Решение № 116 от 04.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Стара Загора, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900274 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от Т. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К.** и Й. Я. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „**“ *, чрез адв. Р.

М. срещу W . * * АG, * *, * - ред за призоваване чрез представителя за уреждане на претенции „А.Б.“ ООД с ЕИК ** - гр. С.** с цена на иска: 234 550 /петстотин и седем хиляди и сто/ лева разпределени, както следва: 98050 лв. - по исковете на Й. А. и 136 500 лв. - по иска на Т. В..

Изложено е в исковата молба, че на 22.02.2019 г., около 05:38 ч. в Република Г., на път В236, между Ф. и Л., на ул. „В.“, между Ф. и Л., е реализирано ПТП между лек автомобил марка и модел „Ауди А 4“ с регистрационен номер **, управляван от водача Т. А. и лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Х-драйв“ с регистрационен номер **, управляван от водача Д.К.. Събитието е настъпило вследствие на виновните действия на водача на лекия автомобил „Ауди А 4“ с регистрационен номер ** - Т. А..

Посочено е, че в резултат на произшествието е причинена смъртта на Д.Т.В. - пътник в лекия автомобил марка и модел „Ауди А 4“, управляван от Т. А..

Сочи се, че починалият Д.Т.В. е син на Т. М. В., а Й. Я. А. е отгледал починалия като свой собствен син и се е грижил за него до настъпването на 1 смъртта му.

Изложено е, че Т. В., Й. А. и Д.В. били изключително близки и силно привързани един към друг. Тримата имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си. Те се обичали, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Сочи се, че Т. В. е дълбоко травмирана от загубата на своя син. Твърди се, че Й. А., който е отгледал починалия Д.В. и се е грижил за него като за свой собствен син, се чувства изключително зле след неговата загуба. Сочи се, че ищците са изпълнени със скръб и печал. Те завинаги са лишени от своя обичан син, който бил за тях опора и подкрепа. Те обичали да прекарват време заедно, да споделят един на друг и да отбелязват заедно празниците. Имали общи занимания и интереси. Ищците и Д.В. живеели в разбирателство и хармония. Те разчитали на него за всичко, а той винаги срещал подкрепа и разбиране у ищците, които успели да създадат индивидуална и дълбока връзка с починалия. При произшествието Т. В. и Й.

А. загубили много близък човек, поради к*то към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни.

Заявено е, че ищците постоянно плачат и с умиление си спомнят за всички хубави мигове, преживени със сина им, починал по такъв нелеп начин.

След произшествието те избягват да излизат и да се срещат с хора извън семейството. Станали са мрачни, некомуникативни и затворени. Т. В. е станала апатична и отнесена. Изпитва постоянно притеснение и не може да приеме, че синът й го няма и повече няма никога да го види. Твърди се, че Й.

А. също страда от преждевременната загуба на Д.В.. Той често гледа общите им снимки с починалия и всеки път се разстройва.

Посочва се, че моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия живот. След загубата, ищците страдат от нарушения в съня и апетита.

Отбелязано е, че Т. М. В. и Й. Я. А. са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, к*то рефлектира негативно и на тяхното здраве, к*то в резултат от загубата на Д.В., починал в посоченото ПТП, е сериозно нарушено. Посочено е, че Т. В. отказва да се храни, оплаква се от липса на апетит, отслабнала е и е дълбоко наскърбена. Й. А. също тежко приема липсата на Д.В., като не може да спи спокойно, оплаква се от кошмари, често се буди от сън и след това не може 2 отново да заспи. Сочи се, че са изключително напрегнати и раздразнителни ищците след произшествието. Те са изцяло променени след смъртта сина им.

Заедно ищците и починалият градили планове за бъдещето на младото момче.

Те разчитали на него - той да се грижи за тях на старини. Твърди се, че след загубата на Д.В., Т. В. и Й. А. са различни - отдали са се на мъката и скръбта по сина им.

Посочва се, че от страна на ищците в производството е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение към представителя за уреждане на претенции „А.Б.“ ООД, назначен от ответника да го представлява на основание чл. 503 от КЗ. Претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение е заявена на дата 14.01.2020г. Претенцията за изплащане на обезщетение, заявена, на база чл. 380 от КЗ е разгледана от страна на представителя за уреждане на претенции като претърпените болки и страдания са оценени на сума в размер на 13 500 лева / левовата равностойност на 7000 евро/ от смъртта на Д.В. за неговата майка Т. А.а и 1 950 лева (около 1000 евро) за неговият доведен баща Й. А.. За взетото Решение са уведомени с писмо изх.№607/05.10.2020г.

Считат, че определеното и изплатено обезщетение не кореспондира на обема на претърпените от ищците болки и страдания. За справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди счита сумата от общо 250 000 лева или 150 000 лева за Т. В. и 100 000 лева за Й. А..

Доколкото от страна на ответника, чрез неговия представител за уреждане на претенции , е изплатено обезщетение в размер на 13 500 лева за Т. В. и 1 950 лева за Й. А., считат, че са налице основания за претендиране на разликата до общия размер на справедливото обезщетение или 234 550 лева, от които 136 500 лева за вредите на Т. В. и 98 050 лева за вредите на Й. А. .

Молят, да се осъди ответника да заплати на Т. М. В., с ЕГН: ********** обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на общо 136 500 /сто тридесет и шест хиляди и петстотин / лева за претърпени болки и страдания от смъртта на нейния син Д.Т.В..

Молят, да се осъди ответника да заплати на Й. Я. А., с ЕГН: ********** сума в размер на 98 050 /деветдесет и осем хиляди и петдесет/ лева за претърпени болки и страдания от смъртта на Д.Т.В..

3

Молят, да бъде присъдена лихва за забава върху размера на обезщетението считано от дата 05.10.2020г., на която дата ответника чрез своя представител за уреждане на претенции се е произнесъл по заявените претенции.

Молят, да им бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.8 от ЗА.

Претендират присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника “В.П.Ф.” АД, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и недоказани.

Намира, че размерите им са прекалено завишени.

Твърди, че изложените обстоятелства, на които се основават исковете не отговарят на обективната истина.

Не оспорва наличието, към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, относно лек автомобил марка "Ауди", модел "А4", немски peг. № **, на валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Заявява, че исковата молба е нередовна, поради к*то моли да се остави същата без движение.

Отбелязва, че в исковата молба ищците сочат, че пострадалия от ПТП, като пътник в МПС лек автомобил „Ауди А4“, като не уточняват к* място в купето на автомобила е заемал. Според ответника, въпросното обстоятелство е от изключително значение за установяване на причинната връзка и механизма на получаване телесните увреди, респективно препятства защитата.

Моли, да се задължат ищците да посочат, к* място в автомобила е заемал пострадалия към момента на ПТП.

Счита, че спорът за дължимостта и размера на обезщетението следва да се реши при прилагане на германското материално право.

Приема, че приложимият материален закон следва да се определи от стълк-новителните норми на Конвенцията за приложимото право при пътнотранспортни произшествия (Хага 1971 г.) и от по-новия Регламент (ЕО) 4

№ 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (наричан по-долу Регламент).

Сочи, че Хагската конвенция определя за приложимо правото на държавата, където е настъпил инцидента, т.е. Ф.Р. Г.. Заявява, че Регламентът сочи за приложимо правото на държавата, където е настъпила вредата, к*то също е във ФР Г..

Посочва, че в настоящия казус се претендира обезщетение съгласно германския закон за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно управлявания в момента на ПТП от Т. А. А. лек автомобил с немски регистрационен номер. Съгласно този закон, за вредоносни събития, настъпили на територията на Г., застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в съответните немски правни разпоредби.

Сочи, че това се потвърждава и от Регламента Рим II. Съгласно неговия член 4, параграф 1 закона, който се прилага към извъндоговорно задължение, произтичащо от непозволено увреждане този на държавата, в която е настъпила "пряката вреда", независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват "непреките последици" от този факт.

Посочва, че Регламентът борави с автономни понятия, чието значение и тълкуване не следва да се влияе от значението, к*то те имат в отделните национални законодателства. Това е така поради естеството на Регламента на наднационално, общностно право. По този начин се достига еднаквото му прилагане в държавите-членки и така би могла да се създаде правна сигурност и предвидимост в рамките на общността. Прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда не дава възможност вредоносният факт да се разглежда като състоящ се от няколко части, към всяка от които е приложимо различно право в зависимост от мястото, където различни от пряката жертва лица са претърпели вреди.

Изложено е, че по отношение на случаите, при които са причинени болки и страдания на лице или е увредено имущество, в съображение 17 от Регламента Рим II законодателят на Съюза уточнява, че държавата, в която е настъпила пряката вреда е тази, където са претърпени болките и страданията 5 или съответно е увредено имуществото. Европейският законодател е привързал приложимото право към относително сигурния факт къде е претърпяно увреждането на непосредствено пострадалото лице, независимо от непреките последици, които произтичат от телесното увреждане, тъй като с оглед международния характер на казусите, регулирани от Регламента, тези непреки последици могат да настъпват по различно време и в различни държави-членки.

Сочи се, че когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при пътнотранспортните произшествия, мястото на тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право критерий на привързване, а непреките последици от произшествията са без значение.

Изложено е, че понятията "телесно увреждане" и "непреки последици" имат автономно значение и дефиниция, съгласно Регламента Рим II. Телесно увреждане е всеки случай, при който е нарушен телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице - нарушаване на телесната цялост, увреждане на здравето или смърт. Именно това е пряката вреда от непозволеното увреждане, която има предвид Регламентът и към нея той фиксира привръзката относно приложимото право.

Според ответника, в настоящия случай пряката вреда се изразява в телесни увреждания, довели до смъртта на Д.Т.В..

Отбелязва, че по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламента претърпените от близките роднини вреди следва да се считат за непреки последици от процесното произшествие.

Така и съгласно Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от декември 2015 година по дело С-350/14 с предмет "Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела— Регламент (ЕО) №864/2007— Член 4, параграф 1— Понятия "държавата, в която е настъпила вредата", "вреда" и "непреки последици от вредоносния факт" — Лично претърпени вреди от член на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие — Приложим закон":