Определение № 594 от 17.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Варна, 17.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Д. Д. Томова

Д. Ил. Писарова като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000438 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №34/11.04.2023г. на Окръжен съд - Търговище, постановено по т.д. №104/2021г. по описа на ТОС, ответникът Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес в град Търговище, е осъден да заплати на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, следните суми - 37 281,05 лв. главница, 169,50 лв. - такси до 13.10.2021г. и 84 лв. - разноски за уведомяване, заедно със законната лихва върх у главницата, считано от 20.12.2021г. до окончателното изплащане, представляващи задължение по договор за банков кредит № НL 41823/ 11.08.2008 г., обявен за предсрочно изискуем изцяло. Исковете в останалите им части – за разликата над 37 281,05 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 63 374,20 лв., съответно за сумите 190,50 лв. - такси, 45,73 лв. – застраховки, са отхвърлени като неоснователни. В съответствие с това ответникът Д. Г. И. е осъден да заплати на ищеца сумата 4 922 лева – сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част на исковете.

Решението се обжалва от ищеца „ Юробанк България“ АД в частта му, с която предявените от него искове са отхвърлени с въззивна жалба вх.

№1750/23.05.2023г. по описа на ТОС, подадена чрез пълномощник адвокат Д.

М., САК.

Решението се обжалва и от ответника Д. Г. И. в неговата осъдителна част с въззивна жалба вх. №1757/23.05.2023г. по описа на ТОС, подадена чрез назначения на страна особен представител адвокат К. П., ТАК.

1

Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК. По въззивната жалба на ответника предварително внасяне на държавна такса за обжалването не се дължи – чл.83, ал.1, т.5 ГПК.

Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания двуседмичен срок единствено ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ответницата. Отговорът е подаден чрез надлежно упълномощен представител адвокат Д. М., САК, и е заведен с вх. №2191/27.06.2023г.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение, сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт, с оглед на което въззивното производството се преценява за валидно учредено и допустимо.

Преди да продължи с произнасянето си по чл.267 ГПК, съдът съобрази служебно известния му факт за наличието на отправено преюдициално запитване от Апелативен съд - София, по което е образувано дело С-117/2023 г. на СЕС по следните въпроси: 1.„Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, §1 и т. 1, б.“в“ от Приложението към чл. 3, §3 на Директива 93/13/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?“ 2.„При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута?“. По същите въпроси е отправено преюдициално запитване до СЕС и с определение № 1364/05.04.2023 г. по в.гр.д. № 1215/22 г. на Варненския окръжен съд, II състав, по което към настоящия момент няма данни за образуване на дело.

Като съобрази, че поставените в преюдициалните запитвания въпроси 2 са от значение и за тълкуване и прилагане на същия закон и по настоящото дело, съдът намира, че са налице основанията по чл.229 ал.1 т.7 вр.чл. 631, вр. с чл. 633 ГПК за спиране на настоящото производство, поради което ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.т.д. №438/2023г. на ВнАпС, ТО, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-117/23г. на СЕС и по преюдициалното запитване, отправено с определение № 1364/05.04.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.гр.д. № 1215/22г.

Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, на осн. чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.631 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3