Решение № 899 от 29.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Горна Оряховица, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120100602 по описа за 2025 година

ИСКОВИ ПРЕТЕНЦИИ с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр с чл. 45 ЗЗД Депозирана е искова молба от М. Н. Г. срещу АГЕНЦИЯ Пътна инфраструктура и Община Горна Оряховица. Твърди се в исковата молба, че на 24.10.2024 г.. около 18.10 ч. на път: първи клас, номер 5 (1-5), км. 93.4, координати ширина: 43.166967015, дължина: 25.6174618979, общ. Горна Оряховица настъпва ПТП, при следните обстоятелства- на посочената дата и час М. Н. Г. управлява собствения си л.а. марка „Субару", модел: „Легаци", ДК №******. с посока на движение от гр. Велико Търново за гр. Русе, когато след напускане на с. Самоводене, докато автомобилът е в движение върху него внезапно и изненадващо пада крайпътно дърво, намиращо се от дясно спрямо посоката на движение на автомобила. При удара голям клон на дървото пробива предното стъкло навлиза в купето на автомобила в близост до водача, като деформира части от тавана и предницата на лекия автомобил. Конкретно са причинени следните повреди и деформации панорамно стъкло, деформиран преден капак, счупена предна декоративна решетка,деформиран таван, охлузвания и деформации по дясната част на автомобила. Във връзка с описаното произшествие с издаден Протокол за ПТП № 2024-1030 51495-1 от 24.10.2024 г. Претърпения от ищеца гореописан пътен инцидент му се отразява особено негативно в емоционален и психически план. Незабавно след произшествието ищецът спира на мястото на инцидента и отбива встрани от пътя. Първоначално с объркан и не схваща какво с е случило. Постепенно 1 осъзнавайки станалото М. Г. изпитва силна уплаха. Установява, че падналото дърво е било доста тежко и със значителни размери, а клонът , който е пробил предното стъкло е навлязъл в купето буквално на педи от лицето му и единствено случайността го е предпазила от наистина тежка травма и дори от летални последици. Тези мисли пораждат у ищеца състояние на силен страх.

През следващите дни М. Г. усеща значително повишено напрежение и пристъпи на тревожност, непрекъснато в съзнанието му натрапчиво се завръща спомена за инцидента, не може да се концентрира и да извършва обичайните си дейности, не може да спи, а когато спи сънува кошмари.

Появяват се и панически атаки, които ищецът не е в състояние да овладява.

Изпитва големи усилия да се върне към ежедневието си и работните си ангажимент. Има изразено усещане за липса на концентрация, забавеност, обърканост и неефективност. Изпитва силна тревожност при пресичане на улици и при приближаване до автомобили състояние, което не е преодолял и към момента. Общото му усещане е за силен стрес, с който не може да се справи. Предвид описаното по-горе състояние през м. 11.2024 г. ищецът провежда консултация с психиатър, който констатира, че вследствие на катастрофата у М. Г. се е развило състояние на емоционална тревожност, волева потиснатост натрапчиви мисли свързани с травмиращия инцидент, нарушено качество на съня и повтарящи се кошмари. След консултацията на ищеца е предписано медикаментозно лечение вследствие, на което същият се чувства вял и инертен, а работоспособността му. силно намалява. На 29.11.2024 г. ищецът отново провежда консултация с психиатър. Извършеното изследване отразява съществуващо към момента на освидетелстването психическо състояние в резултат на преживяното ПТП, което е свързано с проявяващи се към този момент: разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението - за които нарушения извършващия консултацията специалист сочи че представляват влошаване на състоянието на ищеца. Констатирани са нарушаване на извършаването на ежедневните дейности, невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойство, тревожност, депресия, нарушена е сериозно концентрацията, налице е непълноценна трудова адаптация, което допълнително депримира пострадалия, нарушено е психическото му благополучие и обичайния начин на живот.

Предявява иск срещу двамата ответници при условията на евентуалност по следните съображения.

Първият и предпочитан ответник Агенция „Пътна инфраструктура" е юридическо лице с нормативно възложени функции по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища (какъвто е пътният участък на който е настъпило описаното ПТП), съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, също с държавен орган на изпълнителната власт, упражняващ правата на държавата като собственик на републиканската пътна мрежа, на когото орган съгласно чл. 19. aл. 1, т. 13съответно е възложено управлението на републиканските пътища.

Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, АПИ осъществява дейностите по 2 изграждането, ремонта и поддържането па републиканските пътища, какъвто се явява процесиия път първи клас, номер 5 (1-5). Съгласно §1 от ДР на ЗП "Изграждане на пътищата" е дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или реконструкцията на съществуващи пътища (т.11), "Ремонт на пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването на транспортноексплоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението (т.13), а "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (т.14). В чл.З. ал.1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Поведението на ответника АПИ е в причинна връзка с вредите, претърпени от ищеца и са настъпили вследствие бездействието на ответника при стопанисването на пътното съоръжение и пътните настилки и непривеждането им в годно за безопасно придвижване състояние. Наличието на неизправност по пътя, по който настъпило ПТП, а именно допускането високо и сухо дърво покрай пътя, което пада върху пътното платно върху колите по време на движение, в резултат на което настъпи процесното ПТП, води до извода, че ответната Агенция не е изпълнила задължението си да поддържа и/или да обезопаси пътя. Агенцията отговаря и в случай, че падането на дървото, респ. настъпването на вредите е по причина на самата вещ. При условията на евентуалност в процесния случай отговаря и втория ответник Община Горна Оряховица. Падналото дърво в резултат на което възникват описаните по горе неимуществени вреди представлява насаждение което е част от зелените площи на територията на Община Горна Оряховица. Задължение на Общината като собственик е да поддържа общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, съответно да премахва онези чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове (арг. чл. 14 и чл. 19, an. 1, т. 3 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (Изд. от Министъра на териториалното развитие и строителството, обн. - ДВ. бр. 26 от 30 Март 1993 г., както и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Горна Оряховица - приета Р № 335 от прог. № 22/27.01.2005 г. зае. ОС 1 орна Оряховица). В конкретния случай Общината носи отговорност за причинените описани по-горе вреди, тъй като не е спазила задължението си да премахне създаващото опасност дърво, което впоследствие е паднало и е предизвикало описания инцидент. Ищецът не е обезщетяван за причинените му описани по-горе неимуществени вреди, поради кое го за него възниква правния интерес да предяви претенцията си срещу двамата ответници, които 3 отговарят на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, или алтернативно чл. 50 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД. Моли да се осъди първия предпочитан ответник Агенция Пътна инфраструктура, а ако се яви неоснователен иска срещу него ответник не следва да отговаря, да се осъди вторият евентуален ответник Община Горна Оряховица да плати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), като обезщетение за причинените му описани по-горе неимущсствсни вреди - негативни изживявания в емоционален план, вследствие на описано ПТП на 24.10.2024 г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане, като присъдите и направените по делото разноски.

В законоустановения срок становище по исковата молба на М. Н. Г. чрез адв.

А. Г. срещу Агенция „Пътна инфраструктура",

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът вследствие на инцидента е развил състояние на емоционална тревожност, изразяващо се в смесено нарушение на емоциите и поведението. Твърди да не са налице са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на евентуалния ответник АПИ, тъй като от описана обстановка в исковата молба посочените географски координати 43.166967015, 25.6174618979, е видно, че мястото на настъпване на произшествието е в границите на населеното място с. Поликраище, общ. Горна Оряховица. Съгласно чл. 30, ал.

4 от Закона за пътищата: „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община". В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 48, от Правилника за прилагане на закона за пътищата, според която организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на:

1. Агенция „Пътна инфраструктура" за: а) б) републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно; 2. съответните общини за; ротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Съобразявайки изложеното, счита, че поддържането на всеки един елемент, принадлежност и съоръжение, извън границите на платното за движение /асфалтовата настилка/ на републикански път в урбанизирана територия, е задължение на съответната община, в случая община Горна Оряховица, като това задължение произтича директно по силата на закона /Закон за пътищата и правилника за неговото прилагане/. АПИ няма каквато и да е вина или причастност за настъпване на инцидента, тъй като тя има задължение единствено и само по отношение на пътната настилка на платното 4 за движение. Когато републиканските пътища преминават през населените места, отговорността на Агенцията се ограничава само до поддържане на платната за движение, докато задължение на съответната община е поддържането на крайпътно озеленяване в съответната урбанизирана територия. Ето защо, отговорността на Агенция .,Пътна инфраструктура" не трябва да бъде ангажирана в настоящото съдебно производство, тъй като същата не е надлежна страна по спора и производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. Прави възражение за намаляване отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура" Счита, че исковата претенция за неимуществени вреди е неправомерно завишена по размер и същият не съответства на принципа за справедливост, предвид характера на твърдените неимуществени вреди.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени, нито количествено оценени, за това и предвиденото обезщетение не е компесаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД от съда по справедливост. Съгласно ППВС №4/68 понятието „справедливост4', по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на увредените лица. Моли да се прекрати производството по отношение на Агенция "Пътна инфраструктура", поради липса на пасивна материалноправна легитимация. В условията на евентуалност, моли, да се намали размера на претендираното обезщетение поради прекомерна завишеност. Претендира разноски. Оспорва се пасивната процесуална легитимация и ангажиране отговорността у ответник Агенция "Пътна инфраструктура",.