Решение № 106 от 07.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело № 20222100900399 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на ЕТ „Орион – Весела Николова“ (в несъстоятелност), ЕИК 205152366, със седалище гр. Бургас, против Р. Д. Я., от гр. В., с която претендира приемане за установено несъществуването на вземането на ответника към ищеца за сумата от 9500 лева, с ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 7, ТЗ, което предявено вземане е прието с Определение № 260648/03.11.2022 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БсОС; ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковата молба е пояснена и допълнена с писмена молба от 30.11.2022 год.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 694, ал. 1, т. 2, ТЗ във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 403, ал. 1, ГПК.

С Определение № 769/30.11.2022 год. по настоящото дело, на основание чл. 694, ал.

4, изр. първо, ТЗ, съдът е конституирал като страна по делото синдика на ищеца – Иван В.ев Карабоев, от гр. Варна.

Ответникът Р. Я. оспорва иска като неоснователен, моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Синдикът Иван Карабоев е представил писмен отговор, в който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, с Решение № 383/08.10.2019 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БсОС е обявена неплатежоспособността на ЕТ „Орион – Весела Николова“ 1 и срещу търговеца е било открито производство по несъстоятелност. С Решение № 260080/30.11.2022 год. по същото дело длъжникът-ЕТ е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и са наложени общ възбрана и запор на имуществото му.

Във фазата по произнасяне по възражения – чл. 692 във вр. с чл. 690, ТЗ, съдът по несъстоятелност е постановил Определение № 260648/03.11.2022 год., с което е приел вземане на ответника в настоящия процес – Р. Я., срещу ищеца-ЕТ (н.) за сумата от 9500 лева, с ред за удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 7, ТЗ, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ответника неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год., развален от контрахента В. И.ов В. поради неизпълнението му от ответника, вследствие на наложени по молба на длъжника по изпълнението – ЕТ „Орион – Весела Николова“ (н.), обезпечителни мерки по ч. гр. д. № 342/2021 год. на ОС – Варна и по ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас.

На 09.12.2019 год. в полза на ответника Р. Я. е бил издаден обратен изпълнителен лист по гр. д. № 2840/2015 год. на ОС – Варна, с която В. Б. Н. е била осъдена да му предаде владението върху поземлен имот с идентификатор 101135.2564.1529 и изградените в него сграда с идентификатор 101135.2564.1529.1 и сграда с идентификатор 101135.2564.1529.2.

Възоснова този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 116/2020 год. на ЧСИ рег. № 718; то е било спирано 2 пъти по обезпечителна молба на ищеца-ЕТ (н.) – с Определение № 521/09.02.2021 год. по ч. гр. д. № 342/2021 год. на ОС – Варна и с Определение № 76/17.03.2021 год. по възз. ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас (първоинстанционно ч. гр. д. № 7775/2020 год. на БсРС). И двата съдебни акта, с които е допуснато обезпечението, са били отменени по реда на инстанционното обжалване – с Определение № 60/07.04.201 год. по ч. гр. д. № 163/2021 год. на АС – Варна и Определение № 60251/22.06.2021 год. по ч. гр. д. № 1826/2021 год. на ВКС.

Същата обезпечителна мярка е била наложена и по молба на синдика на несъстоятелния ЕТ – с Определение № 86/22.07.2021 год. по т. д. № 127/2021 год. на ОС – Силистра, отменено с Определение № 387/13.10.2021 год. по възз. ч. търг. д. № 540/2021 год. на Апелативен съд – Варна.

На 05.01.2020 год. между ответника Р. Я., като продавач, и В. И.ов В., като купувач, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на описаните три недвижими имота, срещу обща продажна цена от 205 000 евро. В т. ІІ, подт. 3 и 4 на договора е посочено, че владението върху имотите следва да бъде предадено от продавача на купувача до 15.11.2020 год., а окончателният договор следва да бъде сключен до изтичане на 3 месеца от предаване на владението, но не по-късно от 01.07.2021 год.

С писмено споразумение от 25.11.2020 год. страните са изменили предварителния си договор, като по т. 2 от него са определили нова крайна дата за предаване на владението – 15.05.2021 год., и са уговорили правото на купувача за разваляне на договора при 2 непредаване на владението в посочения срок.

С писмено споразумение от 25.05.2021 год. страните отново са изменили предварителния договор, като в т. 2 са посочили, че владението и сключването на предварителния договор следва да бъдат извършени до 01.07.2021 год., и са определили размер на „неустойка за цялостно неизпълнение“ – 5000 евро.

Предвид неизпълнението на продавача, с писмено уведомление от 23.07.2021 год. купувачът В. В. е развалил предварителния договор и е поканил контрахента да му плати неустойката от 5000 евро. С операционна бележка от 01.06.2022 год. Р. Я. е платил на В. В. неустойка от 9500 лева. Тази сума е била предявена като вземане по чл. 403, ГПК в производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион – Весела Николова“ (н.) и е прието с Определение № 260648/03.11.2022 год.

Ищецът е изложил следните фактически твърдения в подкрепа на претенцията си: изп. д. № 116/2020 год. на ЧСИ peг. № 718, от неправомерното спиране на което Р. Я. твърди, че е претърпял претендираните имуществени вреди, е образувано по негова молба възоснова обратния изпълнителен лист по гр. д. № 2840/2015 год. на ОС – Варна; с този изпълнителен лист В. Б. Н. е осъдена да предаде на Р. Я. владението на два недвижимите имоти, които са предмет на предварителния договор за покупко-продажба от 05.01.2020 год.; изпълнението по цитираното дело било спирано с обезпечителните мерки по ч. гр. д. № 342/2021 год. на ОС – Варна и по ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас, отменени при осъществен инстанционен контрол; ищецът-ЕТ не е била във владение на имотите по обратния изпълнителен лист към датите на насрочените въводи; изпълнителното дело е било незаконосъобразно образувано след открИ.е на производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион – Весела Николова“ (н.); обратният изпълнителен лист е следвало да съдържа вземане, което по вид е аналогично на това, за което е издаден първоначалният изпълнителен лист, което в случая не е спазено, а съдържанието на обратния изпълнителен лист не съответства на съдържанието, което е разпоредено да има с окончателните актове на Апелативен съд – Варна, поради което същият подлежи на обезсилване; спирането на въвод във владение не представлява пречка за сключване на окончателен договор относно имота, предмет на въвода, а такъв договор не е бил сключен; липсва причинно-следствена връзка между претендираните вреди, вследствие несключването на окончателен договор, и спирането на изпълнителното дело; ответникът Р. Я. не е собственик на имотите, в чието владение претендира да бъде въведен, видно от Решение № 105/06.01.2017 год. по гр. д. № 1091/2016 год. на ВКС.

Ответникът Р. Я. е представил писмен отговор, с който е оспорил иска по следните съображения: ищецът-ЕТ е следвало да върне владението върху имотите, тъй като го е получила въз основа възлагане в изпълнително дело по принудително изпълнение на нейна парична претенция, която впоследствие е била отхвърлена с влязло в сила решение и поради това се е оказало, че ищцата е мним кредитор; ответникът е сключил предварителен договор, по който е поел задълженията да предаде владението и да сключи окончателен договор в 3месечен срок от предаване на владението, но не по-късно от 01.07.2021 год.; спирането на 3 изпълнението с наложените обезпечителни мерки е възпрепятствало ответника да изпълни задължението си да предаде владението, а това е довело до разваляне на договора от купувача и до ангажиране отговорността за заплащане на неустойка за неизпълнение; въводът във владение не е извършен поради спирането на изпълнението с неоснователните обезпечения; невъзможността на ответника да предаде владението на купувача според новираните срокове – до 15.05. и до 01.07.2021 год., е довело до ангажиране на отговорността му за заплащане на изменената по размер неустойка – 5000 евро, от която ответникът е заплатил част от 9500 лева; неоснователните обезпечения са довели до разваляне на предварителния договор от купувача и до ефективната вреда – заплащане на неустойка в размер на 9500 лева; твърденият от ищеца факт, че не е бил във владение на имотите по предварителния договор, няма отношение към основателността на иска; възражения за незаконосъобразност на изпълнителното производство не могат да се въвеждат в настоящото дело, а производството по несъстоятелност няма никакво действие по отношение на изпълнителни дела за въвод срещу длъжника – чл. 637, ал. 6. т. 1, ТЗ; в настоящото дело не могат да се правят възражения за незаконосъобразния предмет на обратният изпълнителен лист, косвен съдебен контрол е недопустим; ирелевантно и неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът не е собственик на имота по предварителния договор.

В писмения си отговор по делото синдикът сочи, че искът е допустим и основателен – поради липса на кумулативните юридическите факти, изчерпващи фактическия състав на непозволеното увреждане; не е налице причинно-следствена връзка, не само поради наличие на ново договаряне, а и поради обстоятелството, че имотите, предмет на предварителния договор от 05.01.2020 год., не са собственост на ищеца, а са включени в масата на несъстоятелността на търговеца, поради което подлежат на осребряване в рамките на производството по несъстоятелност.

Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, по чл. 372, ал. 1, ГПК; изложените от процесуалния му представител възражения и оспорвания в проведеното открито съдебно заседание не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като са преклудирани.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. Представeните писмени доказателства – предварителен договор и две споразумения към него – са валиден източник на облигационни задължения за контрахентите Р. Я. и В. В., възлагащи на ответника заплащането на неустойка от 5000 евро при непредаване на владението на имотите и несключване на окончателен договор за тях – в сроковете до 15.11.2020 год. и 01.07.2021 год. (по предварителния договор), до 15.05.2021 год. и 01.07.2021 год. (по споразумението от 25.11.2020 год.) и до 01.07.2021 год. (по споразумението от 25.05.2021 год.). От данните по делото, а и от липсата на спор между страните за този факт, може да се направи извод, че продавачът Р. Я. не е упражнявал фактическа власт върху договорените имоти към посочените дати. В полза на ответника е бил издаден цитираният по-горе обратен изпълнителен лист, длъжник по който е В. Б. (не в 4 търговското си качество на ЕТ). Страните не са ангажирали доказателства за отмяна на обратния изпълнителен лист, поради което настоящият състав следва да зачете действието на този съдебен акт, тъй като няма правомощия за проверка на валидността, законосъобразността и правилността му. Принудителното производство по предаване на владението е било спряно общо 3 пъти с актовете на ОС – Варна, на ОС – Бургас и на ОС – Силистра, по две искания на длъжника-ЕТ (н.) и едно на представляващия го синдик, поради което до момента на разваляне на предварителния договор временно е била преградена възможността на взискателя Р. Я. да получи владението, на основание издадения обратен изпълнителен лист. Обезпечителната мярка не е била наложена само през периода от 22.06.2021 год. (произнасянето от ВКС по ч. гр. д. № 1826/2021 год.) до 23.07.2021 год.