Решение № 638 от 30.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Велико Търново, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500889 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по жалба с вх. № 2625/26.07.2023 г. на Д. М. Б. , с ЕГН:

**********– длъжник по изпълнително дело № 175/2021 г. на ДСИ при Районен съд гр.Габрово, от чието съдържание се вижда, че е против законосъобразността на наложен запор върху възнаграждението за труд, получавано в Затвора гр.Ловеч в резултат на изпълнение на запорно съобщение от 17.07.2023 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК.

Според тълкувателния й прочит в смисъл , който би оправдал допустимостта й / тъйкато в нея има изявления, лишени от всякаква логическа връзка с това й изискуемо качество /, т.е. да бъде квалифицирана като такава, попадаща в приложното поле на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и разгледана по същество, незаконосъобразността на запора се състои в нарушение на забраната, установена с нормата на чл.446, ал.1 от ГПК за насочване на принудително изпълнение върху възнаграждението за труд по чл. 78, ал.1 от ЗИНЗС, чийто размер, определен със Заповед № ЛС -04-1373/23.08.2017 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл.78, ал.2 от същия закон, понеже никога не може да достигне този на минималната работна заплата / 780 лева / е винаги несеквестируем доход.

Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Първоначалният взискател / ОС Габрово/ не е упражнил правото си да направи възражения в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.

Жалбата търпи санкция на отхвърляне.

Запорът върху възнаграждението за труд на длъжника , което получава или би получавал в затвора в гр.Ловеч е наложен на 19.07.2023 г. , когато третото задължено лице е получило запорното съобщение/ чл.450, ал.3 , вр. с чл.507, ал.1 от ГПК/.

1

Към този момент общият размер на задължението му , включващ сумата по изпълнителния лист/ 5 лева – държавна такса / и таксите и разноските по изпълнението/ 60 лева / е възлизал на 65 лева.

В изпълнение на запора удръжки не са правени, тъй-като длъжникът полага доброволен неплатен труд по чл.80 от ЗИНЗС и не получава възнаграждение по чл.78, ал.1 от ЗИНЗС.

Вярно е, че по общо правило размерът на минималната работна заплата, установен за съответния период от МС на РБ е предвиден да бъде онази част от дохода на длъжника с видова определеност на трудово възнаграждение, каквото и да било друго възнаграждение за труд или пенсия/ след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски /, върху която не може да се насочва принудително изпълнение, т.е. повелително служи като един обективен граничен критерий между несеквестируемост и секвестируемост за удовлетворяване на съответното присъдено изпълняемо притезателно право / тази част като елемент от имуществото на длъжника е извън правото на принудително удовлетворение на кредитора /- чл.446, ал 1, т.1 от ГПК.

Не е вярно обаче , че съществува забрана да бъде насочвано изпълнение върху възнаграждението за труд по чл. 78, ал.1, ал.2 от ЗИНЗС, получавано или което занапред би било получавано от лицата, лишени от свобода за изтърпяване на наказания/ каквото лице е длъжникът /.

Изпълняемото притезателно право според разрешението на специалната норма на чл.

78, ал.3 от ЗИНЗС може да бъде удовлетворявано от вземането за възнаграждение за труд до размер на не повече от 2/3 от него, след като от тази част се приспаднат данъците / чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС/

В тези случаи минималната работна заплата не е и няма как да е обективен граничен критерий между секвестируемост и несеквестируемост, защото възнаграждението по чл.78, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено да е 40 процента от нея съгласно заповедта на министъра на правосъдието, издадена на основание чл.78, ал.2 от ЗИНЗС с № ЛС -04-1373/23.08.2017 г, а идеята за допустимостта на секвестируемостта му, и то в по-голямата му част, се основава на факта , че разноските за осигуряване на поне минимален стандарт на живот на лишените от свобода/ подходяща храна , легло , спални принадлежности , сън, облекло , обувки , здравно обслужване и осигуряване/ се поемат от държавата- чл.84, ал.2, ал.3 от ЗИНЗС.

Ето защо наложения запор е принципно законосъобразен. Макар и желателно , не е задължително в запорното съобщение да се дава указание на третото задължено лице до каква част от възнаграждението / ако такова постъпи по партидата на длъжника / може и следва да прави удръжки, тъй-като самият закон я посочва/ и как се определя / и то е длъжно да го познава и спазва/ прилага/ във връзка с изпълнението на запорната воля на съдебния изпълнител .

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба на Д. М. Б. , с ЕГН: **********– длъжник по изпълнително дело № 175/2021 г. на ДСИ при Районен съд гр.Габрово срещу законосъобразността на наложен запор върху възнаграждението за труд, получавано в Затвора гр.Ловеч в резултат на изпълнение на запорно съобщение от 17.07.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3