Решение № 14451 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14451 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110107876 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Производство по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№ 107523/03.04.2026 г. от М. Ж. Т. против „БЕСТ Кепитъл България " ЕАД ЕИК 202423225 /с предходно наименование Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД/, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3 306 евро /6 465,93 лева/, от която главница в размер на 1258,32 евро /2461,04 лева/ и законна лихва в размер на 2 047,68 евро /4 004,89 лева/, начислена за периода от 20.11.2009 г. до 08.04.2025 г., които са недължими, но принудително събрани по изп. д. № 20219240414069 по описа на ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СРС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2012г. издаден по т.д.№ 2933/2012г. по описа на СГС.

В исковата молба ищцата твърди, че срещу нея се води изпълнително дело № 20219240414069 по описа на ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СРС, образувано през 2021 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2012г. издаден от СГС ТО VI - 19 с-в по т.д.№ 2933/2012г. на основание чл.404, ал. 1 ГПК и чл. 51 ал. 1 ЗМТА, във вр. с влязло сила Решение № 2603/20.11. 2009г. по вътр. арбитр. д. № 2603/2009г. за задължения в размер на 2 461,04 лева за главница, ведно със законна лихва, считано от 20.11.2009г. до окончателното и изплащане на вземането, 100 лева разноски по арбитражното производство, 50 лева д.т. в производството по издаване на изпълнителният лист и сумата от 287.66 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че в хода на същото задължението по процесният изпълнителен лист било събрано изцяло чрез запор върху трудовото 1 възнаграждение на ищцата, след което прекратено поради плащане по реда на чл.433 ал.2 ГПК. Поддържа още, че принудително събраните в хода на изпълнителното производство суми били преведени по сметка на ответното дружество „БЕСТ Кепитъл България " ЕАД ЕИК 202423225 /с предходно наименование Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД. Ищцата оспорвада е неизправен длъжник, страна по облигационно правоотношение с ответника „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД и/или с негов праводател за посочените в изпълнителния лист суми. Поддържа, че ако е налице цесия същата е нищожна спрямо ищцата, поради липсата не само на уведомяване, а и на изразено съгласие от нейна страна. На следващо място твърди, че процесният изпълнителен лист е нищожен, тъй като качеството „потребител” на едната от страните по спора, разрешен с арбитражното решение, обосновава извод, че решението е постановено по потребителски спор, който е неарбитруем съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./, съответно арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Отделно от предходното се излагат доводи, че събраните по горепосоченото изпълнително дело суми са погасени и поради изтеклата обща погасителна 5 г. давност още към 02.07.2018г. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявения иск като счита, че принудително събраните в хода на изпълнителното производство суми са незаконосъобразно удържани, поради което взискателя – настоящ ответник се е обогатил неоснователно, без правно основание. Претендират се сторените в производството разноски.

В срока за по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че на 28.01.2009 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и М. Ж. Т., в качеството на кредитополучател, от друга, е подписан

Договор за кредит № 1004197967. Оспорват се твърденията в исковата молба за нищожност на издадения изпълнителен лист с доводи, че постановено по арбитражно дело № 2603/2009г. по описа на арбитър Б.Г. не е отменено по реда на чл. 47 ЗМТА и е влязло в сила преди изменението на ГПК, поради което то е валидно, тъй като съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а в случая такава няма. С оглед постановеното арбитражно решение № 2603/20.11.2009 г. по арбитражно дело № 2603/2009 г., „Профи Кредит България“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист, издаден от СГС въз основа на Решение № 2603/20.11.2009г. по арб.д. № 2603/2009г., ТО, VI – 19 състав, т.д. 2933/2012г. По молба на „Профи Кредит България“ ЕООД е образувано изп. дело № 1335/2012 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с рег.

№ 856 към КЧСИ, в хода на което са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Излагат се и доводи, че евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като 2 разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя. Поддържа се още, че на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си по сключения с М. Ж.

Т. Договор за кредит № 1004197967, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Профи Кредит България“ ЕООД всички длъжници по вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, които „Профи Кредит България“ ЕООД е цедирало. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника – настоящ ищец на посочен от нея адрес. Изпратеното уведомление не е било получено на адреса, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор. Изразява се становище, че по този начин дружеството е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на М. Ж. Т..

В случай че решаващият състав приеме, че ищецът следва да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, ответникът моли да бъде прието приложеното към настоящия отговор уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД. Относно твърденията на ищеца, че не е дала съгласието си задължението да бъде прехвърлено на трето лице, се изразява становище, че същото е ирелевантно в настоящия случай, тъй като не съществува нормативно изискване в този смисъл. Излага се още, че на 24.10.2018г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД оригинала на изпълнителния лист е изтеглен, като на 31.01.2019г. същият е депозиран с молба за образуване на ново изпълнително дело при ЧСИ Димитър Вълков, заведено под № 218/2019г. Поддържа се, че в хода на същото са извършвани действия, водещи до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Давност не е текла за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С Протокол от 10.12.2021г. изпълнителното дело е прехвърлено към ЧСИ Галин Костов и е продължило под № 9195/2021г. , като давността е прекъсвана многократно. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20128560401335 3 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с район на действие СГС, от което се установява, че същото е било образувано на 12.07.2012 г. по молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2012 г., издаден по т.д.№ 2933/2012 г. по описа на Софийски градски съд.

Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е, че М. Ж. Т.

– настоящ ищец е осъдена да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 2461,04 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2009 г., както и разноски по воденото абритражно дело, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 06.08.2012 г., на 23.08.2012 г., на 26.10.2012 г. и на 02.07.2013 г., е налаган запор върху банкови сметки на длъжника – настоящ ищец.

С постановление на ЧСИ от 22.05.2017 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20219240414069 по описа на ЧСИ Галин Костов, с район на действие СГС /първоначално образувано под № 20198610400218 по описа на ЧСИ Димитър Вълков/, от което се установява, че същото е образувано на 31.01.2019 г. по молба от ответното дружество, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец, въз основа на гореописания изпълнителен лист. Към молбата e приложен договор за прехвърляне на парични вземания, ведно с Приложение № 1а, от което се установява, че вземането по процесния договор е включено в предмета на цесията.

След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 08.02.2019 г. е наложен запор върху банковите му сметки.

С молба от 16.07.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши конкретни изпълнителни действия във връзка със събиране на прехвърленото му вземане.

Аналогична молба е подадена от взискателя и на 05.06.2023 г.

Със запорно съобщение от 26.07.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

Със запорно съобщение от 29.08.2024 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия, а на 02.09.2024 г. и запор върху трудовото възнаграждение.

С разпореждане от 09.04.2025 г. изпълнителното производство е приключено на основание чл.433, ал.2 ГПК.

По делото е приложено удостоверение изх.№ 47865/13.06.2025 г., издадено от ЧСИ Галин Костов, с район на действие СРС, в което е отразен размера на изплатените суми за главница, законна лихва и разноски.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 4 изводи:

Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.

Между страните не се спори, че вземането на ответника е установено с изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражно решение, поради което погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените изпълнителни дела се установява, че вземанията, предмет на издадения срещу ищцата изпълнителен лист, са събрани принудително по образуваното изпълнително производство въз основа на реализиран запор.

Основното спорно по делото обстоятелство е дали към датата на принудително събиране на процесните суми, вземанията са били погасени по давност.

С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност.