Решение № 138 от 15.07.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 342/2023
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 15.07.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- ЮЛИАНА ИВАНОВА ТОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 43, ал. 4 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Ихтиман, 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231840200342 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Ж. Г., ЕГН: **********, адрес: град С., ул.
„*“ № 2, със съдебен адрес: град С., ул. „*“ № *, ет.3, ап. 6 срещу електронен фиш серия * от 26.01.2021г., издаден от ОДМВР С..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. В депозирана писмена молба заявява, че поддържа жалбата, няма да сочи нови доказателства и да прави доказателствени искания. Моли за отмяна на атакувания електронен фиш по наведените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено становище, с което моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, процесния ЕФ. Претендира присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на **.**.****г. в 11:59 часа в област С., община И. по АМ Т. км 46+200 в посока на движение към град П. лек автомобил, марка „*“, модел „*“ с рег. № ********, собственост на Г. Ж. Г., ЕГН: **********, град С., ул. „*“ № 2, ет. 5, ап. 17 се движил със скорост 103 км/ч при ограничение на скоростта 70 км/ч за извън 1 населено място, въведено с пътен знак В-26, с което било извършено нарушение на правилата за движение с превишена скорост. Нарушението било установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M * . Стойността на измерената скорост от техническото средство била 106 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка 3% била установена стойност на скоростта на движение от 103 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 70 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на собственика на заснетото МПС – Г. Ж. Г. бил издаден атакувания електронен фиш, с който му било, наложено административно наказание – „глоба“ в размер на * лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени средства,приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № * се установява, че процесното техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № *, със срок на валидност на мобилната система до 24.02.2020г.
От Протокол № * от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № * от 31.07.2020 г. е видно, че процесното техническо средство с № * е преминало последваща метрологична проверка на 31.07.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № р-1204/02.03.2021г. се установява, че на дата 26.02.2021г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № * е заснела 45 броя статични изображения с номера от * до *, с начален час на работа 11:00ч. и краен час на работа 13:00ч., с място на контрол АМ Т., км 46+200, пътен възел М., посока Б., където е действало ограничение на скоростта за движение от 70 км/ч. Радарната система TFR1-M с № * е била разположена в спрян служебен автомобил с рег. № ********
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар TFR1-M № *, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗдВП, представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № ********, е заснет на **.**.**** г. в 11:59:00 часа, като стойността на измерената му скорост е 106 км/ч. От същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек автомобил е с GPS координати *; *.
От Заповед № РД-11-1328/22.12.2020г., издадена от Председателя на УС на «Агенция пътна инфраструктура» се установява, че срокът на въведеното със Заповед № РД-11-246/11.04.2017г. на инж. И..З, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ ограничение заради ремонт в аварийната лента на АМ „Т.“ посока град Б. от км 45+200 до км 46+266 е удължен до 30.06.2021г.
От приложената към заповедите схема на ограниченията и пътните знаци на 2 процесния участък е видно, че между км 45+200 и 45+800 е въведено поетапно ограничение на скоростта, както следва: км 45+200 със знак А23 и Т1 е указано, че има ремонтни дейности на платното в продължение на 500 метра, км 45+300 – знак В26 – забранено е движение със скорост по-висока от посочената - 110км/ч; км 45+500 - знак В26 – забранено е движение със скорост по- висока от посочената - 90км/ч; км 45+700 - знак В26 – забранено е движение със скорост по - висока от посочената - 70 км/ч. Съгласно скицата въведеното ограничение важи до км 46+266, където е поставен знак В34, който слага край на забраните, въведени с пътни знаци.
От справка за собственост на МПС с рег. № ******** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Г. Ж. Г..
От представената към административно наказателната преписка справка от информационна система на МВР „АИС – АНД“ /л. 24/ не се установява кога и по какъв начин обжалваният ЕФ е връчен на жалбоподателя. В графа „връчване“ липса отбелязване, а в таблицата в графа „Дата на съставяне/ връчване“ е посочена дата 08.04.2021г., което с оглед графичното оформление на съответната колона от таблицата води до извод, че това е датата на съставяне на ЕФ. Липса посочена дата на връчване на ЕФ, такава не е посочено от административно наказващият орган и след дадените от съда указания в тази посока.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган електронни фишове.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
С оглед липсата на представени доказателства от страна на АНО за точната дата на връчване на ЕФ, въпреки изрично дадените указания в тази посока, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и следва да бъде разгледана по същество. Непредставянето на доказателства и/или невъзможността да се съберат такива за момента на връчване на ЕФ не следва да бъде тълкувано във вреда на жалбоподателя и да ограничи правото му на защита.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.
Предвид горния извод неоснователни се явяват наведените в жалбата доводи за липса на реквизити на фиша – информация за правото на санкционираното лице да обжалва електронния фиш и срока за обжалване, доколкото такива реквизити не са законоустановени. Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната максимално допустима грешка от 3 %, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
3
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В случая не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба.
Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з -532/12.05.2015г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за негодност на техническото средство, с което е заснето нарушението.
Действително от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № * се установява, че срокът на валидност на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на скоростомери е една година.
От представените и приети като писмени доказателства по делото заповед и схема на ограниченията и пътните знаци на процесния участък се доказва, че на датата на извършване на санкционираното с атакувания електронен фиш нарушение на правилата за движение по пътищата **.**.****г. въведеното ограничение на скоростта на движение от 70 км/ч е важало за процесния пътен участък км 46+200 от АМ „Т.“ посока град Б..
Следователно доказа се извършването на деянието от обективна страна.
Жалбоподателят не спори, че тя е управлявала лекият автомобил към момента на извършване на нарушението, а от справка за собственост на въпросното МПС се доказва, че то е собственост именно на жалбоподателя. Следователно доказва се и субекта на санкционираното административно нарушение.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, извършено е виновно.
По размера на наказанието:
Размерът на наложеното административно наказание „глоба“ е правилно определен. За такова нарушение законодателят е предвидил и определил наказанието в абсолютна стойност - видно от разпоредбата на чл.
182 от ЗДвП. В случая допустимата скорост е надвишена с 33 километра, а съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 31 км/ч до 40 км/ч се наказва за превишаване с глоба в размер на * лева, колкото е и размерът на определеното наказание.
Ето защо настоящият състав намира атакуваният електронен фиш за 4 законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. В полза на юридическите лица – страна в процеса, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.
Разпечатката съдържа 44 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b45dd827-bc59-4813-afb0-32e9643f414b