Решение № 20 от 29.10.2021, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Петрич, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божана Цв. Манасиева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно наказателно дело № 20211230200410 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба н а С. В. Ш.,ЕГН:**********,от /населено място/против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0314-001198/14.12.2020г на Началника на РУ –П. към ОДМВР-Б.

С жалбата се оспорва правилността на издаденото наказателно постановление с твърдението,че не са извършени посочените в него нарушения.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител.Жалбоподателят дава подробни обяснения.Процесуалният му представител аргументира позицията си в писмена защита като счита,че липса субективният елемент от състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП,тъй като С.Ш. е закупил процесния лек автомобил,който е бил с поставени регистрационни табели и не е знаел,че последният е с прекратена регистрация.В конкретния случай регистрацията на автомобила е била 1 служебно прекратена ,поради което собственикът,респ. водачът е нямало как да узнае за прекратената регистрация,след като не е бил уведомен от органите на КАТ при МВР.Ето защо иска наказателното постановление да бъде отменено в частта относно наложеното наказание за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.

За ответника по жалбата –РУ –П., редовно призовани, представител не се явява.

За ТО-П. при РП-Б.,в качеството й на заинтересована страна представител не се явява .

По делото са събрани писмените доказателства.Разпитани са свидетелите В.

КР. Т.и Ж. К. Д..Изслушани са обясненията на жалбоподателя.

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното :

На 01.12.2020г В. КР. Т.,в качеството му на младши автоконтрольор,в присъствието на свидетеля Ж. К. Д., съставил акт на жалбоподателя С.В.Ш.,ЕГН:**********,от /населено място/, за това,че на 01.12.2020г в 11.30ч. в П.,по ул.“М.“ управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№**, собственост на С.Д.С., от К., като при извършената проверка е установено,че водачът управлява МПС,което не е регистрирано в срок от датата на договора и автомобилът е с прекратена регистрация.Отразено е,че договорът за покупко-продажба №1755 е от 27.07.2020г.Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.С акта е констатирано и друго административно нарушение-водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон,което съставлява нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така описания акт,административно-наказващият органНачалникът на РУ-П. издал атакуваното НП № 20-0314-001198/14.12.2020г,в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието,че С.Ш. управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.На основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.За това,че не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него е 2 санкциониран с наказание Глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП.

НП е връчено на 21.05.2021г. и жалба срещу последното е депозирана на същия ден-21.05.2021г.

От разпита на свидетелите полицейски служители се установи идентична с отразената в АУАН фактическа обстановка,която не се оспорва от жалбоподателя. Свидетелите полицейски служители посочиха,че след извършена справка в системата е установено,че липсват данни за ППС с рег №***. Поради тази причина е направена допълнителна справка с оперативния дежурен като жалбоподателят е посочил,че притежава договор за покупкопродажба.При тази ситуация е установено,че приобретателят,а именно С.Ш. не е заявил регистрирането на закупеният от него лек автомобил в законоустановения срок,поради което след изтичането на срока автоматично е прекратена регистрацията на автомобила.Ето защо ,при извършването на проверка по регистрационния номер в системата не излизат данни за такъв автомобил.В тази връзка съдът изиска и приложи договор за покупкопродажба от 27.07.2020г,съгласно който жалбоподателят по делото е закупил и е станал собственик на лек автомобил „Опел Астра “ с рег №**.

Жалбоподателят аргументира незнанието си относно установения от полицейските служители факт,че автомобилът,който управлява е с прекратена регистрация.Последният сочи,че е закупил МПС през лятото,а именно м.юли 2020г.Закупил го от С.Д.С. от К. Сочи ,че не е знаел,че следва да смени талона на автомобила при покупката му,тъй като не му било казано.Сочи,че не е получил писмо,с което да бъде уведомен,че следва да регистрира автомобила на свое име след извършената покупка.Не оспорва,че при проверката не е представил СУМПС и контролния талон към него.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. Поради това жалбата е допустима.

Жалбата обаче е неоснователна.

3

Производството е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.Съгласно чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното,т.е. удостовереното в тях се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи на административни нарушения,при които отразеното в актовете не се счита за безспорно установено,а подлежи на доказване пред съда от страна на административно–наказващия орган.В конкретният казус доказателствената тежест е разместена, т.е. именно жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да обори отразеното в акта.

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

В настоящия казус актът за административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това,че на 01.12.2020г в 11.30ч. в П., по ул.“М.“ управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№***, собственост на С.Д.С., от К., като при извършената проверка е установено,че водачът управлява МПС,което не е регистрирано в срок от датата на договора и автомобилът е с прекратена регистрация,съгласно договор за покупко-продажба №1755 от 27.07.2020г, с което е нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗДвП вменява задължението приобретателят на регистрирано пътно превозно средство-в случая като такъв се явява жалбоподателят С.В.Ш. в срок до един месец да регистрира придобитото пътно превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика.В настоящия казус С.Ш. е придобил собствеността на управлявания от него автомобил на 27.07.2020г,поради което за него е съществувало задължението да регистрира същия на свое име до 27.08.2020г.След тази дата регистрацията на автомобила се прекратява автоматично,тъй като лицето,което го е продал вече не е негов собственик,а приобретателят не е заявил регистрацията на придобитото от него ППС.Тази законодателна промяна беше въведена именно с цел предотвратяване на неправомерното поведение на лица,придобили в собственост ППС,които обаче не се регистрираха на новите собственици,поради което регистрацията на ППС продължаваше да съществува на лицата,които отдавна са 4 прехвърлили собствеността.

Жалбоподателят сочи,че не е знаел,че следва да регистрира ППС след като го е придобил и поради тази причина не се е явил в пункта за регистрация,а е продължил да управлява лекия автомобил без да му е известен факта,че последният вече е бил с прекратена регистрация.

При тези факти по делото,съдът намира поведението на нарушителя за неправомерно и тъй като незнанието на закона не оневинява,изтъкнатият от жалбоподателя аргумент,че всъщност не бил знаел,че следва да регистрира закупеният автомобил на свое име не може да бъде възприет.Жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството,че закупува автомобила от друго лице,поради което следва да промени и регистрацията на този автомобил.След като притежава договор за покупко-продажба на автомобила,видно от който е,че именно той е купувач на ППС,липсва логика в оправдателния му аргумент относно незнанието за регистриране на автомобила предвид обстоятелството,че последният е управлявал автомобил ,чийто документиСРМПС част I и част II продължават да бъдат на името на лицето,от което е закупен автомобила.И тъй като С.Ш. не се е явил в пункта за регистрация,за да регистрира закупеното от него ППС в законоустановения едномесечен срок, регистрацията на този автомобил е била автоматично прекратена след изтичането на срока.Ш. е управлявал автомобила в продължение на три месеца след изтичане на законовото му задължения да регистрира ППС на свое име.Този факт е установен не защото лицето се е явило в пункта за регистрация с цел представяне на договора за покупко- продажба за регистрирането на автомобила,в който случай поведението му следваше да бъде санкционирано за нарушение на чл.145,ал.2 от ЗДвП,а е установен при случайна проверка извършена на пътя,при която е констатирана липсата на МПС с посочения регистрационен номер и едва след извършването на служебна справка е установено,че автомобилът е дерегистриран.

При тези разсъждения съдът достигна до извода за извършено нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП от страна на жалбоподателя,тъй като последният е управлявал МПС ,което не е регистрирано по надлежния ред.Срокът за регистрация на процесния автомобил е изтекъл на 27.08.2020г,поради което от 28.08.2020г до датата на извършване на проверката-01.12.2020г 5 жалбоподателят е управлявал по пътищата отворени за обществено ползване автомобил ,който не е бил регистриран по надлежния ред,а управлението на такъв автомобил не е допустимо.И тъй като деянието,обявено за административно нарушение е виновно,когато е извършено умишлено или непредпазливо,то жалбоподателят следва да понесе санкциите,които са му наложени за извършеното от него нарушение.

Последният е осъществил състава на чл.140,ал.1 ЗДвП,поради което следва да бъде санкциониран с наказанията,предвидени в нормата на чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.Съгласно посочената административно наказателна разпоредба -наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 12 месеца и с глоба от 200лв. до 500лв водач, който: управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.В настоящия казус на жалбоподателя са наложени наказания в техния минимален размер. Същевременно на основание

Наредба № Iз-2539

/17.12.2012г на МВР са отнети 10 контролни точки. При приложението на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки,условията и реда за отнемането и възстановяването им..., административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която за извършеното нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП се предвижда отнемане на 10 контролни точки.

Жалбоподателят е санкциониран и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,тъй като при извършената проверка не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Ето защо на осн чл.183,ал.1,т.1,пр.1 и пр.2 от ЗДвП правилно е санкциониран с Глоба в размер на 10 лева.Това нарушение не се оспорва от жалбоподателя.

С оглед на гореизложените съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и издаване.

6

Предвид изхода от спора ,на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН ,съдът РЕШИ: