Решение № 3787 от 14.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3787 гр. С.............., 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20211110130826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. С., ЕГН ********** срещу В. Й. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3240 лв. (след оттегляне на иска за разликата до първоначално предявения размер от 3525,90 лв. в съдебно заседание на 26.10.2022 г.), представляваща обезщетение за лишаване от възможността на ищеца да ползва собствената си ½ идеална част от съсобствен недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в гр. С....... бл. № 407, вх. 4 (А), построен върху държавна земя, кв. 5, комплекс „М.-4“, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ по документ за собственост 103,24 кв. м., с принадлежащите избено помещение № 6 с полезна площ 4,02 кв. м. и таванско помещение, заедно с 5,664 % ид. ч. от общите части на сградата от вх. А и от правото на строеж върху държавната земя със съседи на жилището: изток – стълбище, запад – апартамент от вх. 5, север – улица, юг – коридор, който имот по кадастрална та карта и кадастралните регистри представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 123,35 кв. м., при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

***, над обекта: ***, за периода м. 09.2020 г. – м. 05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при равни квоти на процесния апартамент № 6, находящ се в гр. С....... находящ се в жилищна сграда – блок № 407, вх. 4 1

(А), построен върху държавна земя, кв. 5, комплекс „М.-4“. Твърди, че с нотариална покана от 19.08.2020 г. чрез нотариус с рег. № 340 на НК поканил ответницата да му заплаща месечно обезщетение в размер на 200 евро за това, че е лишен от правото да ползва собствената си идеална част от имота, платими до пето число на всеки текущ месец, но въпреки това не получил плащане. Поради изложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

Ответницата, чрез назначения си особен представител, оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че ползването на процесния имот се извършва само от нея. Твърди, че като купувач на публична продан ищецът разполага с правото да бъде въведен съгласно чл. 498 ГПК в имота от съдебния изпълнител, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Няма данни, че ищецът е искал или канил ответницата да му предаде владението върху собствените му идеални части от процесния апартамент, да му бъде осигурен достъп до имота, за да си служи с вещта, с оглед на което не може да се приеме, че действителната воля на ищеца е да ползва имота и че е бил възпрепятстван да го ползва съобразно правата си от ответницата П.. Не следва да се вменява задължение у последната да инициира, търси или предприема стъпки по осигуряване на достъп до съсобствения имот предвид, че имотът е придобит на публична продан и страните не се познават. Оспорва предявения иск по размер. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е съсобствен между страните, ответницата ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността, ищецът е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването и ползата, която е пропуснал след поканата.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д.

№ 1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл.

31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в 2 имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик /решение № 121 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112 от 02.07.2013 г. по гр. д.

№ 1011/2013 г., ВКС, II г. о., решение № 133 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 692/2018 г., ВКС, II г. о./. В нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието на съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера на задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права.

Ползващият съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.

За да се уважи искът по чл. 31, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че ответницата е ползвала лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава, когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът, по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност.

Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като му е попречил да ги реализира.

Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна и когато нито ответникът, нито член от семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея, не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държат ключа (в този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).

3

В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява, че страните са съсобственици при равни квоти – по ½ идеална част на процесния недвижим имот - видно от Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20198510400198 на ЧСИ Мариян Петков, с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с изх. № 28409/01.06.2020 г., вписано в Агенция по вписванията с рег. № 38098/17.07.2020 г., акт № 140, том XCIV, дело № 28927, ½ идеална част от процесния имот е възложена в собственост на ищеца А. Н. С., след успешно проведена публична продан от 18.11.2019 г. за събиране на парично задължение на длъжника ........., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.12.2018 г. по гр. д. № 77121/2018 г. по описа на СРС. Видно от отбелязването в същото, постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.06.2020 г., от която дата е произвело и вещно-прехвърлителен ефект. От Договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот, собственост на граждани от 13.04.1987 г. на Столичен народен съвет – Районен народен съвет „......“, направление „Държавни имоти“ е видно, че Районен народен съвет „......“ е прехвърлил на В. Й. П. и ........., недвижим имот, собственост на държавата, а именно процесния апартамент № 6, ул. „412“, ет. 2, в жилищна сграда-блок № 1 (407), вх. 4 (А), кв.

5, комплекс „М.-4“ със застроена площ от 103,24 кв. м., ведно с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 4,02 кв. м., ведно с 5,664 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, в замяна на друг апартамент, собственост на .......... Следователно и доколкото по делото не е установено противното както ищецът, така и ответницата са титуляри на правото на собственост при равни квоти по отношение на процесния апартамент № 6, находящ се в гр. С.............., ул. „412“, бл. 407, вх. 4 (А), ет. 2 с площ 103,24 кв. м.

Не е спорно обстоятелството, че процесният апартамент № 6 не се ползва от ищеца.

Съдът намира за установено по делото, че в релевирания от ищеца с исковата молба период ответницата е упражнявала правото си на ползване по отношение на процесния недвижим имот. Последното се установява от показанията на разпитания свидетел Камелия Григорова П., съпруга на Георги Панайотов - брат на съпруга на ответницата Тодор Панайотов. В показанията си свидетелката заявява, че ответницата и съпругът й са разделени от години, преди това живеели на ет. 1 в „М. 4“, след като се разделили, В. останала да живее там, още преди 2020 г. Свидетелката добавя, че ответницата все още живее там с децата си, чували се в месеца веднъж, за последно се виждали в края на 2020 г. или началото на 2021 г., пили кафе в кухнята, ответницата била облечена в домашни дрехи, било следобедно време. Децата й също живеели в апартамента, сина й Й. и две внучета от дъщеря й Лили. Свидетелката добавя, че не е чувала от ответницата вече да не живее там, не знае дали е заминала в чужбина. Не знае да е бил продаван този апартамент. Заявява, че не познава ищеца А. С., а адвокат М., с която свидетелката говорила по друг повод.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката като обективни и отразяващи непосредствени впечатления на свидетелката, включително при преценка по реда на чл. 172 ГПК. От същите се установява, че към края на 2020 г. – началото на 2021 г.