Решение № 106 от 15.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500254 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република Б. чрез П.Вълчев-прокурор в ОП-Шумен, против решение №72/24.03.2022г., постановено по гр.д.№428/21г. по описа на ШОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на Т. М. М. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното й изплащане; 2/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на Т. М. М. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 1 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди заплатен адвокатски хонорар, в резултат на обвинение за извършено престъпление по 343б, ал.1 от НК за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното й изплащане; 3/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на Т. М.

М. разноски по делото в размер на 10лв.; 4/ е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на адвокат П.П. от ШАК на осн.чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 349, 22лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и 1 поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.

Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемият Т. М. М., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител адв.П.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните му от Прокуратурата на Република Б. части да бъде потвърдено.

Въззивна жалба, подадена от Т. М. М. чрез процесуалния му представител адв.П.П., против решение №72/24.03.2022г., постановено по гр.д.№428/21г. по описа на ШОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени предявените от Т.

М. М. против Прокуратурата на Република Б. искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, и лихва върху обезщетението, в останалата им част, като неоснователни.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде уважен и за разликата над 6 000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв., ведно със законна лихва, считано от 23.10.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република Б., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. чрез зам.апелативен прокурор при АП-Варна И.М. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваната му от Т.М. част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Т. М. М. излага, че с присъда №16/22.02.2017г., постановена по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС, влязла в сила на 23.10.2018г., е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.За започналото против него наказателно производство бил уведомен на 11.07.2016г. със задържането му за срок от 24 часа в ареста на РУ на МВР-Шумен.За периода от 11.07.2016г. до 23.10.2018г., т.е. повече от 2 години и 3 месеца, участвал в наказателното производство като обвиняем, впоследствие и като подсъдим.

Същото се водило с висока интензивност, многократно е бил призоваван за разпит, впоследствие многократно се явявал и в съдебни заседания. Общо по случая били произнесени 6 съдебни акта/присъди и решения/. Всяко призоваване и съответно явяване в полицията и в съдебно заседание му причинявало тревога и силно притеснение, не можел да спи, започнал да употребява успокоителни. Нарушил се и професионалният му живот.Било му 2 отнето свидетелството за правоуправление, което наложило да ползва такси или молил колеги да го карат след работа. Първоначално свидетелството му било отнето за около 9 месеца, после за още 6 месеца и въпреки, че съгласно решението на ШОС му било определено наказание за срок от 12 месеца, фактически изтърпял такова в размер на 15 месеца. Нарушил се личният му живот. Информацията за производството добила широка известност сред приятелите и познатите му в кв.“Дивдядово“, гр.Шумен, имало съобщения и в ел.медии, но само за осъжданията, не е за оправдаването му. Чувствал се притеснен, избягвал контакти, опитвал се да се крие от близките си, срамувал се, като виждал погледите на хората, спрял да излиза от дома си, ограничил всичките си контакти. Психическото напрежение се отразило неблагоприятно на здравето му, получавал пристъпи на тревога при всяко призоваване. При посещение на личния лекар се установило, че има високо кръвно налягане, той го изпратил на консулт с кардиолог, били му предписани лекарства, които взема и понастоящем. Направил разходи по организация на адвокатската си защита в хода на досъдебното производство и съдебното такова пред различните инстанции, общо сумата от 2 000лв.

Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република Б. да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.10.2018г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република Б. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че ищецът не е легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, защото фактически е санкциониран, макар и с наложено административно наказание.Подържа, че твърдените от ищеца вреди са недоказани да са търпени, нито, че се намират в причинно-следствена връзка с воденото производство.Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено, несъответстващо на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на социално-икономическите условия в страната. Поддържа, че няма представени доказателства в наказателното производство, че така претендираните адвокатски възнаграждения са били договорени и реално заплатени, а дори и да има такива доказателства, то същите, съобразно фактическата и правна сложност на делото, са прекомерни.

С влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение предявените искове за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва, са отхвърлени за разликата над 1 500лв. до 2 000лв., ведно със законна лихва, считано от 23.10.2018г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и 3 приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД №1766/16г. по описа на ШРС и приложеното по него ДП №712/16г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, РУ-Шумен, се установява, че на 11.07.2011г. на въззивника Т.М. е съставен АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 11.07.2016г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1, 23 промила и му е отнето свидетелството за правоуправление.Със заповед от 11.07.2016г. на полицейски орган при ОД на МВР гр.Шумен е задържан за срок от 24 часа в РУ-Шумен. С постановление за привличане на обвиняем от 14.07.2016г. на разследващ полицай при РУ-Шумен въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно за това, че на 11.07.2016г. в гр.Шумен е управлявал МПС-л.а.

„Фолксваген голф“, рег.№Н 0500 ВР с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила, а именно 1, 39 промила, установено по надлежния ред.

По внесен на 18.07.2016г. обвинителен акт за престъплението, посочено в цитираното постановление за привличане на обвиняем, е образувано НОХД №1766/16г. по описа на ШРС.В о.с.з. на 22.02.2017г. е допуснато изменение на обвинението на осн. чл.287, ал.1 от НПК досежно концентрацията на алкохол, а именно от 1, 39 промила на 1, 22 промила.С присъда №16/22.02.2017г., постановена по цитираното дело, Т.М. е оправдан по така повдигнатото му/след изменението/ обвинение.

По подадения от РП-Шумен протест против присъдата е образувано ВНОХД №94/17г. по описа на ШОС, по което с присъда №15/18.04.2017г. е отменена присъда №16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС и Т.М. е признат за виновен за това, че на 11.07.2016г. в гр.Шумен е управлявал МПС-л.а. „Фолксваген голф“, рег.№Н 0500 ВР с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 22 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което на осн. чл.343б, ал.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв., отложено е изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години, на осн. чл.343г от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година, като се зачита времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 11.07.2016г.Присъдата на ШОС не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 04.05.2017г.

По искане на главния прокурор от 04.08.2017г. с решение № 278/01.12.2017г., постановено по н.д. №960/17г. по описа на ВКС, производството по ВНОХД №94/17г. е възобновено, отменена е постановената по него присъда №15/18.04.2017г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

4

След връщане на делото от ВКС е образувано ВНОХД №398/17г. по описа на ШОС.С решение №15/21.02.2018г., постановено по същото дело, е потвърдена оправдателната присъда №16/22.02.2017г., постановена по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС. Решението не е подлежало на обжалване и е влязло в сила на 21.02.2018г.

По искане на главния прокурор от 31.05.2018г. с решение №160/21.08.2018г., постановено по н.д.№204/18г. по описа на ВАпС, производството по ВНОХД №398/17г. по описа на ШОС е възобновено, отменено е постановеното по него решение №15/21.02.2018г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщане на делото от ВАпС е образувано ВНОХД №294/18г. по описа на ШОС.С решение №83/23.10.2018г., постановено по посоченото дело, е изменена присъда №16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШРС, като на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено на подсъдимия Т.М. административно наказание глоба в размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 2 месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- за това, че на 11.07.2016г. в гр.Шумен управлявал пътно превозно средство под въздействие на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда - с 1,10 на хиляда, установена с медицинско изследване, отменена е Присъда №16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШОС в частта за разноските, като вместо нея на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 658, 94лв., както и е потвърдена присъда №16/22.02.2017г. по НОХД №1766/16г. по описа на ШОС в останалата й част.На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да управлява МПС, считано от 11.07.2016г., както и времето , през което е бил лишен да управлява МПС на основание чл.343г от НК с влязла в сила присъда №15/18.04.2017г. по ВНОХД №94/2017г. по описа на ШОС. Решението не е подлежало на обжалване и е влязло в сила на 23.10.2018г.