Решение № 260464 от 14.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260464 гр. Пловдив, 14.04.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7277/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ТАКСИ-1-2009 ЕООД против

Наказателно постановление № 36-0000617/28.10.2020 г., издадено от Директор на РД АА-Пловдив, с което на ТАКСИ-1-2009 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 33, пр. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ във вр. с чл. 88а, ал. 4 от ЗАвПр.

С жалбата и с допълнителни мотиви се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваният акт да бъде потвърден.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и

НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 10.02.2020 г. около 16:01 часа в гр. Пловдив, ж.к.

Тракия, бул. "Освобождение" ***, превозвачът - фирма

"Такси-1-2009" ЕООД, ЕИК *********, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10450 от 29.11.2011 г. не е организирал труда на водача К.Н.К., ЕГН **********, така че да спазва нормативно установената максимална продължителност на междуседмичната почивка, съгласно ЗАвПр, видно от пътна книжка № 16 от 04.02.2020г., от пътен лист № 1/04.02.2020г. до пътен лист № 13/11.02.2020г. след 6 дневни периода на управление, водачът К.Н.К. не е ползвал минимум 36 часа междуседмична почивка.

След като се запозна с представената пътна книжка и приложените в нея пътни листове, съдът установи, че водачът К. за процесния описан в АУАН и НП период, е работил, както следва:

1. на 04.02.2020г. – от

16,00ч. до 19.00ч.

2. на 05.02.2020г. – от

10,00ч. до 14,00ч.

3. на 06.02.2020г. – от

07,00ч. до 16,00ч. (с прекъсване от 10,00ч. до 11,00 ч. и от 14,00ч. до 15,00ч.)

4. на 07.02.2020г. – от

10,00ч. до 19,00ч. (с прекъсване от 14,00ч. до 15,00ч. и от 17,00ч. до 18,00ч.) 5. на 08.02.2020г. – от

10,00ч. до 19,00ч. (с прекъсване от

13,00ч. до 14,00ч. и от 17,00ч. до 18,00ч.)

6. на 09.02.2020г. - от

10,00ч. до 19,00ч. (с прекъсване от

13,00ч. до 14,00ч. и от 17,00ч. до 18,00ч.)

7. на 10.02.2020г. - от

10,00ч. до 17,00ч. (с прекъсване от

13,00ч. до 14,00ч.)

8. на 11.02.2020г. – от

10,00ч. до 17,00ч. (с прекъсване от 13,00ч. до 14,00ч.).

Пътната книжка за процесните дни била подписана от водача К., като полетата „приел и проверил пътния лист“ на посочените дати било оставено непопълнено.

Останалите пътни листове и времето, през което е работил, респективно не е работил водачът К., остават извън предмета на делото, доколкото се явяват извън маркирания от административно-наказващия орган период, поради което и същите не следва да бъдат обсъждани в съдебния акт.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от посочените писмени доказателства - пътна книжка № 16 от 04.02.2020г., от пътен лист № 1/04.02.2020г. до пътен лист № 13/11.02.2020г. Същата се подкрепя и от разпитания актосъставител – свидетеля П., чиито показания съдът кредитира като достоверни, тъй като същите се подкрепят от писмените доказателства.

Следва да се отбележи, че тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като аргументите му са свързани с незаконосъобразността на акта поради съществени процесуални нарушения и поради противоречие с материалния закон.

Настоящият състав намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и

НП са описание на фактическите признаци на нарушението; и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.

Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или - ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно, на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.