Решение № 388 от 19.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й. А. Д. /починал в хода на делото и с определение № 1385/24.10.2025 г. на негово място конституиран В. Й. Д./ и А. С. К. – ищци в първоинстанционното производство срещу Решение № 209 от 01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 284/2023 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, първи граждански състав.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищците Й. А. Д., ЕГН: **********, от с. В., ул. „С. П.Е.“ № .. и А. С. К., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Ч. М.“ №..., ет. ., ап. . против Е. Т. Н., ЕГН: **********, от с. В., ул. „М. Д.“ № ., Х. А. К., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „С. р.“ бл. .., вх. ., ет. ., ап. ., К. К. родена на 02.05.1946г. от Чешка Република и А. К. роден на 02.01.1969 г. от Чешка република за установяване правото на собственост върху дворно място с площ от 666 кв. м., находящо се в с. В., махала Б., С. о., извън регулация, понастоящем недвижим имот, находящ се в село В., общ. И., С. о. и съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .......... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-124/25.02.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот със Заповед № 18-5374826.05.2020 г. на Началник на СГКК - Софийска област, с адрес на поземления имот: с. В., местност С., с площ от 646 кв. м, трайно предназначение на територията:

1

Земеделска, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, категория на земята: 10, предишен идентификатор ........., ............. и .........., номер по предходен план: 290, при съседи на поземления имот по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ..........., .............. и .................. С постановеното решение съдът е осъдил ищците да заплатят на ответницата Е.

Н. сумата от 1800 лв. и на ответницата М. К. сумата от 1300 лв. – разноски по делото.

Въззивниците Й. А. Д. /починал в хода на делото и с определение № 1385/24.10.2025 г. на негово място конституиран В. Й. Д./ и А. С. К. обжалват решението изцяло, като поддържат, че то е неправилно. Молят въззивния съд да го отмени и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

На първо място, поддържат, че съдът неправилно е очертал фактическите им твърдения. В мотивите на решението било прието, че ищците твърдят да са съсобственици заедно с ответниците, каквото твърдение те никога не са поддържали. Заявяват, че тяхното твърдение е, че самите те са собственици по наследство и собствено и присъединено давностно владение на процесния имот.

Поддържат, че изводите на съда не кореспондират с приетите по делото доказателства, които са интерпретирани неправилно. Твърдят, че свидетелят П. К. ясно и точно е описал процесния имот и го е посочил на предявената му скица като имот пл. № ..., като е посочил и границите му и е заявил, че освен Й. Д. друг не е виждал да владее имота и никой не е имал претенции за него.

Свидетелят К. Я. също е заявил, че познава мястото, че то е оградено с тЕ. ограда и че в имота е виждал само Й. и сина му В.. Изтъкват, че и вещото лице е потвърдило наличието на паянтова ограда.

Поддържат, че съдът не е анализирал задълбочено показанията на свидетелите – местни хора от махала Б., които най-точно могат да свидетелстват кой владее имота. Считат за неправилен отказа на съда да допусне разпит на свидетелите на място (на пункт), който би допринесъл за изясняване на границите на процесния имот. Твърдят също, че съдът не е обсъдил представената с исковата молба декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която е видно, че процесният имот е деклариран през 1998 г.

По отношение на съдебно-техническите експертизи поддържат, че съдът неправилно е следвал тезата, че имотът на ответниците е стар имот пл. № ..., а на ищците – пл. № 289, което не е било потвърдено от нито едно доказателство. Изтъкват, че срещу имот пл. № ... в разписния лист не е записано нито името на наследодателя на ответниците А. К. Д., нито на неговите наследници. Поддържат, че имот пл. № ... по плана от 1991 г. съответства на процесния поземлен имот с идентификатор .........., както и че вещото лице инж. Чемширов категорично е заявил, че процедурата по образуване на процесния имот е незаконосъобразна.

Излагат съображения, че при съпоставка на нотариален акт № .../.... г. (на 2 наследодателя на ищците) и нотариален акт № .../.... г. (на наследодателя на ответниците) имотите съвпадат по местонахождение, населено място и площ – 666 кв. м, като съвпадат три от четирите им граници, което е достатъчно за установяване на идентичност. Поддържат, че при условията на пълно и главно доказване са установени предпоставките на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като са придобили собствеността върху имота и го владеят повече от 40 години явно, непрекъснато, необезпокоявано и в пълен обем, без някой да им е оспорвал собствеността.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Е. Т. Н. е депозирала отговор, чрез пълномощника си адв. В., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за производството.

Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство ищците не са успели да докажат при условията на пълно и главно доказване твърденията си, от които извеждат правото си на собственост. Намира оплакванията относно свидетелските показания за неоснователни, тъй като било ясно кой е процесният имот, посочен в исковата молба и индивидуализиран с идентификатора си. Изтъква, че от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ не може да се установи правото на собственост на ищците, доколкото е нормално и законосъобразно те да декларират имот в района, но това не е процесният такъв.

По същество поддържа, че в хода на производството е доказано, че продавачите К.и са били собственици на поземления имот най-малко от 1996 г.

- датата на нотариалния акт, легитимиращ ги като собственици, като владението им е продължило повече от 10 години явно, спокойно и с намерение за своене. Поддържа, че е придобила процесния имот чрез покупкопродажба от лицата, установени като единствени собственици. По отношение на експертизите изтъква, че срещу имот пл. № ... липсват както имената на ищците, така и на техния наследодател, и че имотът е идентичен с имота по нотариален акт № 169 – процесния имот. Намира изводите на районния съд за правилни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите М. Х. К., К. К. и А. К., чрез адв. С. П. са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Заявяват, че твърдението за идентичност между имоти с планоснимачни номера 289 и 290 се правят едва във въззивната жалба, поради което следва да се счита за преклудирано и да не се разглежда във въззивното производство, като освен това е и необосновано – от графичната част на плановете се вижда, че двата имота са съседни и не могат да съставляват един и същ имот.

Поддържат, че твърденията в исковата молба, от които ищците извеждат правото си на собственост, са останали недоказани в хода на производството, а 3 част от тях са и изменени във въззивната жалба спрямо показанията на разпитаните свидетели – така относно поставянето и характера на фургона (за който в жалбата вече се твърди, че е бунгало), относно събиранията и семейните тържества в имота, както и относно присъствието на ищцата А. К., което в жалбата вече изобщо не се поддържа. Изтъкват, че ищците не са доказали и кога наследодателят им А.К. Д. е завладял процесния имот, като твърдението, че това е станало през 1968 г., по никакъв начин не е подкрепено с доказателства.

По отношение на идентичността между имота на ищците и процесния имот поддържат, че представеният от ищците нотариален акт № .../.... г. и представеният с отговора на исковата молба нотариален акт № .../.... г. са съставени в един и същи ден – 15.05.1979 г., с поредни номера и по поредни дела, за два различни съседни имота на двамата братя А. К. Д. и А.К. Д., които са наследили имуществото на общия им наследодател. Изтъкват, че в нотариален акт № ... изрично се посочва, че имотът на ищците граничи с имот на А. Д., поради което имотът, описан в акта на ищците, не съвпада с процесния имот, описан в нотариален акт № 169. Поддържат, че показанията на свидетелите К. Я. и П. К. не установяват по несъмнен начин упражнявано от ищците владение, тъй като свързват с имота единствено ищеца Й. Д. и сина му, не установяват присъствие на другата ищца, разминават се относно фургона и естеството на извършените действия и не потвърждават упражняване на фактическа власт с намерение за своене.

Поддържат, че в хода на производството са представени доказателства, установяващи правото им на собственост, а в последствие и на въззиваемата Е. Н., включително писмо от „Електрохолд Продажби“ ЕАД от 30.08.2023 г., от което е видно, че договор за продажба на електрическа енергия за обект в района е сключен с Х. А. К.. Изтъкват, че именно Х. К. е заплащал данъците за имота и по негово искане имотът е нанесен в кадастралната карта, след което е продаден на Е. Н..

Поддържат, че дори да се приеме, че ищците са могли да придобият правото на собственост върху имота по давност, те вече не могат да се позоват на нея. След продажбата на имота на 20.09.2022 г. купувачът Е. Н. е влязла във владение и владее имота и към настоящия момент, поради което на основание чл. 81 ЗС давността е прекъсната, а исковата молба е подадена след като са изтекли повече от шест месеца, в които ищците не са упражнявали владение.

Позовават се на Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като претендират и разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана 4 по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Пред въззивната инстанция е прието заключението на съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Н. К. Х. /изслушано в о.с.з. от инж. Д. Х./, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.

На вещото лице е поставена задача да отговори на въпроса-съвпада ли поставената на място паянтова ограда с кадастралните граници на имот с пл.

№ ..., съответно на образувания имот с идентификатор .........., като прегледа разписните листове за с.В.за 1979 г. и даде заключение има ли идентичност между имота, описан в нотариален акт № .../.... г., и имота, описан в нотариален акт № .../.... г., след съпоставка по местонахождение на имотите, за които са записани като собственици С. П. и А. К..

За изготвяне на заключението вещото лице е извършило справки в техническата служба към Община Ихтиман и в Геокартфонд, при които е установило наличието на кадастрален и регулационен план на с. Брънковци, одобрен със заповеди № 10837/1947 г. и № 10838/1947 г., кадастрален и регулационен план на с. Брънковци, одобрен със заповед № 49/1991 г., както и разписни листове към регулационните планове. Дигитализирало е наличните графични материали и е изготвило цифров модел, съвместяващ актуалната кадастрална карта с дигитализираните регулационни и кадастрални планове за процесния обхват. Извършило е и геодезическо заснемане на място на материализираната имотна граница (паянтовата ограда) чрез GNSS приемник.