Решение № 157 от 03.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Веселин Г. Ганев

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600365 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-Стара Загора и по жалба на адв. С. Ч., защитник на подс. И. В. С., срещу присъдата № 25 от 06.06.25г. по н.о.х.д. № 323/24г. по описа на ОС гр.

Стара Загора, с която тя е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 123, ал.

1 НК, наложено й е наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК, и е осъдена да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 4978.90 лева в полза на ОДМВР гр. Стара Загора, а също направените в хода на съдебното производство – в полза на ОС-Стара Загора.

Протестът е своевременно депозиран. С него се възразява срещу решението на СтОС да присъди досъдебните разноски в полза на ОДМВР гр. Стара Загора. Сочи се, че въпросните разноски представляват изплатени възнаграждения за назначените от следовател от ОСлО към ОП гр. Стара Загора няколко СМЕ в хода на следственото дело. Така че не се дължат на полицията, а всъщност на прокуратурата. В този смисъл се настоява за изменение на присъдата чрез изменение на сметката, по която подсъдимата да приведе споменатата сума от 4878.90 лева.

Жалбата също е подадена в срок. В нея е фиксирано бланкетно недоволство от осъдителната част на присъдата. Поддържа се теза за невинност, изразена във виждането, че 1 подсъдимата не е нарушила инкриминираните законови и подзаконови норми, а ако съдът приеме подобни нарушения, се лансира мнение за липсваща причинна връзка със смъртта на детето И.И. И.. Алтернативно, ако не се споделят аргументите за претендираната оправдателна присъда, се настоява за преквалифициране на деянието поради участие на подсъдимата в оперативна интервенция за спасяване на починалата и респ. се иска понасяне на наказание в по-ниската санкционна рамка, очертана в привилегирования състав на чл.

123, ал. 4 НК. Що се отнася до възможността за ново първоинстанционно разглеждане на делото, се предоставя на ПАС да прецени дали се налага поради допуснати съществени процесуални нарушения (каквито не се сочат).

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста.

Счита жалбата за неоснователна, като контрааргументира алтернативните искания за оправдаване на подсъдимата и за преквалифициране на деянието.

Адв. Ч. не добави нищо ново към изложената в своите първоинстанционна пледоария и въззивна жалба аргументация на споменатите алтернативни искания. Ако се възприеме обвинителната теза, счита, че следва да се уважи протестът.

Подсъдимата се присъедини към обоснованата от своя защитник позиция. Изложи и свои доводи в подкрепа на претенцията за оневиняване.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, прие че протестът е основателен, а жалбата неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата (включително с посочване на мястото, на което се намират по делото,) и на експертизите, СтОС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимата И. В. С. е родена на *** г. в град Я.. Живее в гр. С. З.. Не е осъждана.

Завършила е Висшия медицински институт на град Стара Загора и има призната специалност по „Акушерство и гинекология“ (дипломата й от 23.11.1992 г. е приложена на л.

13, том 2 ДП, а свидетелството за специалност с № 003205/01.06.1997 г. – на л. 19 от том 1 ДП). Считано от 15.07.1997г. и понастоящем работи в УМБАЛ „****“ АД С. З. Клиника по Акушерство и гинекология (трудовият й договор от 25.07.1997 г. и допълнителното споразумение № 942/31.10.2018 г. към този договор са приложени съответно на л. 29 и л. 30 от том 2 ДП). Работи и като частно практикуващ лекар с регистрирана Индивидуална практика за извънболнична медицинска помощ с предмет на дейност „акушерство и гинекология“, вписана в Регистъра на лечебните заведения на РЗИ - Стара Загора под № 37, партида 1, том II, с регистрационен номер 2431121032 и обявен адрес в град С. З., ул.“***“ № ***, ет. ***, каб. № *** (вж. Удостоверение № 71/07.02.2000 г. на Министерство на здравеопазването, РЗИ гр. Стара Загора на л. 18 от том 1 ДП и справка от РЗИ на л. 155 от 2 първоинст.дело).

Тъй като подсъдимата И. В. С. няколко пъти е променяла фамилното си име от С.-Ц. на С. (вж. справка от НБД „Население“ на л. 64 от първоинст.дело), фамилното й име е различно в различните документи, които ще бъдат коментирани.

Въпреки че считано от 25.09.2004 г., когато е извършена последната промяна, подсъдимата е била с фамилно име С., сред колеги и пациенти била позната като д-р Ц..

Свидетелите В. И. И., род. 1992 г., и Д. И. И., род. 1990 г., живеели в град К. заедно с родителите на последния – свидетелите К.А.И. (л. 69 от първоинст.дело) и И. Г. И. (л.69 от първоинст.дело).

Били сключили граждански брак на 17.09.2017г., когато св. И. била бременна с първото им дете. Това била нейна първа бременност.

Свидетелката д-р В. В. А. е акушер-гинеколог с регистрирана индивидуална практика за медицинска помощ. През 2017г. извършвала прегледи в Медицински център гр. К., като била в договор с Националната здравноосигурителна каса. Същевременно д-р А. работела по специалността си и в УМБАЛ „***“ АД гр. С. З., в същата клиника, в която работела и подсъдимата – по Акушерство и гинекология.

На 21.08.2017 г., когато св. И. била в 13-та гестационна седмица, за първи път отишла на преглед при св. д-р А. Резултатите от прегледа били отразени в Амбулаторен лист № 001607/21.08.2017 г. (вж. л. 48, том 1 ДП), според записките в който е предприето „наблюдение върху протичането на нормална първа бременност“ с вероятен термин за раждане (ВТР) на 28.02.2018г. След това св. И. продължила да ходи на прегледи при св. д-р А за проследяване на бременността, удостоверявани с: Амбулаторен лист № 001674/28.08.2017 г., Амбулаторен лист № 001892/28.09.2017 г., Амбулаторен лист № 001956/03.10.2017 г., Амбулаторен лист № 002232/ 02.11.2017 г., Амбулаторен лист № 002374/16.11.2017 г., Амбулаторен лист № 002543/04.12.2017 г., Амбулаторен лист № 00009/04.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000064/08.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000135/15.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000279/29.01.2018 г. и Амбулаторен лист № 000476/20.02.2018 г. (вж. л. 121-131 от първоинст.дело). При всеки от прегледите св. д-р А констатирала, че бременността протича нормално, като резултатите от назначаваните от нея изследвания и от ултразвуковото проследяване на плода не показвали отклонение от нормата.

Паралелно с ползването на медицинските услуги на св. д-р А в град К. бременната провеждала прегледи и при подсъдимата д-р И. В. С., която била известна и на нея като д-р Ц. В частния си акушеро-гинекологичен кабинет в град С. З., регистриран на горепосочения адрес като лечебно заведение, осъществяващо извънболнична специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология, подсъдимата работела без договор с НЗОК. Св. д-р А знаела, че колегата й д-р Ц-С. е предпочетеният от здравноосигурената й пациентка гинеколог, а нея посещава, за да се възползва от поетото от НЗОК заплащане на изследванията.

3

Първото документирано посещение на св. И.в частния кабинет на подсъдимата в град С.З. се състояло на 08.10.2017 г. (вж. приложените на л. 40, том 1 ДП и на л. 106 от първоинст.дело медицински документи). При прегледа пациентката била подложена на ултразвуково изследване, за което бил попълнен протокол за извършване на УЗИ от 08.10.2017 г. В протокола било отбелязано, че не са установени видими аномалии на изследваните фетални структури. Феталната биометрия показвала, че развитието на плода отговаря на срока на аменореята - 19 гестационни седмици + 6 дни. При доплеровото изследване бил констатиран нормален кръвоток, пъпна връв с три съда и околоплодната течност в норма. Следващото документирано посещение на св. И. в частния кабинет на подсъдимата се случило на 14.12.2017 г., за което бил съставен Амбулаторен лист № 667/14.12.2017 г. (вж. л. 41, том 1 ДП). В него било посочено, че пациентката е в 30-та гестационна седмица, а за вероятен термин на раждане била фиксирана датата 28.02.2018 г.

На 02.02.2018 г. св. И. била отново на преглед при д-р С., за който бил съставен Амбулаторен лист № 074/02.02.2018 г. (вж. л. 43, том 1 ДП). В същия отново като вероятен термин на раждане била посочена датата 28.02.2018 г. Било отбелязано извършването на ултразвуково изследване с констатация за активни движения и нормално фетално развитие на плода, отговарящ на 35 г.с. + 4 дена, с очаквано тегло около 2400 грама. Съгласно Амбулаторния журнал за прегледите, воден от подсъдимата в частния й кабинет (предоставен на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ в хода на воденото срещу нея административнонаказателно производство) д-р С. е извършила прегледи на св. И. в частния си кабинет освен на горепосочените три дати – 08.10.2017 г., 14.12.2017 г. и 02.02.2018 г., също и на 09.02.2018 г., 16.02.2018 г. и 23.02.2018 г., за които не били съставени амбулаторни листове и медицинска документация от проведени изследвания (вж. приложените на л. 110114 от първия досъдебен том страници от журнала). Посочените записки в журнала съответстват на съобщеното от св. И. в хода на съдебното следствие и на обясненията на подсъдимата, че през последния месец от бременността прегледи се провеждали всяка седмица. Някои от тези прегледи се осъществявали в частния кабинет на подсъдимата, други – в Клиниката по гинекология на УМБАЛ „***“ АД гр. С. З.. Единственият медицински документ, съставен при ежеседмични прегледи през последния месец от бременността до определения вероятен термин на раждане, е Протокол от 10.02.2018 г. за ехографско изследване на плода (вж. л. 101 от първоинст.дело), в който е отбелязано, че не били установени видими аномалии на изследваните фетални структури, околоплодната течност била в норма, а при феталната биометрия били установени движения на плода, както и сърдечна дейност със сърдечен ритъм от 130 удара в минута. ВТР останал 28.02.18г.

При споменатия предпоследен преглед от страна на д-р А.(на 29.01.2018 г.) на пациенткта било издадено направление за хоспитализация за предстоящото раждане (вж. л.

78, том 1 ДП). На 20.02.2018 г., при последния проведен от д-р А. преглед в 40-та гестационна седмица от бременността, било установено нормално развитие на плода, добри детски сърдечни тонове и артериално налягане 100/60. Поради оставащите дни до датата на ВТР (определен от д-р А. на 01.03.2018 г., а от подсъдимата д-р С. – на 28.02.2018 г.) и поради желанието на пациентката раждането да бъде ръководено от подсъдимата С., тя се 4 разбрала с д-р А.да поддържа постоянна връзка с последната за по-нататъшно проследяване на бременността.

По време на прегледите през деветия месец на бременността д-р С. и пациентката решили раждането да се проведе по нормален път. Считано от 01.03.2018 г., св. И. започнала да ходи по-често на прегледи при подсъдимата. Тези прегледи, които се извършвали предимно в Клиниката по гинекология на УМБАЛ „***“ АД гр. С. З., не били отразявани в документи, нито били вписвани в Амбулаторния журнал на приемния кабинет, изискан и представен в хода на първоинстанционното следствие (вж. л. 176 - 215 от старозагорското дело). В периода на проследяване на бременността след 01.03.2018 г. били изготвени два записа на детски сърдечни тонове – от 05.03.2018 г. и от 09.03.2018 г. (вж. представените от св. И. документи на л. 96 и л. 98 от първоинст.дело), направени при извършените от д-р С. прегледи в болницата. Записът на детски сърдечни тонове от 05.03.2018 г. обективира нормална вариабилност и активност, а този от 09.03.2018 г. – нормална вариабилност и активност без контракции.