Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 30.01.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7005/2022
Вид
Решение № 177
Подписан
30.01.2023
В сила
21.02.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 17 · Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата
  • чл. 42, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330207005 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 4245339 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.

Взема становище, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 1691/09.01.2023 г. от адв. С. П., с пълномощно по делото, се взема становище за недоказаност на описаното в ЕФ нарушение. Поддържа се, че въведеното с пътния знак В26 ограничение на скоростта не поражда действие към приетото място на извършване на нарушението. Твърди се още, че поради поставеният пътен знак А27 жалбоподателят е формирал съзнание, че ще пресече кръстовище с път без предимство отдясно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не 1 се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Я. Г. Т., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 19.10.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 25.10.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.11.2020 г. в 08:28 часа по републикански път II-64 на км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателят Я. Г. Т. управлявал собствения си лек автомобил „Мицубиши Грандис“ с рег. № *** със скорост от 85 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост за движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с номер 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 88 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 85 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя Т. в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4245339, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на 2 скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В посоката на движение от с. Труд към гр. Пловдив на км 49+800 от републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.

Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното автоматизирано техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с УРИ 6207р-13928/12.11.2020 г. се установява, че на дата 11.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 30392 до 30441, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 11:00 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 30400, заснет от радар TFR1-M № 529, се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 88 км/ч, а заснемането е извършено на 11.11.2020 г. в 08:28 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Я. Г. Т..

От писмо с вх. № 103027/16.12.2022 г. от директора на ОПУ – Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че към дата 11.11.2020 г. на пътния участък км 50+000 от републикански път II-64 в посока на движение от с. Труд към гр. Пловдив не са въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци, като участъкът попада извън зоната на действие на пътен знак В26 (60 км/ч). Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив, като в тази посока пътен знак В26, сигнализиращ 3 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, е поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак В26 няма монтирана допълнителна табела Т2, указваща определено разстоЯ.е, за което да важи въведеното със забранителния знак ограничение на скоростта. Установява се и че зоната на действие на пътния знак В26 (60 км/ч) на км 49+800 е до км 49+960 от път II64, където започва кръстовище. Доказва се, че към пътния знак В26 (60 км/ч) е поставен и знак А27.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 11.11.2020 г. в 08:28 часа по републикански път II-64 на км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателят Т. е управлявал собствения си лек автомобил „Мицубиши Грандис“ с рег. № *** със скорост от 85 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е от с. Труд към гр. Пловдив и следователно той се е движил в посоката по нарастване на километража на пътя. От събраната като писмено доказателство справка от стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушение /км 50+000 от път II-64/ има поставен пътен знак В26. За този знак се доказва по делото да въвежда забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и се установява конкретното му местоположение, което е на републикански път II-64, км 49+800.

Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на км 49+800 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. От приетата като писмено доказателство справка от ОПУ – Пловдив /на лист 12 от делото/ се установява, че на км 49+960 от път II-64 се намира кръстовище с републиканския път. В този смисъл е и приложеното по преписката писмо с изх. № 94-00-593/07.04.2021 г. по описа на ОПУ – Пловдив, в което е изследвана зоната на действие на пътния знак В26. Следователно и в двете писма последователно и непротиворечиво се посочва, че участъкът на км 50+000 от път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив не попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч). Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този извод. При съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти се установява, че в посоката на 4 движение по нарастването на километража на пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е разположен км 49+800, след него на км 49+960 се достига до наличното кръстовище, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това – на км 50+000, е мястото, на което движението на процесния автомобил е заснето от техническото средство TFR1-M с № 529.

Кръстовището, находящо се на км 49+960 от републикански път II-64, представлява факта от обективната действителност, който осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в обжалвания електронен фиш – км 50+000 от републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив, попада извън обхвата на действие на пътния знак В26, който е сигнализирал разрешена максимална скорост за движение от 60 км/ч.

Дори да се приеме, че пресичането на републиканския път с описания в писмото друг път, който пресича главния при км 49+960, не представлява кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, то е налице и друго основание за отмяна на електронния фиш, тъй като в този случай деянието не е виновно извършено от субективна страна. При надлежно поставен пътен знак А27, за който от писмото на лист 12 от делото се установява да е монтиран именно във връзка с организацията на движението в районна на крайпътния обект, то на водачите на МПС не може да се вменява в тежест да извършват преценка дали указанието по пътния знак за предстоящо кръстовище съответства на действителното правно положение, за да преценят дали да го спазват. Напротив, знакът А27 е законосъобразно поставен, поради което той поражда правно действие, като в случая предупреждава водачите, че предстои „ кръстовище с път без предимство отдясно“ , каквото е и наименованието на знака съгласно чл. 42, ал. 2 от ППЗДвП. По този начин водачите на МПС, включително и жалбоподателят Т., преминавайки покрай пътния знак А27, възприемат, че същият им указва, че мястото, на което се пресичат републиканският път и входът/изходът на крайпътен обект „Амек тойс“, представлява кръстовище, а следователно в съзнанието си Т. е действал с представата, че забраната, въведена със знака В26 (60 км/ч) на км 49+800, е прекъсната. В случая поведението на жалбоподателя е добросъвестно, тъй като той се е доверил на пътните знаци, поставени от самата администрация на пътя. Ако указанията на тези знаци са неправилни, то последиците не следва да се преразпределят в тежест на водачите. Задължението на жалбоподателя като участник в движението е било да съобразява поведението си с пътните знаци, включително и знакът А27, което той е сторил. Липсва правно основание Т. да бъде държан отговорен да предвиди, че поставеният пътен знак, изрично указващ му налично кръстовище, не кореспондира с легалната дефиниция на понятието кръстовище. По тези съображения деянието не е виновно 5 извършено от субективна страна.