Решение № 10500 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10500 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221110152067 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

Предявен е от ищеца С. М. С. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че в полза на ответника „............“ АД не съществува правото на принудително изпълнение за сумите 627,00 лв. – главница, 150,98 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2007 г. – 30.06.2008 г., законна лихва в размер на 283,95 лв. за периода 30.06.2009 г. - 30.10.2013 г. и 125,00 лв. – разноски, предмет на изпълнителен лист от 10.11.2014 г., издаден по гр. дело № 45637/2013 г. по описа на СРС, 79 състав срещу наследодателя на ищеца ................, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20228380404290 по описа на ЧСИ ......., рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС.

Ищцата С. М. С. твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията са погасени по давност с изтичане на петгодишен срок, тъй като не са предприемани изпълнителни действия. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумите по изпълнителния лист. Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „............“ АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

1

Предмет на иск по чл. 439 ГПК е оспорване на недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Видно от представеното копие от изпълнително дело №

20148380411813 по описа на ЧСИ ......., рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие Софийски градски съд, същото е образувано на 19.12.2014 г. по молба на „............“ АД срещу наследодателя на ищеца ................ въз основа на изпълнителен лист от 10.11.2014 г. издаден по гр.д. № 45637/2013 г. по описа на СРС, 79 състав въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за събиране на сумата 627,00 лв. – главница, 150,98 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2007 г. – 30.06.2008 г., законна лихва в размер на 283,95 лв. за периода 30.06.2009 г. - 30.10.2013 г. и 125,00 лв. – разноски. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи – запор на трудовото възнаграждение на длъжника и е налице възлагане по чл.

18 ЗЧСИ за извършване на изпълнителни действия.

Със запорно съобщение от 12.01.2015 г. е наложен запор на вземанията на длъжника ................ от трудово възнаграждение, получавано от работодателя ЕТ „...........“.

Със запорни съобщения от 12.01.2015 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника ................ по банковите сметки, открити в множество банки.

Със съобщение от 03.11.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника ................, находящи се на адрес гр. София, .............. без дата. Няма данни да се е състоял опис.

Със запорно съобщение от 04.11.2015 г. е наложен запор на вземанията на длъжника ................ от трудово възнаграждение, получавано от работодателя „...........“ ЕООД.

Със съобщение от 07.12.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника ................, находящи се на адрес гр. ............ без дата.

Няма данни да се е състоял опис.

Със запорно съобщение от 04.07.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника ................ по банковите сметки, открити в „........“ АД.

С молба на взискателя от 24.08.2017 г. е поискано конкретно изпълнително действие – налагане запор на вземанията на длъжника от трудово възнаграждение от работодателя „.............“ ЕООД.

Със запорно съобщение от 28.08.2017 г. е наложен запор на вземанията на длъжника ................ от трудово възнаграждение, получавано от работодателя „.............“ ЕООД.

С постановление на ЧСИ от 23.10.2018 г. е конституиран ищецът С. М.

С. като длъжник по делото в качеството на починалия в хода на изпълнителното дело длъжник .................

С молба на взискателя от 31.03.2021 г. е поискано конкретно изпълнително действие – налагане запор на вземанията на длъжника С. М. С.

2 от трудово възнаграждение и по открити банкови сметки.

Със запорни съобщения от 01.04.2021 г. са наложени запор върху вземанията на длъжника С. М. С. по банковите сметки, открити в „........“ АД, „Юробанк“ АД и „Търговска банка Д“ АД.

С постановление на ЧСИ от 03.06.2022 г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съдът констатира, че ЧСИ ....... не е изпълнил разпореждането на съда и не е представил по делото заверен препис на изисканото изпълнително дело № 20228380404290.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

Страните не спорят, че в полза на „............“ АД срещу наследодателя на ищеца ................ е издаден изпълнителен лист от 10.11.2014 г. по гр.д. № 45637/2013 г. по описа на СРС, 79 състав въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за събиране на сумата 627,00 лв. – главница, 150,98 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2007 г. – 30.06.2008 г., законна лихва в размер на 283,95 лв. за периода 30.06.2009 г. - 30.10.2013 г. и 125,00 лв. – разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20228380404290 по описа на ЧСИ ......., рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие Софийски градски съд.

Спорен по делото е въпросът погасено ли е вземането по издадения изпълнителен лист с изтичане на давностния срок.

Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила най късно на 10.11.2014 г. – датата на издаване на изпълнителния лист. Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по процесния изпълнителен лист е 5-годипна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна.

Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти.

Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.

На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните 3 разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Настоящият състав споделя практиката на ВКС, постановена след приемането на посоченото тълкувателно решение, според която разясненията по приложението на закона, с което се отменя ППВС № 3/18.11.1980 г., са приложими след 26.06.2015 г. като до този момент е релевантно известното първоначално дадено тълкуване на закона с ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае то – давност не тече ( в този смисъл решение по гр. д.

№ 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение по гр. д. № 559/2019 г., I г. о., определение по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о.)

Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на 4 изпълнителното производство на 19.12.2014 г. давността по отношение на процесните вземания е прекъсната. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. След наложения със запорно съобщение от 28.08.2017 г. запор на вземанията на длъжника ................ от трудово възнаграждение, получавано от работодателя „.............“ ЕООД, по изпълнителното дело не са били извършвани и не са били поискани от взискателя други изпълнителни действия в продължение на две години, поради което съдът намира, че на 28.08.2019 г. е настъпила перемпция и изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от посочената дата.

Последното валидно извършено изпълнително действие по делото, което е годно да прекъсне погасителната давност е от 28.08.2017 г.