Решение № 2091 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2091 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7493 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 8542 от 2024 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявените от В. Г. Х., ЕГН ********** против „Герис Глас“ ЕООД, ЕИК 126742796 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 748 лева, представляваща заплатена цена по развален договор за доставка и монтаж, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2023 г. до 14.02.2024 г.

Подадена е въззивна жалба от ищцата В. Г. Х., с която горепосоченото решение се обжалва изцяло. Развива съображения, че неправилно СРС е приел, че между страните има сключен договор за доставка на три броя интериорни врати, заедно с аксесоари. Дори обаче да е налице такъв договор, същият не бил изпълнен точно от ответника, тъй като пантите за интериорната стъклена врата и бравите за трите врати не били доставени. Подробно се аргументира, че неправилно първата инстанция не е ценила представената имейл кореспонденция между страните. Необоснован бил изводът на СРС, че съдържанието на електронните съобщения не доказва стойността на извършените доставки и услуги, и дали има неизвършени такива, както и неправилно според въззивника районният съд е възложил установяването на тези обстоятелства в тежест на ищеца. Навеждат се доводи, че договорът е надлежно развален, а изводите на първата инстанция в обратната насока били неправилни.

Настоява се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът „Герис Глас“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който 1 оспорва същата. Излага съображения, че правилно съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване какъв е бил предметът на договора между страните и коя е частта, която не е била изпълнена от ответното дружество и е на стойност 748 лв.

Дори да се приеме, че приложената към исковата молба електронна кореспонденция има доказателствена стойност по ГПК, то от същата не можело да се установи кои стоки и услуги са били включени в стойността на платената от ищцата сума от 3600 лв. Настоява се за потвърждаване на атакуваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с искова молба на В. Г. Х. против „Герис Глас“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 748 лева, представляваща част от заплатена цена по развален договор за доставка и монтаж на врата на баня, панти за стъклени врати и брави за врати, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2023 г. до 14.02.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че през м.08.2021 г. между страните бил сключен договор, по силата на който ответникът следвало да достави и монтира в имот на ищеца 1 бр. входна външна врата, 3 бр. интериорни врати /едната с еднослойно защитно стъкло/, врата за баня, каси за вратите, 1 бр. комарник, хоризонтални щори и дръжки. Поддържа се, че уговорената цена била в размер на 4811 лв., като ищцата заплатила 3600 лв., а остатъкът от 1211 лв. следвало да бъде заплатен при крайния монтаж. Посочва, че ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си, като към м.07.2023 г. не бил доставил и монтирал врата на банята, панти за стъклени врати и брави за вратите. Ето защо, ищцата твърди, че с покана, получена от ответното дружество на 21.07.2023 г., е развалила договора за неизпълнената част, считано от 31.07.2023 г., поради което следвало да й бъде възстановена надплатена сума в размер на 748 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на тази сума и дължал обезщетение за забава в размер на 55 лв. за периода 31.07.2023 г. – 15.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка и монтаж на интериорни врати, както и заплащането от ищеца на сумата от 3 600 лв. на 24.08.2021 г. Поддържа, че за стоките, сочени от ищеца като недоставени, не е извършвана поръчка, поради което оспорва предявения иск като неоснователен. Развива съображения, че договорът не е надлежно развален.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС обаче е неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца по този иск е да докаже следните предпоставки: 1/ че е сключил с ответника договор, по силата на който ответното дружество е следвало да достави и монтира в имот на ищеца 1 бр. входна външна врата, 3 бр. интериорни врати /едната с еднослойно защитно стъкло/, врата за баня, каси за вратите, 1 бр. комарник, хоризонтални щори и дръжки; 2/ плащане на уговорената цена и нейният размер; 3/ че с покана, достигнала до ответника, е развалил договора в частта за доставка и монтаж 2 на вратата за баня, панти за стъклените врати и брави за вратите.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си точно и съобразно уговореното.

Представена е имейл кореспонденция, водена между страните в периода 16.08.2021 г. – 19.08.2021 г., при която ищцата е използвала имейл адрес [email protected], а ответното дружество [email protected]. От същата се установява, че през м.08.2021 г. между страните е сключен договор, по силата на който „Герис Глас“ ЕООД е следвало да достави и монтира на ищеца 3 бр. интериорни врати на стойност 2560 лв.; стъклена врата за баня на стойност 840 лв.; външна декоративна каса за баня на стойност 292 лв.; входна врата на стойност 920 лв.; комарник на стойност 30 лв.; хоризонтални щори на стойност 85 лв. и 3 бр. дръжки на обща стойност 84 лв. Неправилно първата инстанция не е ценила тази кореспонденция, без ответникът да я е оспорвал и без същата да е оборена от други доказателства. Няма изискване във всички случаи електронните волеизявления да се оформят с квалифициран електронен подпис, за да бъдат действителни. След като страните не спорят, че са водили кореспонденция с посоченото съдържание от съответните имейл адреси, няма основание приложената комуникация по имейл да бъде игнорирана.

Действително, в кореспонденцията страните не са договаряли изрично за доставка и монтаж на панти и брави, каквито ищецът твърди да не са му доставени, но съдът приема, че те също попадат в предметния обхват на договора, тъй като са принадлежности към вратите.

Съдът приема, че във връзка с този договор ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 3600 лв., която представлява част от общо уговорената цена.

Плащането на тази сума е отделено за безспорно и се установява от представеното извлечение от сметка. Действително, в извлечението от сметка като основание за превода е посочено само „покупка на интериорни врати“. Същото обаче не следва да се преценява изолирано, а в съвкупност с останалите доказателства, поради което не може да се приеме, че между страните е постигната уговорка единствено за доставка и монтаж на интериорни врати, каквито са възраженията на ответника. Следва да се има предвид, че съгласно имейл кореспонденцията уговорената цена само за интериорните врати е 2560 лв. Следователно, извършеното плащане, тълкувано в съвкупност с останалите уговорки между страните, доказани от имейл съобщенията, касае доставката и монтажа на всички описани по-горе вещи, а не само на трите броя интериорни врати. В тази връзка следва да бъде отчетен и фактът, че плащането е извършено на 24.08.2021 г., след като ищцата се е съгласила с изпратената й на 19.08.2021 г. по имейл оферта от ответника, като в имейл от същата дата му е заявила „Може ли да ми пратиш банковата сметка?“. Допълнително трябва да се посочи, че в имейл кореспонденцията страните не са договаряли само за интериорни врати, поради което изложеното в исковата молба се подкрепя в достатъчна степен от представените писмени доказателства.

Необосновани са изводите на СРС, че не било доказано какъв е предметът на договора и каква е стойността на уговорената доставка и монтаж. Ответникът не е провел насрещно доказване, което да опровергае или разколебае доказаните от ищеца обстоятелства. Ето защо, при преценка на неоспорената имейл кореспонденция в съвкупност с представеното извлечение от сметка, се налага извод, че през м.08.2021 г. между страните е сключен договор, по силата на който „Герис Глас“ ЕООД е следвало да достави и монтира на ищеца 3 бр. интериорни врати; стъклена врата за баня; външна декоративна каса за баня; входна врата; комарник; хоризонтални щори и 3 бр. дръжки – всичко срещу възнаграждение от 4811 лв. В имейл съобщението от 19.08.2021 г. е посочено, че това е „обща сума“, поради което съдът приема, че това е 3 уговорената крайна цена за посочените стоки и монтажа им. От тази сума ищцата е заплатила на ответното дружество 3600 лв., като съдът приема, че това е било в съответствие с взаимната воля на страните, още повече, че няма доказателства ответникът да се е противопоставил на частичното плащане. Няма основание извлечението от сметка да се тълкува изолирано от уговорките в имейл кореспонденцията и да се приеме, че страните са постигнали съгласие единствено за доставка и монтаж на 3 бр. интериорни врати срещу цена от 3600 лв., като и ответното дружество не е провело насрещно доказване на възраженията си в тази насока.

Ищцата не оспорва факта, че ответникът е изпълнил задълженията си по отношение на доставката и монтажа на трите интериорни врати, декоративната каса за баня, комарника и хоризонталните щори. Съобразно установеното по-горе, цената за това е в общ размер от 2967 лв. Не се установява обаче ответникът да е доставил и монтирал стъклената врата за банята и трите броя брави /част от които са и дръжките/, цената за което според представената имейл кореспонденция е общо 924 лв. и в която част ищецът твърди да е развалил договора.

Относно доставката и монтажа на вратата на банята и бравите за вратите /част от които са и дръжките/ съдът приема, че процесният договор е развален на 31.07.2023 г., когато е изтекъл срокът за изпълнение, даден чрез покана, връчена на ответното дружество чрез куриерска служба „Еконт“ на 21.07.2023 г. Този факт не се оспорва от ответното дружество и се подкрепя от представените писмени доказателства – покана ведно с разписка за получаване от 11.08.2023 г. Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът не е развален надлежно, тъй като ищецът не му е върнал полученото по него. Следва да се посочи, че ищцата не разваля договора изцяло, а както се посочи, предметът на същия не се изчерпва с доставка и монтаж на 3 бр. интериорни врати за сумата от 3600 лв. Ищцата не оспорва доставката и монтажа на същите, а твърди, че ответникът не е изпълнил останалите си задължения, за които страните са се разбрали по имейл – доставка и монтаж на стъклена врата за банята и три броя дръжки /които по същество са част от бравите/. Както правилно СРС е разпределил доказателствената тежест, ответното дружество е следвало да докаже пълно и главно, че е изпълнило задълженията си точно съобразно уговореното.