Определение № 815 от 08.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110118847 по описа за 2025 година

Произнасяне на съда по реда на чл.146 вр. чл.140 и следващи ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството е образувано по подадена в искова молба /ИМ/ с вх.

№114345/01.04.2025г. от ищец Б.Г. ООД, ЕИК **********, срещу двама ответника Д.С.

ЕООД, ЕИК **********, и Б. А. Г., ЕГН **********, с предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Б. А. Г. е подала отговор на исковата молба /ОИМ/ с вх.№ 359981/04.11.2025г. и на основание чл.146 и чл.140 ГПК настоящият съдебен състав следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./, да прикани страните към спогодба и да им разясни преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора, включително ползване на медиация; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл.146 и чл.140 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА ответник Б.А.Г. в 5-дневен срок от получаване на призовката за о.с.з. да представи с писмена молба препис от ОИМ с приложенията на регистратура на СРС или в същия срок да представи по делото писмени доказателства за платена ДТ по сметка на СРС в размер на 4 евро съгласно чл.102з, ал.3 ГПК, за да изготви съдът служебно препис, който да се прати на ищец. УКАЗВА на ответник, че при неизпълнение ще наложи глоба в о.с.з. в размер на 150 евро.

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 9/2/2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение с призовката, като на ищеца се връчи и препис от ОИМ на ответника.

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за допустими.

Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния проект на доклад по делото:

ИЩЕЦЪТ е предявил искове с правно основание чл.92 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, 1 въз основа на които моли двамата ответника Д.С. ЕООД и Б. А. Г. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 18000 лева/лв./9203,25 евро/, представляваща неустойка по чл.14 от Договор сключен на 19.04.2017г. между страните /прекратен с получаване на ИМ от двамата ответника/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ в съда на 01.04.2025г. до окончателното заплащане на вземането.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтичат претендираните права:

Ищецът твърди, че на 19.04.2017г. между него и отв.Д.С. ЕООД - като ползвател и отв.Б.

А. Г. - като солидарен длъжник по Договора, на ползвателя, е сключен Договор, по силата който ищец Б.Г. ЕООД предоставя на ползвателя безвъзмездно за временно ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе, подробно описани в чл.1 от Договора, за което страните са подписали приемо-предавателен протокол.

Съгласно чл.3 от Договора, същият е сключен за срок от 3 години, като в случай, че до изтичане на договорения срок ползвателят не е изкупил минималното количество стоки по чл.4, т.9, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването на всичко договорено.

Съгласно чл.4, т.9 от Договора, отв.Д.С. ЕООД е длъжно за целия срок на договора да закупува ежемесечно (от 1-во до 30/31-во число на съответния календарен месец), еднократно или на части не по-малко от 83 кг./месечно кафе „SPETEMA UNICATTO ESPRESSO BAR“, а общо за целия срок на Договора е трябвало да се закупят 1494 кг. Кафе.

По силата на чл.13 от Договора ищец Б.Г. ЕООД възлага срещу еднократно парично възнаграждение на отв.Д.С. ЕООД, а последният се задължава за целия срок на договора да рекламира стоките от ценовата листа по приложение №1.

Съгласно чл.14 от Договора възнаграждението по чл.13 е в размер на 18000 лв. Ищецът твърди, че същото е било изплатено на 17.05.2017г. на ответното дружество по банков път.

Съгласно чл.14 от Договора в случай на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря отв.Д.С. ЕООД, същият дължи връщане на полученото възнаграждение в размер на 18000 лв. като неустойка в 7-дневен срок от прекратяване на договора.

Съгласно чл.15 от Договора, страните се съгласяват, че с подписване на договора отв.Б.

А. Г. встъпва като солидарен длъжник за всички, поети от отв.Д.С. ЕООД задължения към ищец Б.Г. ЕООД, включително за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако има такива.

Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по процесния Договор, затова е изправната страна, но ползвателят не е изпълнил своите задължения по чл.4, т.9 и чл.13 от съшия, намира се в забава по отношение на изпълнението им повече от 7 дни, поради което съгласно чл.8, т.3 от Договора ищеца Б.Г. ЕООД има право едностранно и без предизвестие да прекрати договора.

Според доводите, наведени от ищеца в ИМ, с предсрочното прекратяване на Договора в правната му сфера възниква правото да получи заплащане на уговорената в чл.14 неустойка от договора.

С ИМ ищецът отправя едностранно изявление до двамата ответника за прекратяване на процесния договор на основание чл.8, т.3 от същия, като това е момента на получаване на ИМ, доколкото Договора не е прекратен преди подаване на ИМ в съда.

По делото е приета и уточняваща молба /УМ/ с вх.№ 147968/28.04.2025г., с която ищецът допълва, че неизпълнението на договора се състои в това, че ответното дружество не е закупувало минималното месечно количество кафе от ищеца съгласно уговореното.

Твърди, че ответното дружество последно е закупило кафе от ищеца през юни 2019г., но не в дължимия размер, като от 12.06.2019г. до момента на подаване на молбата в съда не е 2 закупило нито един килограм кафе.

С оглед на това ищецът твърди, че ако отв.Д.С. ЕООД не продава уговореното в договора кафе, ответното дружество е в неизпълнение на задължението си да рекламира продуктите на ищеца.

Поради изложеното, доколкото ищецът е изпълнил всички свои задължения по процесния Договор, моли съдът да уважи исковете му и да му присъди сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИЦАТА Б. А. Г. в предвидения съгласно чл.131 ГПК срок е подала ОИМ с вх.№ 359981/04.11.2025г., с който оспорва наличието на твърдяното договорно правоотношение между страните. Съгласно чл.183 ГПК моли съдът да задължи ищеца да представи процесния договор в оригинал, като в случай че ищецът не представи съшия, моли договорът да бъде изключен от доказателствения материал по делото.

Ответницата прави възражение за неоснователност на предявените искове, твърдейки, че правото да се прекрати договора е погасено по давност. С оглед на това възражение, доколкото договорът не е прекратен, не е изпълнено условието за заплащане на претендираната по договора неустойка за неизпълнение, т.е. оспорва се, че Договора не е прекратен, следователно не се дължи неустойката.

Ответницата оспорва неизпълнението на задължението по чл.13 от Договора като счита факта на неизпълнение за недоказан. Поради това твърди, че за ищеца не е възникнало право едностранно да прекрати договора, а оттам не е възникнало и правото да получи неустойка вследствие на това.

Ответницата навежда твърдения за това, че ищецът недобросъвестно не е отразявал точно броя на закупуваните килограми кафе и действителният брой закупено кафе не е отразен. За доказването на това обстоятелство моли за допускането на един свидетел при режим на довеждане.

Ответницата твърди, че прекратяването на договора е неправомерно и поради това, че неизпълнената част от договора е несъществена.

Оспорва, че ищецът не е изпълнил задължението си за предаване на вещите, описани в приложения към доказателствата към ИМ приемо-протокол, и моли съдът на основание чл.183 ГПК да задължи ищеца да представи посочения документ в оригинал.

Ответницата прави възражение за неизпълнен Договор от ищеца съгласно чл.90 ЗЗД, с което обосновава правото на двамата ответници - солидарни длъжници по процесния договор, да не изпълнят своите задължения.

Оспорва претендираната неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави. Евентуално твърди, че същата е прекомерна и следва да бъде намалена.

Оспорва предявения иск за заплащане на лихва за забава като частично неоснователен, защото към датата на подаване на ИМ вземането за лихва за забава за изпълнение на задължението за неустойка все още не е било изискуемо.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ Д.С. ЕООД не е подал ОИМ в законоустановения по чл.131 ГПК срок, като ИМ е връчена по реда на чл.47 и чл.50 ГПК, като е установено, че на адреса на седалище на фирмата обявен в Търговски регистър няма офис, табела и/или служители.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените кумулативно обективно и субективно предявени искове намират правното си основание в чл.92 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са - всичко изложено в ИМ, което не е признато от ответниците, включително наличието на неизпълнение на твърдяното договорно правоотношение от ответниците, изпълнението на задълженията на ищеца по процесния Договор, и закупуване на посоченото количество кафе, както и датата, от която се претендира лихва за забава, а също дали е настъпила давност за прекратяване на Договора от 3 ищеца.

БЕЗСРПОРНО между страните – подписване на посочения Договор в ИМ, но ответникът е оспорил с ОИМ съдържанието на 1-вата страница от същия.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже положителните факти, от които черпи права, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да докаже - наличието на валидно договорно правоотношение с ответниците; изискуемостта на вземането си за неустойка, дата на прекратяване на процесен Договор; изискуемостта на акцесорното вземане за лихва за забава; съдържанието на самия Договор; по отношение на възражението за погасителна давност направено с ОИМ – дали е прекъсван или спиран срока, в който е текла.

ОТВЕТНИЦИТЕ следва да докажат - своите възражения и факти изключващи правата на ищеца по предявения иск, в това число и наличието на изпълнение на задълженията си по договора, както и реално какви количества кафе са купували и на кои дати и какви документи са оформяни за продажбите, както и да се представят същите.

На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че има факти по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства, затова съдът дава указания:

ИЩЕЦ – за спиране или прекратяване на давностен срок;

ОТВЕТНИК – за количеството закупено кафе по Договора и за срока, в който е закупено, във връзка с възражението, че неизпълнението по Договора е в количество, което не може да доведе до прекратяване и заплащане на неустойката.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото на представените писмени доказателства с ИМ.

УКАЗВА на ответника Б.Ан.Г., подал ОИМ, в 1-седмичен срок от получаване на призовка за о.с.з. с писмена молба с препис за ищец да посочи конкретно по какви причини иска ищеца да бъде задължен да представи по делото оригинала на Договора от 19.04.2017г. и на приемо-предавателен протокол 26.04.2017г., както и да посочи ясно и конкретно в какво се оспорват посочените документи, след което съдът ще се произнесе по искането на ответника формулирано в ОИМ.

УКАЗВА на ответника подал ОИМ в 1-седмичен срок от получаване на призовка за о.с.з. с писмена молба с препис за ищец да представи писмени доказателства за количествата и периода от време, в който са закупени количествата кафе, за които е предявена ИМ пред съда, както и да представи доказателства, че неизпълнението по процесния Договор е в незначителна степен.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в о.с.з. да изрази становище по искането на ответник за допускане на един свидетел до разпит, като отлага произнасянето на съда за о.с.з.