Определение № 736 от 08.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. София, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 27431/25.10.2024 г. на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за изменение в частта за разноските на въззивното решение от 16.10.2024 г.

В молбата се твърди, че неправилно на ищеца са присъдени разноски за адвокат в размер на 58 315,71 лв. Поддържа се, че не било доказано извършването на такива, тъй като липсвал представен договор за правна защита и банков документ за плащането, а представената фактура не била такова доказателство. Твърди се и, че неправилно били присъдени разноски за двама адвокати, поради което разноските следвало да бъдат намалени наполовина.

Ищецът „Ферма Димчо“ ЕООД в писмен отговор оспорва искането по чл. 248 ГПК.

Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото наМ. за установено следното:

Молбата е подадени в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за касационно обжалване на въззивното решение. Изискването на чл. 80 ГПК не се отнася до оспорване на разноските на насрещната страна. Ето защо молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението от 16.10.2024 г. САС е потвърдил решението от 17.01.2024 г. по т. д. № 2861/2021 г. на СГС, в частта, с която ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Ферма Димчо“ ЕООД: 1) на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 1 520 725,03 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“, сключен със застрахователна полица №

110119229000040/2.04.2019 г. за настъпило на 16.12.2019 г. застрахователно събитие – пожар в свинеферма, находяща се в с. ***, община Генерал Тошево, ведно със законната лихва, като следва: от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане върху главница в размер на 1 230 700 лв., и от 3.02.2023 г. до окончателното изплащане върху главница в размер на 290 025,03 лв.; 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 73 924,14 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода 16.11.2020 г. – 11.05.2021 г.; и 3) на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 108 875,66 лв. – съдебни разноски. Със същото решение на ответника са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 58 315,71 лв. – разноски за адвокатска 1 защита.

При повторното разглеждане на същия въпрос въззивният съд не наМ. основание за коригиране на така присъдените разноски.

Противно на доводите на ответника представените фактура № 110/11.04.2024 г., издадена от адв. Н. Панатйотов, и платежно нареждане от 11.04.2024 г., издадено от ищцовото дружество, са достатъчни доказателства както за уговарянето, така и за заплащането на адвокатското възнаграждение. Във фактурата ясно е посочено, че се отнася за хонорар за процесуално представителство пред САС във връзка с депозираната въззивна жалба от ответника против решението по т.д. № 2861/2021 г. на СГС.

Неоснователно е и възражението, че присъденото възнаграждение се отнася до двама адвокати. Вярно е, че в производството пред САС ищецът е бил защитаван от двама адвокати, но не е вярно, че е имало претенция за присъждане на направени разноски за хонорар и на двамата. От самата фактура № 110/11.04.2024 г. е видно, че тя е издадена само от адв. Н. П., към чиято сметка е и извършеното плащане по банков път – според платежното нареждане. Липсват доказателства ищецът да е уговарял и плащал хонорар за втория адвокат – адв. Н. Г.. Във въззивното решение също липсват присъдени на ищеца разноски за втория адвокат. Ирелевантно по делото е какви са отношенията между двамата адвокати.

Ето защо молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 27431/25.10.2024 г. на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за изменение в частта за разноските на въззивното решение от 16.10.2024 г. по т.д. № 544/2024 г. на САС, ТО, 11 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съобщенията да се изпратят чрез обявените по делото профили в ЕПЕП на адвокатите на ищеца и на ответника /на третите лица помагачи да не се изпращат/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2