Решение № 16478 от 03.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16478 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110121749 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от К. Й. П. срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № *** от 05.04.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 79,56 лева, представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна договорна клауза (предвид допуснатото изменение на първоначално предявената претенция на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 10.06.2024 г.), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем № *** от 05.04.2019 г. за предоставяне на К. П. на паричен заем в размер на сумата от 1 000 лева със задължение за връщането му чрез месечни погасителни вноски без уточнен лихвен процент.

Твърди също, че съгласно клаузата на чл. 4 от договора за кредитополучателя е възникнало задължение да предостави на кредитора обезпечение под формата на гарант – две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно поставени условия относно получавано трудово възнаграждение, кредитно досие или банкова гаранция в полза на финансовата институция, отпуснала кредита. Посочва се, че при неизпълнение на това задължение и на основание клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора К. П. дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от 400 лева, чието изплащане било разсрочено чрез включване на размера й в месечната погасителна вноска по договора за заем. Поддържа се, че в случая от ответника [фирма] била начислена и реално събрана, като част от общо погасената от ищеца сума по договора за заем, неустойка в размер от 200 лева – поради неизпълнение на задължението за представяне на договорно обезпечение. Ищецът оспорва клаузата на чл. 4, 1 ал. 2 от процесния договор, като недействителна. Счита, че уговарянето й е в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЗП съгласно която при допусната забава кредиторът има правото само на лихва до размера на законната такава върху неплатената сума за времето на забава. Намира клаузата за нищожна и като протИ.речаща на добрите нрави, тъй като последната излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Посочва, че с оспорената договорна клауза кредиторът цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, установяваща максималния размер на ГПР по договора за потребителски кредит. Поддържа, че неустоечното вземане е посочено само формално като обезщетение за неизпълнение, за да не бъде включено при формиране на ГПР по договора.

Ищецът намира, че в случая обаче неустойката отговаря на всички критерий, установени в § 1, т. 1 ЗПК, тъй като представлява разход, пряко свързан с договора, известен на кредитора и подлежащ на плащане от потребителя, включен като задължение още към момента на подписване на договора. Ето защо последната подлежи на включване в ГПР по договора, при което общият му размер надхвърля законовоустановения максимален такъв, като същевременно липсва и яснота относно начина на формиране на ГПР и за това кои точно разходи се заплащат. Ищецът твърди, че процесната договорна клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока неустойка, а и не е индивидуално уговорена. С тези съображения ищецът К. П. отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем № *** от 05.04.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение и за заплащане на сумата от 10 лева – частична претенция от сумата от 200 лева, (предвид допуснатото изменение на доклада с протоколно определение от 10.06.2024 г.), представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна договорна клауза, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Кънева, оспорва предявения установителен иск като недопустим, поради наличието на идентичност в предмета му с този на осъдителната претенция и липсата на правен интерес от ищеца, предвид наличието на друг, по-ефективен способ за защита. Заявява, че при предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, ищецът може да се позове на нищожността на договора. Предявяването на два иска, при които осъдителното искане съдържа и установително такова представлява злоупотреба с право и цели присъждане на допълнителни разноски. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни, считайки, че договорът за паричен заем е действителен и напълно съответства на законовите изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и чл.

20, ал. 2 ЗПК. Конкретно се поддържа, че лихвеният процент по договора е фиксиран и е ясно посочен в клаузата на чл. 2, т. 6 от договора. Последният съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и взетите предвид допускания при определянето му. В ГПР по договора е включена само лихвата по кредита, тъй като това реално е единственият разход за кредитополучателя. С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца за допуснато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК с довод, че неустойката за непредставяне на обезпечение не представлява общ разход по кредита по см. на §1, т. 1 ДР на ЗПК, като представянето на обезпечението не представлява задължително условие за получаване на кредита. [фирма] оспорва процесната договорна клауза да е неравноправна, като при отпускане на заема на ищеца е предоставен СЕФ, съдържащ описание на параметрите и условията на кредита, като същият е изразил съгласие 2 за сключване на договора, а с това и относно предложените условия. Не е налице наравнопоставеност в правата и задълженията на двете страни, тъй като дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорната лихва. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по предявения установителен иск, съответно за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП:

Съгласно посочените разпоредби недействителни са договорни клаузи, които протИ.речат на закона или го заобикалят, както и тези, които накърняват добрите нрави, като изрично законодателят определя за недействителна като неравноправна тази клауза в договор, сключен с потребител, която задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – арг. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.

Следователно, основателността на предявената установителна по характера си искова претенция е обусловена от установяване от ищеца, при условята на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: сключване между него и ответното дружество на процесния договор за паричен сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем № *** от 05.04.2019 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания.

В тежест на ответника е да установи действителността на договорната клауза – съответствието й със законовите разпоредби и с добрите нрави.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 07.03.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца К. П., в качеството му на кредитополучател и ответното дружество [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем № *** от 05.04.2019 г., както и, че в клаузата на чл. 4, ал. 2 от същия е предвидено задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 4 от договора.

Последните факти се установяват и от представения и приет като писмено доказателство по делото заверен препис от договор за паричен заем № *** от 05.04.2019 г., данните от който свидетелстват за сключването на договор за паричен заем между ищеца К.

Й. П., в качеството му на заемател и ответника [фирма], в качеството му на заемодател, за предоставяне на потребителски заем по продукт „*** Max 24“ в размер на сумата от 1000 лева, която ищецът се е задължил да върне в срок от 26 седмици, чрез 13 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 84,37 лева с падежи, съответно на:

19.04.2019 г., 03.05.3019 г., 17.05.2019 г., 31.05.2019 г., 14.06.2019 г., 28.06.2019 г., 12.07.2019 г., 26.07.2019 г., 09.08.2019 г., 23.08.2019 г., 06.09.2019 г., 20.09.2019 г. и на 04.10.2019 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 35 % и обща сума, подлежаща на връщане в размер от 1096,81 лева. Съгласно клаузата на чл. 2, т. 7 от договора за заем последната включва размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на 3 договора. В клаузата на чл. 2, т. 8 е предвидено, че годишният процент на разходите на заема се равнява на 41,74 %, като при изчислението му са взети предвид следните допускания: валидност на договора за посочения в него срок, точно и срочно изпълнение на задълженията от всяка от договарящите страни, при което няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи, извън посочените в договора. Установява се, че съгласно клаузата чл. 3, ал. 1 от договора с подписването му страните удостоверяват получаване на заемната сума от – изцяло и в брой, за което договорът има характера на разписка. В клаузата на чл. 4, ал. 1 е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1). две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото си възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с [фирма], да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ за период от една година назад да е със статут не полош от „редовен“, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години или 2). банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 1096,81 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Установява се, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на сумата от 451,88 лева, която се заплаща разсрочено – заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на същите, посочени в чл. 2, т. 2 от договора се добавя сумата от 34,76 лева.