Решение № 2364 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2364 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110200136 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕООД чрез адв. М. К. срещу наказателно постановление № ********************г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на търговеца е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

В жалбата се твърди, че не е извършено нарушение, за което да следва да се ангажира отговорността на дружеството. Оспорват се фактическите констатации в акта и последвалото го НП. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

На проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. М. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Твърди, че дружеството обективно не може да уреди отношенията като трудови, тъй като фактически те не покриват тази рамка и следва Инспекция по труда да даде указания в тази насока, а не да санкционира дружеството. Иска от съда да 1 приеме, че не е осъществено соченото административно нарушение.

Претендира разноски.

В производството въззиваемата страна се представлява от юрк. Ковачева.

Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска то съда да приеме, че административното нарушение е осъществено и следва да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2025г. св. Р. А.-Г. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект – магазин, находящ се в гр. С., бул. „Ч. в. № ***************** стопанисван от „Т. С.“ ЕООД. В хода на проверката, било установено, че С. В. да полага труд като извършва сортиране е алармиране на дрехи. На В. била предоставена възможност да попълни декларация. В нея посочила, че работи като „асистент“ с работно време от 10:00 ч. - 16.00 ч., и възнаграждение в размер на 933.00 лв., с почивка в работния ден от 30 минути.

На 19.09.2025г. в Дирекция „Инспекция на труда“ гр. София дружеството работодател представило граждански договор от 27.08.2025г., сключен със С. В..

Търговецът в качеството си на работодател не бил сключил трудов договор в писмена форма с лицето, полагащо труд преди постъпването му на работа. Възприетите обстоятелства св. А.-Г. описала в съставения акт и дала правна квалификация на соченото нарушение – по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Така съставения акт бил връчен на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на “Транквалдер Сървисис“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1 ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

Със заповед, изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да осъществяват правомощия 2 на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол за извършена проверка, декларация, договор, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката А.Г.. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелката дава сведение относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. В изложеното от тях се съдържа сведение за направената констатация към момента на проверката лицето да е полагало труд в обекта и да е посочил работодателя, за когото престира труда си. Нещо повече, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага труд лице, в която същото е отразило да престира труд като асистент с конкретно работно време, работно място, уговорено възнаграждение.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки П. и В., но от същите могат и следва да се установят факти, доколкото съдържателността на разказа е в тези предели, които не касаят основните обстоятелства по делото.

Какви са механизмите на подбор преди постъпване на фактическо изпълнение на трудово задължение и субективните мотиви на лицето да полага труд при определени условия, не касаят фактите част от предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно наказващия орган, 3 които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т.н. Несъмнено установено от доказателствата по делото е лицето С. В. да е заварено на място да престира труда си. Същата е отразила да има уговорено работно време, работно място, възнаграждение. Всичко това сочи в процесната хипотеза В. да е реализирала съдържанието на задължението си по трудовото правоотношение с работодателя, но без сключен в писмена форма трудов договор.

За „Т. С.“ ЕООД в качеството на работодател е възникнало задължение да уреди трудовите отношения с работника в писмена форма със сключване на трудов договор. В процесната хипотеза работодателят не е сторил това, като допускайки да престира труд е осъществило и състава на административното нарушение.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани.

Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ и индивидуализиран размера на имуществената санкция. В този аспект и при преценка за пропорционалност на административното наказание с естеството и съдържанието на извършеното нарушение и неговите последици съдът прие, че адекватно се явява административно наказание имуществена санкция в размер правилно определен от контролния орган.

В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството „Т. С.“ ЕООД следва да заплати в 4 полза на ГИТ сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

****************************г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на „Т. С.“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕООД да заплати в полза на ГИТ сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5