Решение № 77 от 30.03.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е

Н И Е

№ … … ... град Кърджали, 30.03.2020 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...…….............. в публично заседание …………..… на четвърти март …..……..…....…..…………………………...……………………..……………….......….….… през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР

АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ

БОЖКОВА при секретаря ………………………………………………………….. Мелиха Халил, ………….....………….... и при участието на ……..……... прокурор Бонка Василева от Окръжна прокуратура – Кърджали .… като разгледа докладваното от ........................................... съдията Виктор Атанасов ................ административно дело …….... №7 ……. по описа за ........... 2020 година .................................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на чл.191, във връзка с чл.186, ал.2 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против Наредбата за пожарната безопасност на територията на община Крумовград, приета с Решение №278 от Протокол №19 от 19.04.2013 год. от заседание на Общински съвет - Крумовград.

В протеста се сочи, че с Решение №278 от Протокол №19 от 19.04.2013 год. от заседание на Общински съвет - Крумовград, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, била приета Наредба за пожарната безопасност на територията на община Крумовград/Наредбата/, която Наредба уреждала права, задължения и отношения, свързани с осигуряване на пожарната безопасност на територията на община Крумовград, съобразно чл.1 от Наредбата. Твърди се, че при извършена проверка по реда на надзора за законност се установило, че Наредба за пожарната безопасност на територията на община Крумовград е нищожен подзаконов нормативен акт и тази констатация се наложила по следните съображения:

Наредбата, издадена от общински съвет, е нормативен административен акт, съобразно нормите на чл.75, ал.1 и ал.2 и чл.76, ал.3 от AIIK, тъй като разпоредбите й се отнасяли до неограничен брой адресати, имали многократно правно действие, уреждали обществени отношения с местно значение в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, като в този смисъл били и разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове, който съобразно чл.80 от АПК, се прилагал субсидиарно. Сочи се, че съобразно чл.76, ал.1 от АПК и чл.2, ал.1 от ЗНА, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи и че законодателно, осигуряването на пожарната безопасност и защита при пожари е предоставено на МВР, като една от основните дейности на ведомството и това се установявало от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от ЗМВР, която сочи, че осигуряването на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, е сред основните дейности на МВР; на чл.7 от ЗМВР, указващ дейностите за осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; на чл.58, чл.124 - чл.140 от ЗМВР, посочващи органите, осъществяващи дейностите по пожарната безопасност и защита на населението и техните конкретни правомощия. Излага се довод, че компетентността на съответен орган винаги се определя в съответствие с материалния закон, както изискват нормите на чл.4, ал.1 от КРБ и чл.4, ал.1 от АПК и че разпоредбите, посветени на компетентността, не могат да се тълкуват разширително, поради изключителния им характер, защото всяка власт се учредява изрично. Сочи се също, че сред разпоредбите на специалния ЗМВР не се откриват разпоредби, овластяващи местния орган на власт да приема подзаконов нормативен акт, уреждащ права, задължения и отношения, свързани с осигуряване на пожарната безопасност на територията на община, като така законодателят предвидил правните норми за безопасност от пожари да се въвеждат от орган, който разпростира правомощията си на цялата територия на страната, и обратно - не предвиждал създаване на самостоятелни нормативни изисквания в отделните административно-териториални единици, каквито са общините. Изложеният извод не се променял от уредбата на чл.137, т.1 и т.2 от ЗМВР, според която, за осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места, органите на държавната власт и местното самоуправление осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и кметствата и разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места. Според твърдението в протеста, това изяснявало, че в закона изчерпателно е посочен кръгът на прерогативите на местния орган на власт и той касаел съблюдаването на вече създадените правила и норми, както и съвместно въвеждане на изисквания според характерни и типични за съответните населени места условия. Излага се и съображение, че оправомощаването за създаване на правни норми винаги е конкретно, а за общинския съвет не се предоставяло правомощие да приема наредба, уреждаща дейности по осигуряване на пожарна безопасност. На следващо място се сочи, че компетентност за създаване на подзаконова уредба на коментираната дейност не произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА, според която, общинският съвет приема наредби в изпълнение на правомощията си, тъй като посоченият текст, разгледан във връзка с чл.76, ал.3 от АПК, респ. чл.8 от ЗНА, изисквал предмет на регулация да са неуредени от нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, но настоящият случай не бил такъв. На следващо място се излага и довод, че освен посочените до тук норми от ЗМВР, относимите въпроси били уредени и в други нормативните актове от по-висок ранг като Наредба №8121з-647 от 01.10.2014 год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, Наредба №Із-1971 от 29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството, Наредба

№8121з-758 от 22.10.2014 год. за осъществяване на превантивна дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи и други от същия нормативен ранг. Според изложеното в протеста, необходимо било да се посочи, че норми, регламентиращи същите обществени отношения се откриват и в нормативни актове от по-висока степен - така напр. материята от глава IV, раздел II от Наредбата била уредена в чл.136 - чл.143 от ЗГ и Наредба №18 от 07.10.2015 год. за условията и реда за защита на горските територии от пожари, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и храните, а административнонаказателната отговорност от глава V от Наредбата била законодателно закрепена в чл.267, във вр. с чл.260 - чл.263 от ЗМВР. Предвид изложеното и на основание чл.196, във вр. с чл.146, т.1 от АПК,

Наредбата за пожарната безопасност на територията на община Крумовград, приета с Решение №278 от Протокол №19 от 19.04.2013 год. от заседание на Общински съвет - Крумовград, следвало да се оспори като нищожен подзаконов нормативен акт, като се твърди, че е налице основанието по чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Окръжна прокуратура - Кърджали да инициира оспорване на подзаконовия нормативен акт, тъй като безспорно обществения и държавен интерес изисквал общинските органи да създават норми и изисквания от местно значение само в случай, че са изрично овластени от закон.

Предвид изложеното и на основание чл.186, ал.2, във вр. с чл.185, във вр. с чл.146, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се предлага, Административен съд - Кърджали да отмени Наредбата за пожарната безопасност на територията на община Крумовград, приета с Решение №278 от Протокол №19 от 19.04.2013 год. от заседание на Общински съвет- Крумовград. С протеста се иска да бъдат присъдени и направените от Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за съобщаване на оспорването, за което ще се представят доказателства.

В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от подалия протеста прокурор Б.

В., която поддържа изцяло същия същия, по изложените в него съображения. Счита, че протестираният подзаконов нормативен акт е нищожен, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.76, ал.1 от АПК, както и на чл.2, ал.2 от ЗНА, които повелявали, че нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията на Р

България или закон органи. Сочи, че осъществяването на правомощия в тази дейност, каквито в разпоредбите си урежда Наредбата, било предоставено на МВР, както и че в депозирания протест са изложила конкретни доводи, с кои разпоредби от специалния закон възлага на това ведомство правомощия при изпълнение на тази дейност. Счита, че компетентността на даден орган винаги се определя от материалния закон и в конкретния случай, не съществува законова разпоредба, както в Конституцията на Р България, така и в друг нормативен акт, която да овластява общинския съвет и да му предоставя правомощия да приема Наредба, уреждаща дейности за осигуряване на пожарната безопасност. Моли при разглеждане на делото съдът да има предвид всички изложени доводи в протеста, които отново заявява, че поддържа. Моли, също така, да бъдат присъдени направените разноски от Окръжна прокуратура – Кърджали за съобщаване на оспорването.

Ответникът по протеста – Общински съвет – Крумовград, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М. С. от АК - ***, който оспорва протеста и го намира за неоснователен. Твърди, че Общински съвет – Крумовград, в изпълнение на своите правомощия и при наличие на материална компетентност, е приел оспорения подзаконов нормативен акт. Заявява, че не отговарят на истината твърденията на Окръжна прокуратура – Кърджали, че Наредбата противоречи на нормативни актове от по-висш ранг, поради което счита, че процесната Наредба не е нищожна. По искане на същия му е предоставен 10-дневен срок за представяне на писмена защита, но такава не е представена в този срок, а и до момента на постановяване на настоящия съдебен акт.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Крумовград, намира следното:

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в Държавен вестник, бр.7 от 24.01.2020 год., на стр.237, като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

По допустимостта на протеста:

Предмет на оспорване с протеста е конкретен подзаконов нормативен акт – Наредбата за пожарната безопасност на територията на община Крумовград, приета от Общински съвет - Крумовград, който подзаконов нормативен акт е с многократно правно действие и относим към неопределен и неограничен брой адресати. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби, като съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

След като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и след направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.