Решение № 17466 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17466 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110108804 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1380,16 лева, представляваща главница дължима на основание сключен Анекс №404370 от 04.01.2021 год. към Договор за потребителски кредит № 387442 от 27.09.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 213,95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2021 год. до 04.10.20201 год. и сумата от 67,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2021 год. до 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч. гр. д. № 17982/2022 г. по описа на СРС, 75-ти състав.

Ищецът-„АТЕГ“ АД твърди, че на 04.01.2021 г. е сключил с ответника Анекс №404370 към Договор за потребителски кредит № 387442 във формата на електронен документ, като договарянето се осъществило чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, по инициатива на ответника след попълнена заявка за кандидастване на сайта на дружеството, с която декларирал, че се е запознал и съгласил с Общите условия приложими към договора за кредит. След одобряване на кредита от ищеца и сключване на договора посредством активиране на 1 линк „приеми договора“ от ответника, на последния била преведена по банков път сумата от 1500 лв. Заетата сума следвало да бъде погасена с осем 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита бил от 05.01.2021г. до 04.10.2021г. Твърди, че ответникът не изпълнил изцяло задълженията си за връщане на получените суми, поради което дължи непогасената част от главницата, както и уговорената договорна лихва. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми.

Претендира разноски.

Ответникът-Р. М. В. не е депозирала отговор на искованта молба. В становище от 18.09.2023 год. оспорва наличието на договорни правоотношения между нея и ищеца, като твърди, че договорът не е подписан от страните. Навежда доводи за нищожност на клаузи от договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.04.2022 год., подадено от “АТЕГ” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17982/2022 год. по описа на СРС 75 с-в, с която е разпоредено Р. М. В. да му заплати сумата от сумата от 1380,16 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 04.04.2022 год., сумата от 213,95 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2021 год. до 04.10.2021 год. и сумата от 67,86 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2021 год. до 04.04.2022 год. и сумата от 934 лева-разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Р. М. В. е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете.

Съгласно указаната доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на сключен договор за заем, по силата на който е предоставил на ответника парична сума, че ответникът е усвоил сумата и за него е възникнало задължение да я върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, както и размерът на претенциите.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните задължения.

Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. На основание чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, за доказване на електронните изявления се прилага ЗЕДЕП /понастоящем ЗЕДЕУУ/, който определя електронното изявление, записано на 2 магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП/. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП/. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ.

В конкретния случай, съгласно раздел II, т. 3. 4 – т. 3. 7 от общите условия към договора за кредит, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента /кредитополучателя/. За да получи кредит клиентът регистрира собствен профил а Уеб-сайта на "АТЕГ" АД – www. smilecredit. bg, където предоставя пълни и верни данни за своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка на лицето и други. В края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване клиентът задължително трябва да се запознае и да посочи, че е съгласен с настоящите общи условия. Приемането на настоящите общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

Предоставянето на потребителски кредит подлежи на предварително одобР.е от кредитодателя съобразно описаните в настоящите общи условия правила.

Получаването от страна на кредитодателя на заявка за кандидатстване не задължава последния да предостави заем на кандидатстващия за кредит. След като изпрати заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код, под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като активира линка, при което се зарежда част от уеб сайта на "АТЕГ" АД – www. smilecredit. bg, където клиентът трябва да въведе ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона "Потвърди".

Въвеждането на ПИН кода на трябва да стане в рамките на 24 часа от попълване на заявката за кандидатстване. Потвърждението на заявката е необходимо условие да се разгледа заявката за кандидатстване на клиента. Непотвърдени заявки не подлежат на разглеждане от кредитодателя.

Според т. 3. 12 – т. 3. 16 от ОУ в случай, че клиентът е одобрен, договорът за 3 кредит, заедно с общите условия, стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК, анекса към съответния транш по кредита и погасителния план към транша се изпращат на неговата електронна поща. За да се сключи договора за кредит, клиентът трябва да потвърди, че е запознат, приема и е съгласен със съдържанието на така посочените документи. Клиентът разполага с 24 часа да приеме и да се съгласи с тях считано от момента на получаването на уведомлението. Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от клиента на кредитодателя на съгласието за сключване на договора за кредит, анекса, погасителния план и настоящите общи условия. Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключването на договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по банковата му сметка или чрез системата Изипей.

От изложеното следва изводът, че страните по правоотношението са се уговорили сключването на договора да не изисква неговото подписване с квалифициран електронен подпис, а чрез обикновен такъв, съставляващ всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. В случая е предвидено изпращането на две електронни изявления от страна на потребителя – изпращане до кредитора на електронен формуляр за кандидатстване за кредит чрез натискане на бутона "Кандидатствай", активиране на връзката, изпратена на електронната поща и въвеждане на кода за потвърждение, който му е бил изпратен чрез SMS, както и потвърждаване на условията на договора за кредит ведно с общите условия към него чрез активиране на връзката, изпратена на електронната поща.

Сключването на договора се установява и от приетото като доказателство по делото удостовеР.е издадено от „Изипей“ АД, от което се установява, че на 06.08.2020 год. е направен паричен превод от „АТЕГ“ АД за Р. М. В. в размер 1500 лева с основание „По договор за кредит 387442“, който е изплатен в брой с разписка №///////06.08.2020 год., а на 04.01.2021 год. е направен паричен превод в размер на 1026,20 лева, с основание „По договор за кредит 404370“, изплатен в брой с разписка №//////.

Ето защо съдът приема, че ищцовото дружество е доказало кумулативното наличие на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 1- 3 ЗПФУР – изпращането на преддоговорната информация и потвърждението за сключване на договора от потребителя, а правилата и 14-дневният срок за отказ от договора се съдържат в т. 7. 1 от договора.

Видно от Приложение № 1 към договора, крайният срок за неговото погасяване е 04.10.2021 г., който срок е изтекъл и вземането за главница е изцяло изискуемо.

При наличието на сключен от разстояние договор за потребителски кредит, 4 съдът е длъжен да провери неговата валидност, като установи дали са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Нормата е императивна, поради което съдът следи служебно за нейното спазване, независимо от това дали ответникът-потребител е релевирал възражения в тази насока /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2020 на ОСГТК на ВКС и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Ответникът е направил възражения в тази насока, по които съдът намира следното.

В т. 5. 1 и т. 5. 2 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В т. 5.2.2 от договора се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В т. 5.3 се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от "редовен". В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители.