Решение № 4982 от 03.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8330/2023
- Вид
- Решение № 4982
- Подписан
- 03.01.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.32, ал.2, т.1 · Закон за измерванията
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 2 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
- чл. 3 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4982 гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110208330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 5962972, издаден от Столичната дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Е. Е. П. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на повторност.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което го обжалва с искане за отмяната му, мотивирано с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се акцентира върху невъзможността за издаване на ЕФ при санкциониране на административни нарушения от разглеждания вид, установени при използване на мобилни технически средства, обслужвани непосредствено от контролен орган. Възразява се срещу несъответствието с процедурните изисквания, заложени в Наредбата за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, сред които липса на протокол по чл. 10, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт и отсъствие на приложена към него снимка на използвания уред. Сочи се още, че отсъствието на снимков материал от процесното нарушение разколебавало редовността на електронния фиш и бележело противоречие на стандартите, заложени в ЕКЗПЧОС. Жалбоподателят се позовава още и на непосочване на издателя на ЕФ като реквизит от задължителното му съдържание.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.П. – преупълномощена от адв. С. Г., която пледира за отмяна на електронния фиш по съображенията, изложени в жалбата. В представените пред съда писмени бележки аргументира виждането си за несъответствие на използваното АТСС с одобрения тип устройства, непълноти при съставения протокол за използване на техническо средство, неяснота в източника за съхранение на заснетата от АТСС информация и в мястото на заснемане на нарушението. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.
В съдебно заседание, въззиваемата страна - СДВР- ОПП, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт А., която 1 от името на представляваната страна изразява становище по същество с бланкетна аргументация на доводите си за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***********, правоспособен водач на МПС.
На 02.06.2022 г. в 19:26 ч. в гр. София, по бул. „Д-р Петър Дертлиев“ в посока от бул.
„Сливница“ към бул. „Царица Йоанна“ се движел лек автомобил марка „Ш.“, модел „С.“ с регистрационен номер ********, собственост на жалбоподателя Е. Е. П..
По същото време в района на булеварда при блок № 141 бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с идентификационен номер на устройството № MD1196. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършвано в периода от 18:30 до 20:30 часа на посочената дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Преминавайки през района на контрол, посоченият лек автомобил, се движел със скорост от 66 км/ч, след отчитане на отклонението, при максимално разрешена скорост за населените места от 50 км/ч. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, час, адрес и географски координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на основание 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на собственика на превозното средство – Е.
П. бил издаден Електронен фиш серия К № 5962972.
Освен това жалбоподателят е наказвана по административен ред а същото деяниенарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 5536875, издаден от ОДМВР Разград, връчен на 16.05.2022г., влязъл в сила на 31.05.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 5962972, справка за регистрация на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на електронен фиш, протокол № 08-СГИСИС/15.03.2022 г. от последваща метрологична проверка на АТСС от Българския институт по метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа уред за измерване, списък с намерени фишове – 2 броя справки, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 03.06.2022 г., ежедневна форма на отчет, справка за нарушения на водача Е. Е. П., електронен фиш серия К № 5536875, справка от СО – Дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ в района на бл. № 141 с приложена към същата схема, писмено уведомление от Областна дирекция на МВР – Разград с приложен заверен препис на известие за доставяне на препоръчана пратка, веществени доказателствени средства – фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на разположението на използваното техническо средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи и автоматично генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК съдът намира, че не 2 дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на преки доказателства за датата на връчване на електронния фиш, следва да се приеме за своевременно депозирана, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането си за отмяна.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Не е налице непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Същото в пълна степен важи и за описанието на обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една година от влизане в сила на същия.
При това макар да не е изрично посочена датата на влизане в сила на ЕФ К/5962972, то изрично е отбелязано, че нарушението попада в едногодишния срок от нея, с оглед на което се съдържат достатъчно твърдения, които да гарантират правото на защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри на вмененото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч. Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. (в този смисъл Решение № 7687 от 17.12.2021 г. на АдмС София по адм. д. № 9731/2021 г.)Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 03.06.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите 3 на нарушението- 02.06.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 18 .05.2023г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или давността, въобще не се поставя. Що се отнася до липсата на надлежно удостоверено, а именно с подписа на нарушителя връчване на ЕФ, то следва да се посочи, че същото има значение единствено за преценка на допустимостта на жалбата, като при липса на категорични данни относно момента на връчване, същата е приета от съда за подадена в срок, респективно по никакъв начин не е ограничено правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ********, е собственост именно на жалбоподателя Е. П., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Към депозираната жалба е приложен екземпляр на ЕФ предвид, на което същият без съмнение е достигнал до санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.