Решение № 158 от 27.06.2019, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е № 158

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Добрич 27.06.2019г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:.Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.....В.гр.д.№359 от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от

Р.Ш.Ш. ЕГН ********** *** и Н.Ш.А. ЕГН ********** *** ,двамата чрез адв.Г.Д.,с адрес-*** срещу Решение №61 от 15.05.2018г.по гр.д.№575/2017г.на РС гр.Тервел.

В срок от ответната по жалбата страна не е постъпил писмен отговор.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

В жалбата се излагат следните оплаквания ,сочещи на неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение.

С исковата молба са предявени два иска от жалбоподателите по делото.Съдът се е произнесъл общо за двамата ищци, като не е обсъдил,разгледал и произнесъл по предявените искове.

Неправилно била указана доказателствената тежест.

Изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и разпоредбите на материалния закон.

С тези мотиви се настоява подадената жалба да бъде уважена,а решението като неправилно бъде отменено.

Въззиваемата страна не взе становище по предявената жалба.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на постановеното съдебно решение,а по допустимостта в обжалваната му част.По останалите въпроси ,той е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата е насочена срещу валиден съдебен акт,постановен от първоинстанционния съд в рамките на правораздавателната му компетентност.Актът не страда от пороци ,водещи до неговата нищожност.

В жалбата е направено оплакване за непроизнасяне на съда по предявените искове,което по същество представлява оплакване за недопустимост на постановеното съдебно решение.

Окръжният съд намира,че оплакването за недопустимост на съдебния акт е основателно по следните съображения/ Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.8 от Закона за арендата в земеделието.

От страна на ищците по делото е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,като за всеки от тях,в качеството им на наследници на починалия ******Ш. е заявено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение,съгласно Договор за аренда на земеделска земя №193,том І,рег.№430 от 08.03.2014г.за дължимата им се рента по договора за стопанската 2014-2015г.

С Разпореждане №485 от

06.06.2017г.по ч.гр.д.№293/2017г.на РС гр.Тервел съдът е уважил заявлението и е разпоредил длъжникът ЗК“НАДЕЖДА „,с.***,обл.Добричка да заплати на Р.Ш.Ш. ЕГН ********** сумата от 1 250 лв.дължима рента и на Н.Ш.А. ЕГН ********** сумата от 1 250 лв.-дължима рента.,ведно със законна лихва,считано от 05.06.2017г.до окончателното изплащане на задължението.

На 08.08.2017г. ответната кооперация е подала възражение по чл.414 от ГПК,поради което на основание чл.415 от ГПК съдът е указал на заявителите да предявят иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането.Същото е съобщено на адв.Д.,пълномощник на ищците по делото на 14.09.2017г.,искът е предявен в едномесечен срок от връчване на съобщението за разпореждането на съда.Като такъв същият се явява допустим.

Предявени са два иска от двамата наследника на починалия ***Ш.,в условията на субективно съединяване.Всеки от тях представлява самостоятелно предявена искова претенция.

С атакуваното решение първоинстанционният съд признава за установено ,че като на наследници на Р.Ш. *** на ищците се дължи арендно плащане за стопанската 2015-2016г. в размер общо на 2083,25 лв.

Съдът се е произнесъл по непредявен иск.В обстоятелствената част на исковата молба се претендира заплащане на дължима рента на наследниците на ******Ш.,починал на 04.06.2015г.Не се твърди,че рентното плащане се дължи на ищците в качеството им на наследници на Р.Ш. ***,както е постановил съда.

На следващо място по делото са предявени два субективно съединени иска ,поради което е недопустимо произнасянето по тях да е в общ диспозитив,тъй като се претендират самостоятелни,а не общи права на двамата ищци.Исковото производство следва да е с идентичен предмет с този на заповедното производство.Постановеното решение е в отклонение от предмета на заповедното производство,в чиито рамки съдът следва да се ограничи.

Като се е произнесъл по непредявен иск съдът е постановил недопустимо съдебно решение,което следва да бъде обезсилено,а делото върнато за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд-чл.270 ал.3 пр.последно от ГПК.

При повторното разглеждане на делото съдът следва да изясни какви са наследствените права на ищците по делото в общия наследствен имот,като наследници на ******Ш.-един от наследниците на Р.

*** и да прецени дали е налице изпълнение по отношение на тях,съобразно обема на наследствените им права върху имота,предмет на арендния договор. Следва да се има предвид,че сключилият арендния договор наследодател на ищците ******Ш. го е сключил в качеството му на наследник на Р.Ш. *** т.е.ищците не са единствените правоимащи по договора,а всички наследници на Р. ***.

Водим от гореизложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №61 от 15.05.2018г.по гр.д.№575/2017г.на РС гр.Тервел,КАТО

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от фазата на отстраняване на нередовности в исковата молба.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.