Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 04.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1732/2020
Вид
Решение № 1
Подписан
04.01.2021
В сила
04.01.2021
Състав
Цветан Илиев Цветков, Веселина Тодорова Семкова, Петко Иванов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Цветан И. Цветков

Петко И. Минев

Веселина Т. Семкова

Пенка Н. Стоянова

Георги Пенев като разгледа докладваното от Цветан И. Цветков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205300601732 по описа за 2020 година

С присъда № 98 от 26.05.2020г., постановена по НОХД № 3427/19г., Районен съд – Пловдив е признал подсъдимия П. М. П. за виновен в това, че на ***г. в гр. П., в съучастие като извършител с А. У. О. Д. ЕГН *** и С.Х. С.ЕГН ***като извършители, е отнел чужда движима вещ – 1бр. златен ланец 14 карата с тегло 8.64 грама на стойност 561.60 лева от владението на Д. К. И. от гр. С. с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НК съдът е приспаднал от наказанието на подсъдимия П. времето на задържането му по ЗМВР от 24 часа, сторено на дата ***г.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия П. и осъдените по споразумение за решаване на делото А. Д. и С.С. да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от 50 лева, а по сметка на ПРС сумата от 20 лева, представляващи направени по делото разноски.

1

С присъдата си съдът е взел отношение и по веществените доказателства по делото, като е постановил 1 бр. златен ланец /на две половини/ да бъдат върнати на пострадалата Д.

К.И., а 2бр.СД-видеозаписи от камери и 1бр.СД-справка от мобилен оператор, да следват делото.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия П. като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Самостоятелно и чрез защитника си моли за отмяна на присъдата, а самият той да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, излагайки доводи в тази връзка във въззивната жалба, допълнението към нея и в съдебното заседание пред второинстационния съд.

Във въззивното производство представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата на подсъдимия П. за неоснователна, а обжалвания съдебен акт като правилен моли да бъде потвърден.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на обжалваната присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намери и прие за установено следното: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на ***г. вечерта подс. С.С. и св. С.

С. били на сватба в ресторант в гр.П.. Двамата си тръгнали от събитието след полунощ, вече на ****.г., като се насочили към Централна гара в гр.П., тъй като и двамата живеели в квартал „К. П.. Тъй като С.бил пушач, но нямал цигари в себе си и когато двамата със св. С. стигнали до подлеза на Централна гара, подс. С.видял непознатите за него свидетели Д.И. и Д. М., които били седнали до намиращото се в близост казино, където пушили и разговаряли. Подсъдимият С. се приближил към свидетелите И.и М. и поискал цигара, като му направило впечатление, че св. И.има на врата си масивен златен синджир. Златния ланец който носела на врата си св. И. бил от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 8.64 грама. На няколко метра от подс. С. стоял св. С.и го чакал. Св. М.дал цигара на подс. С., след което последният се върнал до св. С. и двамата продължили през подлеза по пътя си към квартал „К. П.“ в гр. П.. Малко след това, подс. С. и св. С. се разделили, като св. С.се прибрал в дома си, а подс. С. продължил да върви по пътя си. Вървейки, подс. С. се срещнал с подс. А. Д. и подс. П. П., с които се познавали тъй като живеели в един квартал и били футболни фенове като привърженици на един и същ отбор. Подс. Д.и подс. П.се познавали отдавна и били в близки приятелски отношения, като отношенията на двамата с подс. С. били не толкова близки. В главата на подс. С. била се заформила идея да отнеме златния ланец от пострадалата И. Когато срещнал своите познати – подс. Д. и подс. П., подс. С. им разказал че има идея тримата да извършат грабеж на златния ланец на св. И.която видял малко преди това в близост до Централна гара. За да ги мотивира, подс. С.им казал „Сега елате с мен да ви видя колко сте хулигани“. Той им разказал че момичето, което носело на врата си златен синджир било седнало с някакво момче, в близост до казиното на Централна гара. За да бъде успешен планът им и за да елиминират всяка съпротива, подс. С. им предложил да отидат до дома му от където да си вземе горнище, защото му било студено, както и спрей и точилка 2 които да използват при грабежа. Подсъдимите Д. и П.се съгласили и в изпълнение на това свое решение, тримата се насочили към дома на подс.С., от където последният взел анцунгово горнище, спрей и дървена точилка. Уговорили се да се приближат до свидетелите И. и М., св. С. да поиска цигара, след което подс. Д.да ги удря с точилката, за да сломи съпротивата им, в същото време подс.П. да пръска със спрея в очите на св. И. и св. М. а подс.С. със сила да издърпа златния синджир от врата на св. И., след което да избягат.

Планът на тримата подсъдими бил след като придобият чрез сила златния накит да го продадат в заложна къща в близост до мястото на грабежа и така да се сдобият с пари. В изпълнение на замисленото тримата се насочили към Централна гара в гр. П., като отишли до мястото, където все още били св. И. и св. М.. Преди да стигнат до тях, подс. Д., който бил облечен със син суитчър с голям джоб отпред, го свалил и го дал на подс. П. да го облече за да може да скрие спрея в предния джоб на дрехата. Подс. Д. носел дървената точилка с която трябвало да удря момчето и момичето. Когато се доближили до свидетелката И.видели че тя била седнала, а до нея седял св. М.. Тримата подсъдими се доближили до тях, като подс. Д. прикривал точилката зад гърба си, а подс. П.бил в средата между подс. С.и подс.

Д.за да му бъде удобно да напръска и двамата свидетели с лютив спрей в очите и да сломи съпротивата им като улесни задачата на подс. С.да издърпа чрез сила златния ланец от врата на св. И.. В съответствие с уговореното, подс. С. поискал цигара в резултат на което св.

М.започнал да търси кутията си с цигари, а св. И. казала, че тя ще даде от нейните. В изпълнение на предварителните договорености между подсъдимите, докато св. М.и с И.се разправяли кой да даде цигара на момчето, подс. Д. ударил с точилката св. М., подс. П. се включил, като пръскал със спрей в лицата на двамата свидетели, а подс.С. възползвайки се от уплахата на св. И.и въздействието на спрея върху нея и ударите нанесени върху св. М., издърпал силно с ръка синджира от шията на св.И., в резултат на което същият се скъсал, а пострадалата паднала на земята. Част от синджира паднал в близост до пострадалата И., което останало незабелязано от тримата подсъдими и пострадалата. Веднага след стореното, и преди св. И. и св. М.да могат да реагират, тримата подсъдими избягали в посока към бул.

„Руски“.

В това време, в близост до случилото се, до съседния денонощен магазин се намирал св. А. М., приятел на св. И. и св. М.. Св. М. чул писък зад гърба си, обърнал се и видял св.

И.на земята, а до нея приятеля й – св. М., който търкал очите си които го болели от въздействието на напръскания от подс. П. спрей. Свидетелят М. видял че трима непознати за него младежи се отдалечавали, тичайки по булеварда. Той веднага отишъл до св. И. която плачейки му казала, че й го няма златния синджир и се насочила към казиното, за да измие очите си, тъй като я болели и не можела да ги отвори също в резултат на напръскания в очите спрей от подс. П.. На входа на казино „К.“ помолила *** - св. И. Г., да влезе в тоалетната, за да се измие и получила разрешение. През това време св. М. включил фенерчето на телефона си и започнал да търси синджира на св. И. около мястото, на което същата стояла преди това. В близост до дърво, на тротоара, намерил парче от златния синджир на св. И., което веднага разпознал като част от нейния синджир, тъй като го бил 3 виждал преди това многократно на врата на св. И.. След завръщането й на място, св. М. предал на св.И. намереното от него парче от златен ланец, като св. И. потвърдила, че това е част от нейния синджир, но липсвала останалата част от него, където е разположен и механизмът за закопчаване.

През това време тримата подсъдими, след като успели да се отдалечат от св. И. и св.

М.на безопасно разстояние, в изпълнение на решението им да продадат отнетата чрез сила вещ и по този начин да се сдобият с пари, посетили заложна къща „К.***“ ЕООД, находяща се в гр.П., на бул. „Р. № *** По това време на работа бил св. М. В.. В заложната къща влезли подс. С. и подс. Д., а подс. П.останал отпред. Първоначално двамата подсъдими решили подс. Д.да заложи златния синджир, но тъй като нямал лична карта св. В. не приел той да извърши залога защото не могъл да удостовери самоличността му. Поради това подс. С. предоставил личната си карта и заложил златния синджир на св. И., за което получил сумата от 120 лв. от св. В.. Бил изготвен заложен билет № ***/***г., като заложената вещ била отразена като 1бр. дамска гривна. Свидетелят В. я описал по този начин, тъй като част от златния синджир, след извършеното престъпление, паднал на земята в близост до пострадалата и в резултат в ръката на подс. С.останало парче от него, което било възприето от св. В. именно като златна гривна.

След извършения грабеж, в близост до мястото на извършеното престъпление преминал патрулен екип от 02 РУ при ОДМВР Пловдив, в който участвал св. Х. Д..

Полицейските служители видели св. М., който тичал. Те решили да му извършат проверка.

Така от него разбрали че три момчета били извършили грабеж на златен синджир от неговата приятелка – св. И., както и това че били ударили св. М. и били напръскали него и приятелката му със спрей в очите. Свидетелят М.разказал, че част от златния синджир бил намерен в последствие, в близост до мястото на грабежа.Така св. Д. установил какво се било случило и разбрал каква била ограбената от св. И. вещ. Поради изложеното той извършил проверка на заложните къщи които били в близост до мястото на което бил извършен грабеж. Така в заложна къща „К.***“ ЕООД, която се намирала на бул. „Р.“ в гр. П. разговарял със св. В., от който разбрал че действително, малко преди това, същата вечер в заложната къща била заложена златна вещ от подс. С.. Св. Д.установил че визуално парчето от златен ланец заложено от св. С. в заложната къща било идентично с парчето златен ланец намерено от св. М. и върнато на св. И..

В последствие в хода на воденото досъдебно производство, св. И. предала парчето от своя синджир със дължина 38 см., което било намерено от нейния приятел – св. М., с протокол за доброволно предаване за нуждите на воденото разследване на 23.08.2018г.

С протокол за доброволно предаване от 19.08.2018г. св.М.В.предал за нуждите на разследването заложената от подсъдимите вещ, а именно – синджир от жълт метал със закопчалка, халката на която била отворена.

В хода на досъдебното производство

4 на така приобщените веществени доказателства – части от златен синджир собственост на св. И., предадени с протоколи за доброволно предаване от нея и от св. В. – работещ в заложната къща, бил извършен оглед, като същите били претеглени на везна и било установено, че общото им тегло е 8.64 грама.При извършения оглед било установено че двете части били идентични и представлявали част от един и същ златен накит.

С протокол за доброволно предаване по делото е бил приобщен като веществено доказателство СД, съдържащ запис от външна охранителна камера, снимаща и записваща тротоар на ул. „И.В.“ № *** и част от пътното платно на бул. „В. А.“, до колелото на Централна гара, за времето след 02.00ч. на ***г. което е в непосредствена близост до мястото на което бил извършен грабежа.