Определение № 349 от 17.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър. Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на адв. К. К.- защитник на осъдения М. М. М., срещу определение № 569/ 11.07.2024 г. по НОХД№ 467/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което на осн. чл.68, ал.1 от НК е активирано наложеното на М. по НОХД № 2839/2019 г. на Районен съд Стара Загора наказание от две години лишаване от свобода и е постановено при условията на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС то да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим.

В жалбата се релевират оплаквания само срещу отреденият режим за изтърпяване на наказанието, който според обжалващата страна следва да е общ, а не строг. Иска се изменение на определението в претендирания смисъл.

При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че жалба е основателна. въззивната

Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му- със същите оплаквания и същото искане.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като 1 провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Не се оспорва от обжалващата страна, че са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК за активиране на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения М. М. М. по НОХД № 2839/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, по което с определение е било одобрено постигнато между страните споразумение за прекратяване на наказателното производство. За реализирано на 12.05.2018 год. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на осъдения М. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, а на основание чл.66, ал.1 от НК е постановено изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от четири години. Определението е влязло в сила на 28.10.2019 год.

В така отредения изпитателен срок, на 29.09.2023 год., осъденият М. е реализирал и престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.5, и ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1, в. чл.20, ал.2, в. ал.1 от НК, за което с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 467/2024 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален “общ“ режим. Определението за одобряване на постигнатото между страните споразумение е постановено на 11.07.2024 год. и на същата дата е влязло в сила.

Несъмнено са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК- второто коментирано по- горе престъпление е реализирано в установения изпитателен срок за наказанието, наложено на М. по НОХД № 2839/2019 год. на Районен съд Стара Загора. И двете престъпления са умишлени от общ характер, а наложеното наказание по НОХД № 467/2024 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора също е лишаване от свобода.

Основателни са наведените пред настоящия съд възражения, че неправилно ОС-Стара Загора е намерил да са налице основанията на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и е постановил активираното наказание от две години 2 лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален ”строг” режим.

Следва да се констатира отсъствието на каквито и да било аргументи за позицията на съда относно обстоятелствата, формирали убеждението му за начина на изтърпяване на това наказание. Нещо повече- първостепенният съд не е посочил нито в мотивите, нито в диспозитива на проверявания акт коя хипотеза на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е приел да е приложима.

В чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС лимитативно са определени случаите, в които първоначалният режим за изтърпяване на едно наказание лишаване от свобода следва да е строг. Те са:

1. Когато за умишлено престъпление е наложено наказание лишаване от свобода за повече от 5 години /б.„а“/. Тази хипотеза очевидно не е налицеактивира се наказание от две години лишаване от свобода;

2 . За умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията/б.“б“/. Не са налице основания за приложение и на сочения текст, тъй като до датата на постановяване на обжалваното определение М. не е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Видно е от справката за съдимост на лицето /л. 42-44 НОХД№467/2024г. на ОС-Ст. Загора/, че предходно наложеното му наказание /за което е настъпила реабилитация по право/, е обществено порицание;

3. За умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години/б.“в“/. Тази хипотеза също не е налице. Тя визира само наложеното по съответното производство наказание, но не и привежданото в изпълнение.

В конкретния случай, при отсъствие на основанията по чл. 57, ал.1, т.

2 от ЗИНЗС, съобразно нормата на чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, режимът на изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода следва да е общ. В сочения смисъл е и виждането на ВКС, изразено в Решение № 108 от 21.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 381/2019 г., II н. о.; Решение № 272 от 7.05.2024 г. на ВКС по н. д. № 316/2024 г., III н. о.;. Решение № 391 от 26.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 522/2023 г., II н. о. Жалбата е основателна и атакуваният акт следва да бъде изменен.

3

Не подлежи на обсъждане алтернативно наведеното искане, че режимът следва да бъде определен на „общ“ при условията на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, който е допустимо изключение от правилото по ал.1, т. 2 от с.т. и дава възможност съдът да постанови първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказание, което следва да се търпи при първоначален „строг“ режим, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. В случая хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС не е налице, при което е недопустимо да се обсъжда отклонение от приложението й.

Извън обхвана на настоящата проверка, но подлежащи на обсъждане са констатациите, че:

1. По силата на чл. 383 от НПК, след одобряване на споразумението, при обременено съдебно минало на дееца, съдът е длъжен да се произнесе първо дали са налице основанията на чл. 25-27 от НК /ал. 2/, а след това – дали са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК /ал.3/. В случая, макар в справката за съдимост на М. да са отразени общо четири предходни осъждания, първостепенният съд е игнорирал задължението си да провери дали са налице основанията на чл. 25-27 от НК. В проверяваното определение съдът се е задоволил да отбележи, че двете наказания лишаване от свобода, наложени на М. съответно по НОХД № 2839/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора и по настоящето дело не са за престъпления, реализирани в съвкупност.

Извън вниманието му са останали отразените в същата справка още три предходни осъждания, при което не е изследван въпросът дали някое от предходно реализираните престъпления /извън това, за което е водено НОХД № 2839/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора/ е в съотношение на реална съвкупност с инкриминираното по настоящето дело деяние. С оглед на това, след връщане на делото на първостепенния съд, същият следва да се произнесе и по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК.

2. Не подлежи на проверка в обхвата на настоящето въззивно производство и постановеното по настоящето дело на същата дата /11.07.2024 г./ предходно определение за одобряване на постигнато между страните споразумение, което не подлежи на въззивен контрол по силата на чл.

382, ал. 9 от НПК. В същото е прието, неясно на какво основание /изобщо не е посочена приложима норма от ЗИНЗС нито в съдебния акт, нито в представеното писмено споразумение/, че не противоречи на закона 4 договореното между страните по делото наложеното на М. наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим , при все, че се касае за престъпление, реализирано в изпитателния срок на предходното осъждане и сборът от двете наложени наказания лишаване от свобода надвишава две години.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 569/ 11.07.2024 г. по НОХД № 467/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора, като определя приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложено на осъдения М. М. М. по НОХД № 2839/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

След връщане на делото на първостепенния съд, същият следва да се произнесе и по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК.

Потвърждава определението в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5