Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 25.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 731/2025
Вид
Решение № 73
Подписан
25.02.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.203 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Стара Загора, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500731 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Й. Ч., ЕГН – ********** и С. Й. Ч., ЕГН - **********, и двамата с адрес: гр. С., ***, действащи чрез адв. В. Г., срещу решение № 388/ 09.06.2025 г. по гр.д.№ 2614/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор

*** по КККР на гр. П.б., разположени в ПИ с идентификатор № ***, обособени в един самостоятелен обект с функционално предназначение „сладкарска работилница“.

С жалбата тази част от първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради противоречието му с материалния закон.

Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, касаещи основателността на заявеното от съделителката Й. С. Х. възражение за придобивна давност.

В тази връзка се сочи, че по делото не е било доказано някой от 1 праводателката на Й. С. Х. – Б.Л. Ч. и самата съделителка да е демонстрирал пред останалите съсобственици /наследодателят на въззивниците Й.Л. Ч. и самите тях след неговата смърт намерение за своене на техните идеални части.

Необоснованост се твърди по отношение на изводите на първоинстанционния съд, че макар по делото да не е било доказано включването на сладкарската работилница в търговското предприятие на ЕТ „Д.К.-Д.“, преминало след смъртта й в партимониума на Б. Ч., следва да се приеме, че е част от това предприятие, и с придобиването му от Б. Ч. тя е започнала да упражнява владение за себе си и на наследствената на Й. Ч. ½ идеална част от този имот.

Според въззивниците не е доказано преобръщането на държането във владение, и упражняване на фактическата власт за срок от 10 години, за да може да се приеме, че сградите са били придобити по давност от Й. С. Х..

Претендира се отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяването на ново, с което двете сгради бъдат допуснати до делба между четиримата съделители при квоти от по 1/6 идеални части за всеки от двамата въззивници и Р. Й. Ч., и ½ идеална част за Й. С. Х..

В срока за отговор на въззивната жалба Й. С. Х., действаща чрез адв. Х. П., е подала такъв, с който е оспорила жалбата като неоснователна.

Изложени са доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд за доказаност на възражението за придобивна давност по отношение на двете сгради, функционално обособени в един самостоятелен обект.

В тази връзка въззиваемата е изложила съображения, че самостоятелният обект е бил включен в търговското предприятие на ЕТ „Д.К.-Д.“, което по силата на договор за доброволна делба е било поето от наследодателката на Й. С. Х. - Б.Л. Ч., а наследодателят на въззивниците - Й. Ч., е дал съгласието си за това.

Според въззиваемата от този момент Б.Л. Ч. е установила владение върху самостоятелния обект за себе си, а след нейната смърт това владение е било продължено от Й. С. Х., като до предявяване на иска за делба е изтекъл период от повече от десет години.

Претендира се потвърждаването на първоинстанционното решение в 2 обжалваната му част и присъждането на разноските за въззивната инстанция и за първата инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден такъв и от съделителката Р. Й. Ч., с който е заявила становище за основателността на жалбата.

Изложени са съображения за недоказаност на елементите от фактическия състав на придобивната давност от страна на Й. С. Х..

Претендира се отмяна на решенето на Районен съд – Казанлък в обжалваната му част и постановяването на ново, с което двете сгради, обособени в общ самостоятелен обект с предназначение „сладкарска работилница“ бъдат допуснати до делба между съделителите при квоти от по 1/6 идеална част за Р. Й. Ч., Н. Й. Ч. и С. Й. Ч., и ½ идеална част за Й. С. Х..

В срока за отговор на въззивната жалба е подадена насрещна въззивна жалба от Й. С. Х., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, действаща чрез адв. Х. П., срещу решение № 388/ 09.06.2025 г. по гр.д.№ 2614/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е допусната съдебна делба на сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, между Н. Й. Ч., С. Й. Ч., Р. Й. Ч. и Й. С. Х., при квоти от по 1/6 идеална част за всеки от Н. Й. Ч., С. Й. Ч. и Р. Й. Ч., и от 3/6 идеални части за Й. С. Х..

Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Изложени са доводи, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл относно действителността на извършеното от Дешка К. завещателно разпореждане в полза на децата й Б.

Ч. и Й. Ч..

От своя страна това процесуално нарушение обусловило необоснованост на изводите на съда, че завещанието е нищожно поради невъзможен предмет, и постановяването му в нарушение на материалния закон чрез допускане на делба на сградата, въпреки че по силата на завещанието наследодателите на съделителите Б. Ч. и Й. Ч. са станали собственици на отделните етажи от сградата.

Претендира се отмяна на обжалваната част на първоинстанционното 3 решение и постановяването на ново, с което предявеният срещу Й. С. Х. иск за делба бъде отхвърлен по отношение на първия етаж от сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***.

Претендира се и присъждането на направените пред първата и пред въззивната инстанции разноски.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба такъв е подаден от Р. Й.

Ч..

С него тя е оспорила жалбата като неоснователна и е изложила доводи за недоказаност на заявените от насрещната въззивница твърдения.

Претендира се потвърждаването на първоинстанционното решение в тази му обжалвана част.

Оспорва се искането за присъждане на разноски пред първата инстанция.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба такъв е подаден и от Н. Й.

Ч. и С. Й. Ч..

С него те са оспорили жалбата като неоснователна и са изложили доводи, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, произнасяйки се по действителността на завещателното разпореждане, т.к. негово задължение е да се произнесе по отношение на кои имоти допуска делбата.

В тази връзка се сочи, че изводите на първоинстанционния съд за нищожност на завещанието касаят приетата от него правна невъзможност на предмета, а не фактическа такава.

Излагат се и доводи за правилност на изводите на съда за недоказаност на заявеното от Й. С. Х. възражение за придобиване на първия етаж от сградата по давност, т.к. не е било доказано необходимото преобръщане на държането на идеалните части на наследодателя на насрещните въззиваеми от наследодателката на насрещната въззивница във владение.

Претендира се оставяне на жалбата без уважение разноските във въззивното производство. и присъждането на

В проведеното открито съдебно заседание от въззивниците Н. Ч. и С. Ч. се представляват от пълномощника си – адв. В. Г., чрез когото поддържат въззивната си жалба и пледират за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от тях част и постановяването на ново, с което бъде допуснато 4 извършването на съдебна делба между четиримата съделители на двете сгради, респ. оспорва насрещната въззивна жалба и пледира за оставянето й без уважение. Претендира за присъждането на направените разноски.

Насрещната въззивница Й. С. Х. се представлява от пълномощника си – адв.

Х. П., чрез която оспорва въззивната жалба на насрещните страни и пледира за потвърждаване на решението на Районен съд – Казанлък в тази му обжалвана част. Поддържа насрещната си въззивната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение тази му част и постановяването на ново, с което предявеният иск за делба на първия етаж от жилищната сграда бъде отхвърлен. Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските.

Въззиваемата Р. И. Ч. не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всяка от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от Р. И. Ч. срещу Н. Й. Ч., Е.С.Н., С. Й. Ч. и Й. С. Х. иск за делба на недвижими имоти, представляващи :

1/ сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.б., ***, одобрени със Заповед №РД-1861/31.08.2009 г. на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.09.2023 г., адрес на сградата: гр.П.б., ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на сградата: Жилищна сграда - еднофамилна, с площ по скица от АГКК от 68 кв.м., брой етажи-2, която по документ за собственост представлява жилищна сграда, находяща се в гр.П.б., ***, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя - УПИ XXI, в квартал 72 по плана на гр. П.б., при граници: улица, държавни парцели Iпърви и ХХ-двадесети; 2/ сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. П.б., ***, одобрени със Заповед № РД-18-61/31.08.2009 г. на АГКК, 5 последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.09.2023 г., адрес на сградата: гр. П.б., ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда-еднофамилна, с площ по скица от АГКК от 18 кв.м., брой етажи-1.; 3/ сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. П.б., ***, одобрени със Заповед № РД-18- 61/31.08.2009 г. на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.09.2023 г., адрес на сградата: гр.П.б., ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на сградата: селскостопанска сграда, с площ по скица от АГКК от 62 кв.м., брой етажи-1;4/ сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.П.б., ***, одобрени със Заповед № РД-18-61/31.08.2009 г. на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.09.2023 г., адрес на сградата: гр.П.б., ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на сградата: селскостопанска сграда, с площ по скица от АГКК от 49 кв.м., брой етажи-1; 5/ сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. П.б., ***, одобрени със Заповед № РД-18-61/31.08.2009 г. на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.09.2023 г., адрес на сградата: гр. П.б., ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на сградата: селскостопанска сграда, с площ по скица от АГКК от 47 кв.м., брой етажи-1.

Ищцата е заявила твърдения, че с ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти на основание наследство от К.И.К., който бил признат за собственик на жилищната сграда от 68 кв.м. с н.а. от 1976 г., а другите сгради били построени от него преди повече от 40 години.

С подадения отговор на исковата молба ответниците Н. Й. Ч., Е.С.Н., С. Й.

Ч. са оспорили иска за делба срещу Е.С.Н. с възражение, че тя не е наследник по закон на общия на страните наследодател. Искът по отношение на останалите четири сгради е оспорен като неоснователен с доводи, че тези сгради са били построени в периода между 1980 г. и 1990 г. основно от Й.Л. Ч. и съпругата му тогава Е.С.Н., чийто брак е бил прекратен чрез развод с влязло в сила на 30.11.1993 г. съдебно решение. За сградите нямало издадени строителни разрешения или други строителни книжа, и въпреки че били 6 допустими според действащите по време на изграждането им строителни правила и нормативи, за тях нямало издадени удостоверения за търпимост, поради което не можели да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, в т.ч. и съдебна делба.