Решение № 64 от 04.11.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Търговище, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище) като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213500600223 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Д.Т. и адвокат Е.Р. – защитници на подсъдимия М.А. против Присъда № 52/23.11.2018 г., постановена по НОХД № 521/2018 г. по описа на Районен съд-Търговище, в която съдът е признал за виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 ЗДвП и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 343г НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение престъплението да е извършено при нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, чл.

21, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. Подсъдимият М.А. е осъден да заплати направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С Присъда № 260001/22.10.2020 г. по ВНОХД № 14/2019 г. по описа на ОС-Търговище, присъдата на РС-Търговище е отменена в частта, в която подсъдимият е признат за виновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 1

, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

С Решение № 83/24.08.2021 г. по КНД № 275/2021 г.по описа на ВКС, II н.о. е отменена присъдата на ОС-Търговище и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Търговище от стадия на съдебното заседание за отстраняване на констатирани нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановената присъда. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че нарушенията на ЗДвП, в резултат на които е причинена средна телесна повреда са причинени на пешеходна пътека. Моли се да бъде отменена обжалваната присъда, като подсъдимият бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.

343, ал. 3, б. „а“ НК и наказателното производство да се прекрати на основание чл. 343, ал. 2 НК.

В съдебно заседание подсъдимият М.А. се явява лично и с адв. И.З. в съдебно заседание. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, във вр. с чл. 342, ал.

1 НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 ЗДвП е несъставомерно поради липсата на нарушение по чл. 119 ЗДвП. Излага доводи, че при това положение е налице хипотезата на чл. 343, ал. 2 НК, тъй като пострадалото от престъплението лице е поискало прекратяването на наказателното производство преди започване на съдебното следствие в първата инстанция. Поради липсата на правомощия въззивната инстанция да прекрати производството на основание чл. 343, ал. 2 НК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, адв. З. счита, че следва да бъде отменена присъдата на РС - Търговище и делото да му бъде върнато за упражняване на неговите правомощия по прекратяване на наказателното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че в случая не е налице нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП от страна на подсъдимия. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан за обвинението по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК и деянието му да бъде преквалифицирано по чл.

343, ал. 1, б. „б“. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е оправдал подсъдимия за нарушенията по чл. 5 и 21 ЗДвП, но не е съобразил, че подсъдимият е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото от събраните доказателства по делото се установява, че той се е движил с несъобразена скорост. С оглед постъпилата нотариално заверена декларация от пострадалата, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, като не се налага наказание на подсъдимия А..

Частният обвинител С.С. се явява лично и с упълномощен повереник адв. С. С. в съдебно заседание. Адв. С. изразява несъгласие със становищата на защитника на подсъдимия и на представителя на прокуратурата.

Повереникът твърди, че съобразно указанията на ВКС, ОС – Търговище следва да признае за виновен подс. А. за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, предл. 1 ЗДвП, тъй като се е движел с несъобразена скорост и да го осъди за това нарушение, като му наложи едно справедливо наказание.

В последната си дума подсъдимият А. моли делото да бъде върнато на 2 първа инстанция и да се прекрати.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, становищата на страните и правилността на обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал.

1 НПК, констатира следното:

По делото е допуснато съществено процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, поради което присъдата на РС – Търговище следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане.

При постановяване на своята присъда първоинстанционният съд погрешно е приел, че е налице нарушение по чл. 119 ЗДвП, както и квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК - деянието да е извършено на пешеходна пътека. В процесния случай е била налице маркировка, която очертава наличието на пешеходна пътека на пътното платно. Същата обаче не е била сигнализирана с необходимите пътни знаци.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че пешеходната пътека не е била сигнализирана нито с предупредителен знак за опасност А18 „Пешеходна пътека“, нито с пътен знак със специално предписание Д17 „Пешеходна пътека“. Съобразно легалната дефиниция дадена с § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. За пешеходна пътека се считат също и продълженията на тротоарите и банкетите върху пътното платно на кръстовища. Законът не изисква задължително сигнализиране с пътна маркировка при наличие на пешеходна пътека на пътното платно, но задължително изисква сигнализацията с пътни знаци. В случая, такива не са били налични на местопроизшествието. Изискването за сигнализация на пешеходната пътека не е налице за продълженията на тротоарите и банкетите, намиращи се на кръстовище. Но в случая пешеходната пътека не е била в непосредствена близост до кръстовище.

Отпадането на квалифициращия признак деянието да е извършено на пешеходна пътека би довело до преквалифицирането на повдигнатото обвинение от такова по чл. 343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.

342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК в по-леко наказуемо такова по чл. 343, ал.

1, б. „б“ НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК. Действително, първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда относно допуснати нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 1, чл. 21, ал. 2 и чл.

116 ЗДвП. В тази част присъдата не е обжалвана от частния обвинител, нито е протестирана от прокуратурата. Въпреки това съобразно постановките на т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС от фактическите обстоятелства по делото би могло да се изведе нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, в съгласие и с дадените указания от ВКС. Това е така, защото нарушенията по чл. 119 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП са в отношение на специална към обща норма. Преквалификацията на нарушение по чл. 119 ЗДвП в такова по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП не би довело до прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и поради това не е 3 необходимо да е налице съответен протест на прокурора или съответна жалба на частния обвинител.

В случая не е налице нарушение по чл. 119 ЗДвП, доколкото не е била налице пешеходна пътека на местопроизшествието. Налице е било обаче движение с несъобразена скорост от подсъдимия по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, в случая. Във фактическата обстановка, приета от РС в мотивите се посочва, че подсъдимият се е движил със скорост от 45 км/ч, а ограничението на скоростта в този участък е било до 40 км/ч. Също така, първоинстанционният съд е приел, че при конкретната пътна обстановка – намалена видимост и лоша осветеност на пътния участък, подсъдимият е можел да предотврати произшествието само ако се е движел със скорост не по-голяма от 25,7 км/ч. При това положение, подсъдимият се е движел със скорост близо два пъти надхвърляща скоростта, която би се явила като съобразена с атмосферните условия и конкретните условия на видимост.

Наличието на нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП обосновава съставомерността на състава по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, доколкото същият е бланкетен и изисква наличието на нарушение на правилата за движение по пътищата.

На следващо място, следва да се съобрази, че по делото е налична нотариално заверена декларация от пострадалото лице и частен обвинител С.С., с която тя е поискала прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 НК.

Прекратяването на наказателното производство по чл. 343, ал. 2 НК е допустимо, когато престъпното деяние е квалифицирано по чл. 343, ал. 1 НК, но не и когато е квалифицирано по чл. 343, ал. 3 НК. С дадените от ВКС задължителни указания по прилагане на материалния закон – чл. 355, ал. 1, т.

2 НПК, е разрешен въпроса за отсъствието на нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, което квалифицира деянието по чл. 343, ал. 3 НК. По този начин е отпаднало и процесуалното ограничение за прекратяване на наказателното производство, приложимо само в предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК състави.

Въззивната инстанция, за разлика от първата, не разполага с правомощията да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 343, ал. 2 НК, видно от разпоредбата на чл. 334, т.

4 НПК, където са уредени хипотезите, при които въззивният съд може да прекрати наказателното производство и т. 9 на чл. 24, ал. 1 не фигурира. Това е така, защото по подобие на хипотезата по чл. 287 НПК това правомощие на съда е ограничено за прилагане само в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото, където следва да бъдат установени материалните предпоставки и да бъде приложена съответната процесуална норма.

Предвид така посоченото, настоящият съд намира, че като е лишил подсъдимия от приложението на чл. 343, ал. 2 НК, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правата на подсъдимия, поради което и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК постановената присъда на РС – 4

Търговище следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 52/23.11.2018 г., постановена по НОХД № 521/2018 г. по описа на РС - Търговище.

ВРЪЩА НОХД № 521/2018 г. по описа на РС - Търговище за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5