Решение № 155 от 16.03.2022, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 3900/2021
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 16.03.2022
- В сила
- 08.04.2022
- Състав
- Биляна Росалинова Скорчовска Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. В. 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20211420103900 по описа за 2021 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. В. с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.„М.Г.”, *******, тел. ***, представляван от Р.И.М., чрез пълномощника В.Н. – юрисконсулт е предявила при условията на обективно съединяване искове против СТ. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.В. жк.Д. ******* ,с които се иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата 519,84 лв. дължима главница – за неизплатена топлинна енергия,бгви топлоенергия отдадена от сградна инсталация за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2020 г. за жилище на адрес гр.В. жк.Д. *******, 145,89 лв. лихва от 31.07.2016 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение- разноски по заповедното и разноските по исковото производство.
Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415,ал.1 ГПК.
Предявените иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата чрез назначения особен представител адв.Л. оспорва исковите претенции с искане за отхвърлянето им като погасени по давност за част от периодите и като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора.Като съдът не споделя изложените съображения за недопустимост Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено 1 следното:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №2897/2021г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и разноски.С оглед връчване на издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви искове относно вземанията си, което е довело до настоящото исково производство.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.Като без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за наличието на конкретни задължения.
В случая въпреки изрично дадените указания от съда в определението по чл.140 ГПК ищеца не представи доказателства,че ответника е собственик или ползвател на топлинна енергия по отношение на процесния имот, при което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за конкретните задължения и исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
С оглед на отхвърляне на исковата претенция на ищеца не се следват разноски.
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА” ЕАД гр. В. с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.„М.Г.”, *******, тел. ***, представляван от Р.И.М., чрез пълномощника В.Н. – юрисконсулт при условията на обективно съединяване искове против СТ. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.В. жк.Д. ******* ,с които се иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата 519,84 лв. дължима главница – за неизплатена топлинна енергия,бгв и топлоенергия отдадена от сградна инсталация за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2020 г. за жилище на адрес гр.В. жк.Д. *******, 145,89 лв. лихва от 31.07.2016 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3