Акт № 13919 от 28.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13919

Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН СТАМАТОВ

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20267050702469 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, подадена чрез гл. юриск. Н. Л., срещу Решение № 754 от 22.06.2026 г. по АНД № 1096/2026 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2600028 от 20.02.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ – Варна), с което, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на касатора е наложена „имуществена санкция“ 1150 евро за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се подробни доводи за неправилно възприемане от въззивния съд, че не са нарушени правилата относно връчването на поканата за съставяне на акта, акта за установяване на административно нарушение и НП, като се изтъква, че в случая не е спазен принципът за осигуряване на правото на защита, който е различен от реализирането на това право. Твърди се и че събраните по делото доказателства са преценени изолирано и са разтълкувани едностранно, а именно: показанията на свидетелите Н., М.-Ж. и Г.; декларацията по време на проверката; платежните документи. На следващо място касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, като се изтъква, че в случая се дължи извършването на правни действия за сметка на доверителя, както и определен резултат – сключване на договор за потребителски кредит, за който резултат и върху който резултат се определя и начислява дължимият комисион. Според касатора не е отчетена и същността на извършваната дейност, липсата на работно време, трудова дисциплина и дисциплинарната власт, начинът на организация на труда, спецификата на конкретните уговорки в договора за сътрудничество за процесната дейност. Налице е позоваване на съдебна практика и се излага допълнителен довод – липсата на обявяване съществуването на трудово правоотношение за лицето по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ. На последно място се настоява, че определеният размер на санкцията е прекомерен и не съответства на тежестта на твърдяното нарушение, като не е отчетено, че това е първо нарушение и няма отегчаващи обстоятелства. Искането е да се отмени обжалваното решение, както и НП. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, чрез юриск. Т. Х., с писмен отговор на касационната жалба, поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане да се остави в сила решението на РС - Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изложените доводи в отговора по жалбата и направените искания се поддържат в хода на делото с писмена молба. Конкретните доводи за неоснователност на касационната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт са по отношение: наличието на специална спрямо чл. 43, ал. 4 ЗАНН норма – чл. 416, ал. 3 КТ; липсата съгласно чл. 180, ал. 5 НПК на изискване за отбелязване, че лицето приело книжата е натоварено да получава съобщения и книжа; обстоятелството, че съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Н. в подкрепа на защитната теза на санкционираното лице, не означава, че същите са игнорирани; наличие на елементите на трудово правоотношение, а не на гражданско; установяването на основните характеристики на трудовия договор от собственоръчно попълнената от Н. декларация и от представения граждански договор.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 03-2600028 от 20.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, което е обжалвано от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД пред РС – Варна. С НП на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1150 евро за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

За да постанови този резултат, районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 21.09.2010 г. между дружеството и И. Д. Н., в качеството му на кредитен експерт – физическо лице, е сключен Договор за сътрудничество № 2213. С него Н. се е задължил да извършва по указания на дружеството посредническа дейност, насочена към сключване на договори за заем по образец, да сътрудничи при събирането на изискуеми вземания и др. Възнаграждението е уговорено като процент от стойността на сключените заеми, а дейността се е осъществявала в осигурен от дружеството офис. Отношенията между страните впоследствие са прецизирани с няколко допълнителни споразумения, като и към м. декември 2025 г. Н. е продължавал да изпълнява същата функция в стопанисвания от дружеството офис в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 24.

По повод сигнал за лица, работещи без трудови договори в конкретни офиси на дружеството, на 15.12.2025 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в два от неговите офиси в гр. Варна. В първия от тях – на бул. „Съборни“ № 21, са установени две лица с трудови договори и едно лице, което изпълнявало функции на кредитен експерт без трудов договор. Във втория – на ул. „Братя Миладинови“ № 24, около 13,50 ч. Н. е установен да обслужва клиент, като оформя документи чрез инсталираната в офиса компютърна система. В попълнената от него декларация лицето е посочило, че има сключен граждански договор с дружеството; че изготвя документи за отпускане на кредити, които препраща към централния офис в гр. София, и уведомява клиенти за плащания; че получава месечно възнаграждение в размер на процент от извършената работа; че работното му време е от 10,00 до 17,00 ч. с едночасова почивка, а почивните дни са събота и неделя.

При документалната проверка дружеството е представило граждански договор с лицето, но не и писмен трудов договор. Същевременно то е заявило по електронна поща желание свързаните с проверката документи да му бъдат изпращани на посочен от него адрес в гр. София чрез куриер – „Спиди“ АД. По този начин е изпратена поканата за съставяне на АУАН за 26.01.2026 г., 11,00 ч., доставена на дружеството на 15.01.2026 г. Тъй като в посочения ден и час представител на дружеството не се е явил, на 26.01.2026 г. АУАН е съставен в негово отсъствие и е изпратен по същия начин. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени възражения, които наказващият орган е счел за неоснователни, и е издал обжалваното НП.

Районният съд е кредитирал показанията на свидетелите-инспектори М.-Ж. и Г. като последователни, безпротиворечиви, логични и подкрепени от писмените доказателства, както и собственоръчно попълнената от Н. декларация. Показанията на св. Н. съдът е кредитирал само в частите, които кореспондират с останалите доказателства, предвид продължителната му и настояща обвързаност с дружеството. Като недостоверни е приел твърденията му, че не е бил обвързан с работно време – с оглед показанията на инспекторите, че установените в офиса лица са декларирали различно работно време именно защото, поради отсъствието на мениджъра на обекта, следва да покриват изцяло работното време на офиса. Не е възприел и твърденията, че полетата на декларацията не са му били разяснени и че е попълнил произволна информация под натиск – лице, изпълняващо функциите на свидетеля, не би срещнало затруднение при възприемане на съдържанието на декларацията, а декларираните суми, макар и по-ниски, не са коренно различни от отразените в приложените преводни нареждания.

От правна страна районният съд приема, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения: АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, издадени са в предвидените срокове и от компетентен орган.

По възраженията за ненадлежно връчване въззивната инстанция приема, че ЗАНН не съдържа специални правила за връчване на поканата за съставяне на АУАН, поради което е достатъчен всеки начин, по който поканата е достигнала до знанието на адресата – като е съобразил и чл. 50, ал. 3 ГПК, допускащ връчване на търговец на всеки служител в канцеларията му, който е съгласен да приеме книжата. Своевременното получаване на поканата е установено както от справката за проследяване на пратката, така и от показанията на актосъставителя, че след изпращането  представител на дружеството я е уведомил по телефона, че няма да се яви, тъй като юрисконсултите са претоварени. Актът и НП също са достигнали до дружеството, което своевременно е подало възражение и жалба, поради което правото му на защита не е засегнато. Документите са изпратени чрез „Спиди“ АД по изрична писмена молба на самото дружество, на посочен от него адрес и за негова сметка, поради което оплакванията за ограничаване на правото на защита са приети за несъстоятелни.

Районният съд приема също, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно – посочени са елементите на твърдяното трудово правоотношение, лицето и изпълнителното деяние; че нарушението е продължено и датата на проверката правилно е приета за дата на извършването му; че необсъждането на възраженията срещу АУАН засяга обосноваността на НП, а не представлява съществено процесуално нарушение.

По същество районният съд приема, че гражданският договор е привиден и прикрива трудово правоотношение. Н. не е поел задължение да постигне определен резултат при пълна самостоятелност, а е изпълнявал възложени му продължителни, многократни и разнообразни функции – да привлича клиенти, да попълва, комплектува и предава документите за сключване на договори за заем, да извършва предварителна оценка на надеждността на клиента, да съдейства при погасяване на задълженията – през неопределен период от време. Работил е в посочен от дружеството офис, с използване на неговата информационна система, извън която дейността е била неосъществима, при определено работно време и под контрола на дружеството, а прекратяването на отношенията е изисквало предизвестие (т. 9.4 от договора). Определянето на възнаграждението според изработеното не изключва трудовия характер на отношенията (чл. 247, ал. 1 КТ). За сключването на трудов договор не е имало пречка – в първия от проверените офиси от три лица, извършващи аналогична дейност, две са били с трудови договори.

Въззивната инстанция достига до извод, че дружеството има качеството на работодател по § 1, т. 1 от ДР на КТ и като е допуснало лицето до работа без сключен писмен трудов договор, то е нарушило чл. 1, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 КТ, а санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е приложена правилно. Обективиран е и извод, че с оглед специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ и ТР № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено.

Размерът на санкцията, макар значително над минималния, е приет от РС – Варна за правилно определен. Съдът е съобразил изключително продължителния период на нарушението (около шестнадесет години) и негативното му отражение върху трудовите и осигурителните права на лицето. Взел е предвид и влязлото в сила на 14.07.2022 г. НП срещу дружеството за друго аналогично нарушение, както и установените при проверката други лица, полагащи труд без трудови договори.