Определение № 2345 от 11.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2345 гр. Бургас, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501060 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№17555/28.04.2026г., подадена от адв.

Елена Топузанова, пълномощник на К. С. К., ищец в първоинстанционното производство, срещу определение №426/23.01.2026г. постановено по гр.д.

№5989/20205 по описа на БРС.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата и насрещната искова молба, по които е образувано гр.д.№5989/2025 по описа на БРС и е прекратил производството по гр.д.№5989/2025 по описа на БРС поради недопустимост, приемайки че нищожността на договора за кредит ще бъде разгледан и решен във вече образуваното установителното производство по гр.д.№246/2026 по описа на БРС по чл.422 ГПК.

С частната жалба, недоволство от посочения съдебен акт изразява ищецът в първоинстанционното производство. Посочва, че настоящото производство по ОУИ е заведено преди да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по делото не са били представени доказателства за висящо производство, както и че в подаденото възражение по чл.414 ГПК пред заповедния съд е упоменато, че е предявен ОУИ. Излага подробни съображения относно наличието на правен интерес и липса на идентитет между двете производства.

1

Постъпило е допълнение към частната жалба, с което частният жалбопадател уведомява съда, че във връзка с подаденото възражение по чл.414 ГПК е образувано гр.д.№246/2026 по описа на БЛС и с исковата молба ищецът „Банка ДСК“ АД е отправила искане за спиране на производството по това дело, до приключване с влязъл съдебен акт на прекратеното /обжалвано в настоящото производство/гр.д.№5989/2025г. предвид преюдициалност. Моли за отмяна на обжалваното прекратително определение и връщане на делото за продължаване на съдопризводството. Представя доказателства, претендира разноски за въззивната инстанция. както и изразява становище, че настоящото производство е преюдициално по отношение на по-късно заведеното. Също така отрицателния установителен иск е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответната страна „Банка ДСК“ АД е депозирала писмен отговор и допълнителен, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от К. С.

К. против „Банка ДСК“ АД, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях от разстояние договор за кредит за текущо потребление от 22.11.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, поради липсата на воля и съгласие от страна на кредитополучателя за неговото сключване, а при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Като основание за завеждането на исковете ищецът излага, че не е кандидатствал, одобрявал и подписвал процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като излага, че банката не установява да са спазени особените изисквания на закона, поради което и заявява настоящите искове, като излага подробно доводите си в тази насока, както и за развилите се извънсъдебни отношения между страните в тази насока.

2

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска за нищожност на процесния договор за кредит, като се излага какви са извършените действия от страната на страните по неговото сключване, в частност и извършените такива от страна на ищеца по сключване на допълнително споразумение към договор за достъп до електронните канали на банката, активиране на мобилното приложение ДСК Смарт, а след това и сключването на процесния договор за кредит по ел. път, за което били спазени изискванията на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ, ЗЕЕ, като се излага и подробно изпълнената процедура в тази връзка. Предявява се насрещен иск, заявен при условията на евентуалностс правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Съдът е постановил обжалваното определение като е приел, предвид наличните данни по делото, че искът е недопустим, тъй като всички възражения за нищожност ще бъдат разгледани в производството по чл.422 ГПК, образувано след депозиране на възражение по чл.414 ГПК от страна на ищеца пред заповедния съд.

Съдът като съобрази горното намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

От данните по делото се установява, че настоящото производство е образувано на 06.08.2026г.

По подадено на 30.07.2025 г. заявление от „Банка ДСК“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №515/04.08.2025 по ч.гр.д.№1065/2025г. по описа на РС-Мездра срещу К. К. за сумата от 18620.37 лв.-главница по договор за кредит от 22.11.2024г., ведно със законната лихва за периода 30.07.2025г до изплащане на вземането, 520.57 лв., договорна лихва за периода 22.02.2025г. до 11.07.2025г., 18.18 лв., санкционна лихва – до датата на настъпване на изискуемост за периода 22.02.2025г. до 11.07.2025г., 110.89 лв., законна лихва след дата на настъпване на изискуемост за периода 12.07.2025г. до 29.07.2025г. и изпълнителен лист от същата дата.

В законноустановени срок длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК, релевирайки съображения за нищожност на договора. В тази 3 връзка заповедният съд е дал указания на заявителя по чл.415,ал.1,т.1 ГПК за предявяване на иск по чл.422 ГПК срещу длъжника. Искът е предявен и е образувано гр.д.№246/2026г. по описа на БРС. Видно от представените доказателства производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК с определение №426/23.01.2026г.

В т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба. Съдът следва да разгледа в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК само обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Възраженията относно надлежното упражняване на правото на иск, като например: за нередовност на исковата молба; за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност, следва да се заявят в писмения отговор по чл.131, ал.1 ГПК. следва да бъдат обсъдени в установителното производство.“

В случая обаче длъжникът е предявил исковете за нищожност на договора за кредит преди образуване на заповедното производство, респ. исковото такова по чл.422 ГПК. Независимо от обстоятелството, че същите основания за нищожност са наведени и с възражението по чл.414 ГПК, това не може да отмени факта, че по-рано образуваното дело е преюдициално по отношение на иска по чл.422 ГПК. Със сила на пресъдено нещо по първоначално образуваното дело ще бъде решен спора между същите страни за действителността на договора за кредит, а оттук и материалноправаната легитимация на ищеца-банка в производството по чл.422 ГПК като кредитор.

С оглед на горното съдът приема, че обжалваното определение е неправилно и назаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на основание чл.278 от ГПК Бургаският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1716/01.04.2026г., с което е върната исковата и насрещната искова молба, по които е образувано гр.д.№5989/2025 по описа на БРС и е прекратено производството по гр.д.№5989/2025 по описа на БРС поради недопустимост.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – гр.Бургас на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5