Определение № 493 от 25.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. София, 25.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско дело № 20241001000602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Образувано е по частна жалба от „Търговска банка Д“ АД, ЕИК 121884560, чрез адв. М. срещу определение № 147 от 25.03.2024г., по т.д. № 20231200900170 по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановено по делото протоколно определение от 28.02.2024г./неправилно е посочена дата - 26.02.2024г./.

Частният жалбоподател/присъединеният кредитор - „Търговска банка Д“ АД счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че е присъединен кредитор и не е дал повод за образуване на производството по несъстоятелност срещу „Лазов“ 15 ООД, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. На следващо място твърди, че приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, тъй като оттеглянето на иска било в резултат на постигнато споразумение между страните. На последно място твърди, че размерът на присъдените разноски от 24 000 лева е прекомерен и не е съобразен с решение на СЕС от 25.01.2024г. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение по чл. 248 ГПК и да остави без уважение искането на ответника за разноски в размер на 24 000 лева, в условията на евентуалност да намали тази сума като прекомерна.

Насрещната страна по частната жалба/ответникът – „Лазов 15“ ЕООД, ЕИК 203399752 е подал в срок писмен отговор на частната жалба, чрез адв. Г.. Счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1 от 1

ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По делото е безспорно установено, че на 13.09.2023г. „Мибу 17“ ЕООД е подал молба на за открИ.е на производство по несъстоятелност срещу „Лазов 15“ ЕООД. На 09.10.2023г. по делото е постъпила молба за присъединяване от „Търговска банка Д“ АД по реда на чл. 629, ал. 5 от ТЗ. Препис от исковата молба на банката е връчен на ответника на 07.11.2023г., който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. А.. С молба от 09.02.2024г. първоначалният кредитор е оттеглила молбата си за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Лазов 15“ ЕООД. С молба от 21.02.2024г. присъединеният кредитор е оттеглила молбата си за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Лазов 15“ ЕООД. С протоколно определение от 28.02.2024г. съдът по несъстоятелността е прекратил производството по делото, както по отношение на първоначалния кредитор така и по отношение на присъединения кредитор.

В случай на прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ответникът има право на разноски, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ищеца процесуално действие по оттегляне на исковата молба съдържащо и изявление за прекратяване на производството по делото, без да се изследват отношенията между страните по същество на правния спор.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на частния жалбоподател, че в процесната хипотеза приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 пр. последно вр. с ал. 9 от ГПК. По делото няма данни и е недоказано твърдението на процесуалния представител на банката, че молбата за открИ.е на производство от присъединения кредитор е поради споразумение с ответника. Нещо повече, това обстоятелство изрично е оспорено от адвоката на ответника в проведеното на 28.02.2024г. откритото съдебно заседание по делото. При липсата на доказателства за съгласие между страните за наличие на споразумение за прекратяване на производството и въпреки липсата на уговорка за разпределяне на сторените от тях разноски, разпоредбата на чл. 78, ал. 4, пр. последно ГПК/в сила от 01.07.2024г./ не може да намери приложение.

Основателно е своевременно заявеното в съдебно заседание на 28.02.2024г. от присъединения кредитор, възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лева с включен ДДС. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ се определя като по неоценяем иск. Предмет на производството не е вземането на кредитора, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост. В този смисъл е и решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. 3560/2013г. по описа на ВКС, І т.о. че стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставен от открИ.е на производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените 2 вземания.

Съгласно т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, на основание чл. 633 от ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения определен съобразно чл. 36 от ЗА и може да определи по-нисък размер от посочения в наредбата.

При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 3 от Наредба №1/ 09.07.2004г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение и под предвидения минимален размер от 1 500 лева. Според настоящия съдебен състав делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като са разменени книжа и изготвено заключение на вещо лице, което обаче не е прието. Ето защо, на ответника следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева без ДДС или 1 200 лева с включен ДДС.

Предвид гореизложеното обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 147 от 25.03.2024г., по т.д. № 20231200900170 по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение искането на „Търговска банка Д“ АД, ЕИК 121884560 за изменение в частта за разноските на постановено по делото протоколно определение № 64 от 28.02.2024г./неправилно е посочена дата - 26.02.2024г./ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските протоколно определение от 28.02.2024г. по т.д. № 20231200900170 по описа на Окръжен съд Благоевград, както следва:

ОСЪЖДА „Търговска банка Д“ АД, ЕИК 121884560 да заплати на „Лазов 15“ ЕООД, ЕИК 203399752 сумата от 1 200/хиляда и двеста/ лева с включен ДДС, представляващи разноски за прекратеното производство по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4