Решение № 4579 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4579 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100509982 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. Д. К., чрез адв. Г. А., срещу решение № 20097326/13.07.2023г., постановено по гр.д. № 21272/2021г. по описа на СРС, 30-и състав, в частта, в която съдът отхвърлил предявените осъдителни искове срещу ответника „ААЗ Инженеринг“ ЕООД, както следва: по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за горницата над уважения размер от 1 814.03 лева до пълния предявен размер от 1 821.45 лева – обезщетение за ползване на апартамент № 3, находящ се на адрес гр. София, ул. ****, след прекратяването на договора за наем, сключен от страните на 01.02.2019г., за периода от 01.01.2021г. до 23.01.2021г., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 40.99 лева – обезщетение за забава за плащането на главницата за обезщетение за ползването за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда 15.04.2021г., по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1 755.33 лева до пълния предявен размер от 2 042.17 лева – консумативни разноски за електроенергия по фактури, издадени в периода от м.06.2020г. до м.02.2021г., топлоподаване съгласно фактури, издадени в периода от м.05.2020г. до м.01.2021г., водоснабдяване по фактури, издадени в периода от м.06.2020г. до м.01.2021г. и такса за битови отпадъци за периода от м.02.2019г. до м.01.2021г.,

1 по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 45.95 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда 15.04.2021г., по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 231, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 458.69 лева с ДДС, представляваща сторени разноски по възстановяването на имота след прекратяването на договора за наем – боядисване на стени, обслужване на паркет, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 122.83 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда на 15.04.2021г., по чл. 92 ЗЗД за сумата 7 365 лева – неустойка по чл. 11.5, изр. от договора за наем, дължима за забавено връщане на имота, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 165.73 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда на 15.04.2021г., и в частта, в която исковете му, предявени срещу ответника А. А.

З., за солидарното й осъждане с ответника „ААЗ Инженеринг“ ЕООД са отхвърлени от първионстанционния съд.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Неизяснени останали релевантни за спора факти, изводите на съда не били съответни на събраните доказателства. Ищецът А. Д. К. била единствен наследник на починалата на 08.01.2020г. нейна майка З.А.М. и като такъв встъпила в правата и задълженията по сключения от З.А.М. на 01.02.2019г. договор за наем. Към датата на смъртта на З.А.М., последната, като наемодател по договора, имала вземане спрямо ответниците за заплатената от нея на 21.03.2019г. такса смет за 2019г., което вземане се включило в оставената наследствена маса. От представената по делото кореспонденция по имейл се установявала и отправена покана за плащане, респ. – изпадането на ответниците в забава. Поради допуснати от СРС процесуални нарушения не били събрани гласни доказателства, относими към иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 231, ал. 1 ЗЗД за разноските по възстановяването на имота след прекратяването на договора за наем – боядисване на стени, машинно почистване и омасляване на паркет, дължими от ответниците на основание чл. 5.1. б. „д“ и чл. 8 от договора за наем. По същия иск съдът не зачел и безспорни между страните факти, като вместо това приел същите за недоказани. Излага, че договорената с чл. 11.5 от договора неустойка не била нищожна и не противоречала на добрите нрави, съдът извършил непълен и необективен анализ на доказателствата и достигнал до погрешни изводи.

Неустойката не почивала единствено на забава на задължението на наемодателя да върне имота, а и на още няколко вида неизпълнение на договорни задължения, свързани с връщането - вида на имота към момента на връщането, съблюдаването на 2 предвидените в договора условия – заплатени консумативни разноски, наемни вноски, ред за връщане, подписване на приемо-предавателен протокол. Нямало пречка неустойката да бъде кумулирана с други вземания на кредитора по повод неизпълнението на длъжника – обезщетението за продължилото ползване. От имейл кореспонденцията се установявала и отправена на 24.01.2021г. покана, предвид на което длъжниците изпаднали в забава. С нормата на чл. 12.7 ответникът А. Г. поела да отговаря солидарно за произтичащите от договора задължения. Възражението й за прихващане с платения депозит било неоснователно, тъй като същият бил заплатен от дружеството, а не от нея. Дружеството обаче пропуснало възможността своевременно да заяви възражение за прихващане, предвид на което възражението следвало да бъде оставено без уважение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и уважаване на предявените от ищеца искове в цялост, като ответниците бъдат осъдени да заплатят сумите солидарно. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник „ААЗ Инженеринг“ ЕООД, чрез адв. В. А., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Исковете не били доказани и СРС правилно ги приел за неоснователни. Ищецът К. в процеса не установила да бил заплатен пълният размер на таксата за битови отпадъци за 2019г., а установила единствено заплатената от нея част.

Разходите за боядисване и за освежаване на паркета не се доказало да били извършени в имота-предмет на договора за наем. Не се доказали конкретните ремонтни дейности, посочени в платежните документи и фактури. Позовава се на чл. 64 ЗЗД. Правилни били и изводите на СРС досежно неустоечната клауза – същата поставяла ищеца в поблагоприятно положение от това при точно изпълнение на договора, водела до неоснователно обогатяване, а не до реално обезщетяване на вреди. Невръщането на имота било санкционирано двукратно – с подневно възнаграждение и с трикратен размер на уговорения наем, реализирана била огромна печалба, каквато ищецът К. не би могла да постигне в пазарни условия. Позовава се и на краткия срок – 14-дневен, в който бил крайно недостатъчен за освобождаване на офис. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник А. А. З., чрез адв. В. А., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. От договора за наем не се установявало недвусмислено и категорично качеството, в което ответникът А. А. З. го подписала. Солидарността следвало да бъде изрично уговорена, а не презумирана. Ето защо не се доказало, че ответникът А. А. З. била солидарен длъжник. Позовава се в условията на евентуалност на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – за падежиралите комунални разходи. В останалата част излага съображения, аналогични на тези в отговора на ответника „ААЗ Инженеринг“ ЕООД.

Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира 3 разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът А. Д. К. излага, че на 01.02.2019г. тя и наследодателят й З.А.М., като наемодатели, сключили с ответника „ААЗ Инженеринг“ ЕООД, като наемател и с ответника А. А. З., като съзадължено лице, договор за наем с нотариална заверка на подписите за апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ****, на първи надпартерен етаж. Страните договорили месечна наемна цена от 1 250 евро, платима в размер на 2 445 лева. С договора наемателят поел задължение да заплаща консумативните разходи за имота. Имотът бил предаден на наемателя в деня на сключването на договора, за което страните съставили приемо-предавателен протокол.

След смъртта на наемодателя А. Д. К., настъпила на 08.01.2020г., страните по делото подписали споразумение, с което месечната наемна вноска била временно намалена.

През м.05.2020г. наемателят преустановил плащането на консумативните разходи – ток, вода, електроенергия, такса смет, а считано от м.10.2020г. преустановил и плащането на месечните наемни вноски. На 23.12.2020г. на ответниците било връчено изявление за прекратяване на договора за наем. Съобразно условията на договора, имотът следвало да бъде върнат на 06.01.2021г., но ответникът сторил това едва на 23.01.2021г. Ищецът К. сторила разходи за пребоядисване и за възстановяване на паркет в размер на общата сума 5 458.69 лева с ДДС, които съобразно чл. 5,1. б. „д“ и чл. 8 от договора били за сметка на наемателя. Претендира ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумите: 1 821.45 лева, представляваща дължим на основание чл. 10.6 подневен наем за периода след прекратяването на договора, а именно от 01.01.2021г. до 23.01.2021г., сумата 40.99 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда 15.04.2021г., сумата 2 042.17 лева – дължими на основание чл. 5.1 б. „в“ и чл. 8, вр. чл. 12.7 от договора консумативни разноски за електроенергия, вода, топлинна енергия, такса за битови отпадъци, които ищецът К. заплатила, сумата 45.95 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда 15.04.2021г., сумата 5 458.69 лева с ДДС, представляваща сторени разноски по възстановяването на имота след прекратяването на договора за наем – боядисване на стени, обслужване на паркет, които наемателят дължал на основание чл. 5.1., б. „д“ и чл. 8 от договора за наем, 4 сумата 122.83 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда на 15.04.2021г., сумата 7 365 лева – неустойка по чл. 11.5, изр. от договора за наем, дължима за забавено връщане на имота, и сумата 165.73 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 25.01.2021г. до депозирането на исковата молба в съда на 15.04.2021г. Претендира законни лихви и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. З., чрез адв. В. А., оспорва предявените спрямо нея искове за консумативните разноски към доставчиците „Софийска вода“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД и „ЧЕЗ Електро България“ АД за периода до м.11.2020г. и такса смет за 2019г., като неоснователни, поради изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД считано от падежа на всяко едно от задълженията. Релевира възражение за прихващане със задължението на наемодателя за връщане на платения депозит от 2 000 евро, с равностойност 3 909.19 лева – чл. 9.3, вр. чл. 2.6 срещу сумата 1 821.45 лева, представляваща претендиран от ищеца подневен наем за 23 дни и сумата 406.77 лева – останалата част от консумативните разходи за ползване на наетия имот, а в условията на евентуалност – с подневния наем и сумата 2 042.17 лева – консумативни разходи за ползване на имота. Оспорва исковете за сумите 4 200 лева – разходи за пребоядисване и 1 258.69 лева – разходи за почистване и освежаване на паркета – дължимата престация била такава от средно качество, от съдържанието на фактура № 161/09.02.2021г. не ставало ясно какви точно дейности били осъществени във връзка с твърдяното пребоядисване, стойност на положен труд и неговия вид, вложени материали. Оспорва необходимостта от разходите, направени за паркетната настилка – състоянието й не било влошено, не било ясно какви точно дейности се твърди да били осъществени, стойност на положен труд, вид, вложени материали.