Решение № 4020 от 12.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4020 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110102363 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от Г. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: *, действащ чрез адв. А. К., срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

*, действащ чрез юрк. М. М., специален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:

1./ 1 260.06 лева, дължима главница по сключен Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем, ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 1 571.69 лева за периода от 18.06.2012 г. до 16.05.2024 г.;

2./ 25.20 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия, и въз основа на които е образувано изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П.-Я., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., поради погасяването им по давност.

Твърди се в исковата молба от ищеца Г. М. Ц., че срещу него било образувано ч. гр. д. № 486/2012 г. по описа на Районен съд – Провадия, кредитор по което бил „У. К. Ф.“ АД, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 11.10.2012 г., предмет на който изпълнителен титул са процесните суми.

В тази връзка било образувано изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П.-Я., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., за което ищецът получил съобщение, ведно с уведомление за извършена в полза на ответното дружество „Е. М.“ ЕООД цесия. Страната твърди, че никога не е уведомявана за образуваното срещу нея заповедно производство, нито й е връчвана заповед за изпълнение, като счита, че евентуално последната следва да влязла в сила на 10.10.2012 г. – датата, предхождаща издаването на изпълнителния лист. В този смисъл е посочено, че от тази дата в полза на длъжника е започнала да тече петгодишната погасителна давност досежно процесните вземания, с оглед бездействието на взискателя до момента на образуване на изпълнителното дело през 2024 г.

1

Моли се за уважаване на така предявената претенция, предвид погасяване вземането по давност.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Е. М.“ ЕООД, в който е въведено възражение за недопустимост на исковата молба, поради предявяването й пред местно некомпетентен съд. Страната оспорва основателността на така заявената претенцията. Твърди се от ответника, че във връзка с неизпълнението от страна на ищеца на задълженията му по сключен договор за кредит, било образувано ч.гр.д. № 486/2012 г. по описа на Районен съд – Провадия, което завършило с издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя по делото. Въз основа на изпълнителния титул по инициатива на кредитора било образувано изп. дело № 520/2013 г. по описа за 2013 г. на ЧСИ К. А., вписан в КЧСИ под рег. № * с район на действие ОС-С. З., по което дружеството сочи, че са извършвани множество действия по изпълнението. Изтъква, че в съответствие с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК най-ранният момент, от който погасителна давност по отношение на процесното вземане е могла да започне да тече, е 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед на това, че към датата, на която изп. дело е образувано, приложение намират правилата за давността, обективирани в Постановление № 3/1980 г. Пленума на Върховния съд.

В този смисъл страната набляга на обстоятелството, че през годините давността е била прекъсвана многократно с всяко заявено от взискателя искане за прилагане на съответен изпълнителен способ, като счита, че без значение е дали искането е довело до реалното събиране на вземането му. Допълва, че ирелевантен е и фактът дали изп. дело е перемирано, доколкото задължение на съдебния изпълнител е образуването на ново дело при валидно отправено искане от кредитора за прилагане на определен способ по изпълнението.

В тази връзка твърди, че до образуване на изп. дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П.Я., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., погасителната давност в полза на длъжника не е изтекла, като отбелязва, че й по посоченото дело също са предприети действия от взискателя. Ответникът обръща внимание, че при изчисление на изтеклия към момента давностен срок, следва да се вземе предвид времето на извънредното положение, в рамките на което давност не е текла.

Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковата претенция.

Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото, като релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. А. К., чрез която поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти.

Фактите по делото са следните:

По делото е представен изпълнителен лист, издаден на 11.10.2012 г. по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение № 326/27.06.2012 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по същото ч. гр. д. Съгласно изпълнителния титул Г. М. Ц. е осъден да заплати в полза на „У. К. Ф.“ АД процесните суми – 1260.06 лева, представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 426894 от 06.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.06.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 25.20 лева, 2 представляваща разноски по делото.

От постъпилото по делото писмо с вх. № 6298 от 14.07.2025 г. /л. 46/ е видно, че въз основа на молба с вх. № 1046/11.02.2013 г., подадена от „У. К. Ф.“ АД и приложен изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия, е образувано изп. дело № 510 по описа за 2013 г. на ЧСИ К. А., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-С. З.. Производството по изп. дело № 520/2013 г. на ЧСИ А. е прекратено на 10.11.2016 г. по молба на взискателя. Изп. дело е предадено в архив на 25.11.2016 г. и е унищожено съгласно нормативните изискания за служебния архив на ЧСИ.

По делото е представено с исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания /л.6/ с изх. № МА 00005410/18.04.2024 г., от което е видно, че с договор за цесия от 16.01.2011 г. вземанията, произтичащи от договора за кредит от 06.05.2010 г. са прехвърлени от кредитора и взискател по изп. дело „У. К. Ф.“ ЕАД в полза на ответника „Е.

М.“ ЕООД.

Видно от изисканото изпълнително дело № 611 по описа за 2024 г. на ЧСИ Д. П. - Я., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., на 22.04.2024 г. по молба на „Е. М.“ ЕООД е образувано гореописаното изпълнително дело. Към молбата взискателят е приложил изпълнителния лист от 11.10.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 326/27.06.2012 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 486 по описа за 2012 г. на РС-Провадия, с който ищецът е осъден да заплати на кредитора процесните суми.

В иницииращата молба от 22.04.2024 г. е обективирано искане за предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу Г. Ц. за принудителното събиране на процесните вземания, ведно с присъждане на сторените в хода на изп. процес разноски, вкл. искане за налагане на запори върху вземанията на длъжника за суми по най-новите му банкови сметки.

На 22.04.2024 г. ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, за наличие на трудови договори, по които ищцата-длъжник е страна; изпратил е уведомление до ТД на НАП-гр. В. за започнато изпълнение срещу длъжника за евентуалното присъединяване на държавата като взискател досежно публичните вземания; извършил е справка за банкови сметки.

На 22.04.2024 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „Банка Д.“ АД и върху вземането му за трудово възнаграждение, дължимо от „А. И.“ ООД.

На 05.07.2024 г. по изп. дело е постъпила молба от взискателя-ответник, в която е обективирано искане за налагане на нови запори върху вземанията на ищеца за трудово възнаграждения.

С постановление от 09.07.2024 г. е наложен нов запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, дължимо от „А. И.“ ООД.

На 19.08.2024 г. по изп. дело е постъпила нова молба от взискателя-ответник за налагане на нови запори върху активите на длъжника-ищец.

На 22.09.2024 г. съобщението за образувано изп. дело е връчено лично на ищеца.

Със съобщенеито последният е уведомен и за наложените запори.

На 12.03.2025 г. по изп. дело е постъпила нова молба от взискателя-ответник за извършване на ново проучване за имущественото състояние на длъжника-ищец и налагане на нови запори върху активите на същия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване 3 на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.

В конкретния случай изпълителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, е приключило с влизане в сила на заповедта, а именно най-късно на 11.10.2012 г., имайки предвид обстоятелството че на тази дата съдът е издал процесуалната ценна книга /изпълнителния лист/.

Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение.

Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна, и от друга страна - следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила на 11.10.2012 г. заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 486/2012 г. на РС-Провадия.

Т.е. от този момент /11.10.2012 г./ е започнал да тече пет годишният давностен срок.

Установи се по делото, че доколкото заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист досежно процесните вземания, то е образувано и индивидуално производство по принудително изпълнение по изп. дело № 520 по описа за 2013 г. на ЧСИ К.