Определение № 971 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. от гр. София, ЖК „Гоце Делчев“, бл.114А, вх.Б, ап.100, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. С.

Чюбатарова- Николова, против Решение №1036 от 22.02.2024г. по в. гр. д. №6674/2022г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение от 9.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 36518/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, с което са били отхвърлени като неоснователни: предявеният от Д. Г. К., ЕГН **********, срещу Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ при БАН- гр. София иск по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ за признаване за установено, че ответникът ИЯИЯЕ при БАН, като е прекратил на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ /ред. ДВ- бр.100 от 2010 г./ трудовото правоотношение на ищеца Д. Г. К., е поставил същия в неравноправно положение спрямо други служители, на които трудовите правоотношения не са прекратени, въпреки наличието на изискуемите условия по чл.328, ал.1, т.10а КТ; предявеният от Д. Г. К., ЕГН **********, срещу Д. В. Т.- директор на ИЯИЯЕ при БАН към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и явяващ се в това качество длъжностно лице, иск по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр за признаване за установено, че като е осъществил заплашителни коментари спрямо ищеца, като е постановил изричен отказ да допусне ищеца за упражняване правомощията му по чл.406 КТ и като е осъществил системно неглижиране на постъпвалите многобройни сигнали и предложения във връзка с обезпечаване сигурността на ЯНЕУБ, е осъществил тормоз спрямо ищеца; и предявеният от Д. Г. К., ЕГН **********, срещу ИЯИЯЕ при БАН- гр. София, и Д. В. Т., ЕГН **********, иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение от 5 000 лв.- за причинените му неимуществени вреди, вследствие на допуснатата дискриминация и тормоз. В касационната жалба се излагат доводи за 1 неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по нея Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ при БАН- гр.

София, чрез пълномощника му по делото юрк. Маруся Йорданова, и Д. В. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. А. М., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Д. К. и ответникът ИЯИЯЕ при БАН са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен на 07.11.2011г. трудов договор, по което ищецът заемал длъжността „ръководител отдел“ на отдел „Физическа защита и сигурност“ на Ядрената научно- експериментална и учебна база /ЯНЕУБ/ на ИЯИЯЕ при БАН. Това правоотношение е било прекратено с издадена от директора на ИЯИЯЕ при БАН на 03.06.2014 г. Заповед № 71/ 03.06.2014 г., считано от 5.06.2014 г., на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ /ред. ДВ- бр.100 от 2010 г./, тъй като трудовото правоотношение е възникнало, след като ищецът К. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта била връчена на 03.06.3014г. при отказ на служителя да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което прекратителният й ефект настъпил на 05.06.2014г. Съдът е приел, че така извършеното от работодателя- ответник ИЯИЯЕ при БАН прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е в съответствие с предвидената в чл.328, ал.1, т.10а КТ /в приложимата към 03.06.2014г. редакция/ правна възможност. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът К. да е бил поставен в понеблагоприятно положение от друг служител на ответника- В. С. В., тъй като трудовото правоотношение на последния също е прекратено шест месеца по- късно със Заповед № 40/ 10.12.2014 г. на директора на ИЯИЯЕ. Не е налице разлика в третирането между двамата, обусловена от наличието на защитения признак „възраст“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, тъй като за прилагане на посоченото уволнително основание този признак няма правно значение, а освен това двамата не са изпълнявали едни и същи служебни функции /на В. са били възложени и функции на служител по сигурността на информацията със Заповед № 329 от 26.04.2004 г. на директора на ИЯИЯЕ, каквито функции ищецът не е осъществявал, а след прехвърлянето им на друг служител трудовото му правоотношение е било прекратено/. Съдът е посочил, че съгласно чл.21 ЗЗДискр, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване правото за едностранно 2 прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2- 5, 10 и 11 и чл.329 КТ, като в тази разпоредба прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.10а КТ /ред. ДВ- бр.100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ не е изрично посочено. Посочил е, че работодателят има право на самостоятелна преценка при прекратяване на трудовите правоотношения със служители, чиито правоотношения са възникнали след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в зависимост от нуждите на дейността си, като в тези случаи проявление на дискриминация по признак „възраст“ е практически невъзможно.

Изложил е и съображения, че ищецът не се е възползвал от правото да предяви иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно, вкл. и поради проявена дискриминация при прилагане на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.10а /ред. ДВбр.100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ КТ. Приел е, че предвид настъпилите от Заповед № 71/ 03.06.2014 г. на Директора на ИЯИЯЕ правни последици и прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 05.06.2014 г., предпоставки за разглеждането на оплаквания за дискриминационно третиране след тази дата изобщо липсват. За недоказани са счетени и твърденията на ищеца да е осъществена дискриминация спрямо него по защитения от разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „образование“. В тази връзка съдът е посочил, че липсват нормативни изисквания за вида и степента на образование, което следва да притежава ръководителят на отдел „Физическа защита и сигурност“ на ЯНЕУБ при ИЯИЯЕ- БАН, а работодателят определя образователния ценз за заемането на тази длъжност. Посочил е, че доколкото се касае за факти, настъпили след уволнението на ищеца, дискриминация по този признак не се установява и относно назначаването на работа на Вержиния Варийска, заела длъжността на ищеца: „ръководител отдел“ на отдел „Физическа защита и сигурност“ на ЯНЕУБ, след прекратяване на трудовото правоотношение с него. Не са били споделени и доводите на ищеца в исковата молба да е бил неблагоприятно третиран по защитените признаци „професионални убеждения“ и „синдикална принадлежност“. Въз основа на събраните гласни доказателства /показания на св. Манолова, св. Митев и св. Г./ съдът е установил, че работодателят на ищеца по никакъв начин не е възпрепятствал неговата обществена и синдикална дейност, било е осигурено място за провеждане на синдикални мероприятия и служители на ръководни длъжности, вкл. директора на ИЯИЯЕ, са приемали ищеца и са вземали отношение по правените от него препоръки и предложения. Приел е, че за да се установи наличието на пряка дискриминация на ищеца по признака „синдикална принадлежност“, следва да се докаже, че той е бил по- неблагоприятно третиран на основата на този признак, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства /арг. чл.4, ал.2 ЗЗДискр/. Въпреки разпределената му от съда доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установяват конкретни лица, които не са били синдикални членове, които са били по- благоприятно третирани и спрямо които работодателят не е имал соченото тенденциозно отношение. Ето защо въззивният съд е приел, че по делото не са установени факти в потвърждение твърдението на ищеца, че ответникът е нарушил правото му на равно третиране по признака „обществено положение“ - синдикална принадлежност. Предявените от ищеца Д. К. срещу ответника Д. Т. искове 3 по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. също са приети за неоснователни. От събраните в процеса гласни доказателства съдът е приел за установено, че ръководството на института се е изказвало ласкаво за ищеца /св. Ст. Кадалев/, отношенията между него и ръководството на института били колегиални /св. Гутев/, като св. Г. е чувал директорът Т. да хвали К.. Ищецът винаги се е ползвал с подкрепата на директора, което често се изтъквало от самия него /св.

Митев/. Според свидетеля Кадалев, чиито наблюдения били от провеждани в колектива коледни партита, отношението към ищеца се променило, когато той започнал да се занимава със синдикална дейност. Някои от служебните му доклади оставали без отговор от ръководството, а последните месеци преди прекратяване на трудовото му правоотношение бил оставен без компютър, не отивал на обучения, организирани за служители на института.

Дадените от св. Гутев показания са в смисъл, че директорът винаги се отнасял сериозно към докладите на ищеца, свързани със системите за защита и сигурност. Не винаги било възможно да се уважат исканията на ищеца, защото имало периоди от време, в които институтът бил в тежко финансово състояние и обективно не било възможно да се отделят средства за някои дейности /св. Гутев, св. Манолова/. Свидетелката Манолова сочи, че била искана стая за осъществяване на синдикална дейност и такава била предоставена в сграда „Пионер“. Не й бил известен случай, в който директорът Д. Т. да е отказал синдикално събрание в една от сградите на института. Относно допускането до различни служебни помещения, свидетелят Г. дава показания, че този въпрос бил от компетентността на директора и заместниците му и зависел от служебното положение и правото на достъп за това дали едно лице ще получи разрешение или не, вкл. и ищецът. Свидетелят Гутев свидетелства, че картата за достъп на ищеца била отнета на законно основание- поради прекратяване на трудовото му правоотношение, а не въз основа на лично отношение към него. Обективно невъзможно било ползваният от ищеца телефонен номер да му бъде предоставен за лично ползване, тъй като това бил номерът, с който се осъществява връзка с националните служби за сигурност, което налагало да се ползва само със служебна цел.

Свидетелят Кадалев дава показания, според които А. Младенов е заявил, че ищецът е уволнен, защото се занимава твърде напористо със синдикална дейност. По отношение на тези твърдения на свидетеля съдът е приел, че не следва да бъдат взети предвид при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма яснота в какво качество посоченото лице- А. Младенов, е направил цитираното изявление, служител ли е в ответния институт, каква длъжност заема и откъде е получил такава информация. Въз основа на събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти съдът е приел, че по делото не се установява ищецът да е претърпял неблагоприятни последици в трудовото си правоотношение- да е бил наказван, порицаван или третиран неблагоприятно поради това, че е извършвал синдикална дейност или поради това, че е подавал сигнали и предложения до ръководството на ИЯИЯЕ. Посочил е, че само по себе си обстоятелството, че голяма част от сигналите и предложенията му са останали без последствия, не обосновава извод за неравноправно третиране по смисъла на ЗЗДискр.