Решение № 914 от 10.06.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Велико Търново, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110102148 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Юробанк България" АД - град София, чрез адв. Св. З. – САК, срещу М. Н. М.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 25.06.2019 година между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № FL997087, съгласно който на ответника е предоставена в заем сумата в размер на 4 034.00 лева за пълно и предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитни карти Виза СО6139510353 от 23.05.2006г. и Мастъркарт Кеш ЕС34921 от 21.02.2006г. , а последният се задължил да я върне, заедно с дължините лихви и в сроковете, уговорени в договора. Посочва, че кредитът е усвоен на 25.06.2019 година. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си за погасяване на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора, поради което банката е предприела действия за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 14 от договора. Посочва, че уведомлението за това е връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 06.01.2023 г. Твърди, че освен непогасената главница в размер на 2 042.24 лв., ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва в размер на 160.12 лв. за периода от 16.05.2022г. до 06.01.2023г., както и мораторна лихва в размер на 197.43 лв. за периода от 14.05.2022г. до 01.03.2023г.

Посочва, че за вземанията си банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 747/2023г. на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за 1 установено по отношение на М. Н. М., че дължи на „Юробанк България“ АД - град София сумата в размер на 2 042.24 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № FL997087 от 25.06.2019 година; сумата в размер на 160.12 лв. - възнаградителна лихва за периода от 16.05.2022г. до 06.01.2023г., както и сумата в размер на 197.43 лв. мораторна лихва за периода от 14.05.2022г. до 01.03.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Посочва, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради липса на основание. Оспорва наличието на предшестващо задължение - договор за кредитни карти Виза СО6139510353 от 23.05.2006г. и Мастъркарт Кеш ЕС34921 от 21.02.2006г., както и тяхната действителност, направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения заверен препис на Договор за потребителски кредит FL997087 о т 25.06.2019 година, ведно с Погасителен план /л. 9-21 от делото/ безспорно се установява, че между страните по делото е сключен договор, по силата на който дружеството е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 4 034.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта Виза СО61395810353 от 23.05.2006 и Мастър Кеш ЕС34921 от 21.02.2006 година, сключен между страните, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Страните по договора изрично са уговорили, че разрешеният кредитен лимит се отпуска по посочена в договора банкова сметка, открита на името на кредитополучателя, като банката има право да дебитира служебно сметката за целите по чл. 1, ал. 1 от договора, т.е. за пълно предсрочно погасяване на стари задължения на кредитополучателя. Видно от приложения погасителен план общата стойност на договорените плащания е в размер на 5 664.95 лева, която сума страните са постигнали договорка да бъде платена на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 95.20 лева, а последната в размер на 95.43 лева, с падеж на първата – на 14.07.2019 година и падеж на последната – на 14.06.2024 година.

Видно от приложените заверени копия на Уведомление за предсрочна 2 изискуемост, ведно с уведомления изх. №№ 36736 от 22.12.2022 година и 36223 от 16.12.2022 година, както и Констативен протокол от 06.01.2023 година на ЧСИ С.

Косева, рег. № 809 при КЧСИ и /л. 32-36/ ищецът по делото е изпратил до ответника уведомление, с което обявява предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит в пълния му размер, като уведомлението в връчено на ответника от ЧСИ С.

Косева, рег. № 809 при КЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 06.01.2023 година.

Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 125-131/ отпуснатата с договор за потребителски кредит FL997087 от 25.06.2019 година сума в размер на 4 034.00 лв. е усвоена от М. Н. М. на 25.06.2019 година, като по този начин разполагаемото салдо по сметката й е в размер на 4 034.00 лева. Дължимата от ответника главница по процесния договор за банков кредит е в размер на 2 042.24 лева. Дължимата от ответника възнаградителна (договорна) лихва по процесния договор за банков кредит е в общ размер на 160.12 лева, като същата, начислена за периода от 16.05.2022 година до 06.01.2023 година е в общ размер на 149.59 лева. Дължимата от ответника мораторна лихва по процесния договор за банков кредит е в размер на 60.99 лева за периода от 20.005.2022 година до 01.03.2023 година, като същата, начислена за периода от 06.01.2023 година до 01.03.2023 година е в размер на 37.59 лева. Счетоводните записвания на ищеца във връзка с процесния договор за банков кредит са водени редовно.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 747 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 13.03.2023 година е издадена Заповед № 285 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с р е щ у длъжника М. Н. М. за сумата в размер на 2 042.24 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № FL997087 от 25.06.2019 година за периода от 16.05.2022 година до 01.03.2023 година; сумата в размер на 160.12 лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.05.2022 година до 06.01.2023 година; сумата в размер на 197.43 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2022 година до 1.03.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 551.99 лв., представляваща направени по делото разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от 3 кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски паричен кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

От събраните доказателства безспорно се установява и съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Неоснователно в тази насока е направеното от назначения на ответника особен представител възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на основание, доколкото по делото не са приложени доказателства за наличието на старо задължение, което е погасено с отпуснатата по процесния договор за кредит сума. Следва да се има предвид, че с подписването на самия договор ответникът е признал съществуването на старото задължение, като се е съгласил същото да бъде погасено чрез отпуснатата в заем сума, като в договора изрично е предвидено, че разрешеният кредитен лимит се отпуска по посочена в договора банкова сметка, открита на името на кредитополучателя, като банката има право да дебитира служебно сметката за целите по чл. 1, ал. 1 от договора, т.е. за пълно предсрочно погасяване на стари задължения на кредитополучателя. Освен това от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че отпуснатата в заем сума е усвоена от ответника по него банкова сметка на 25.06.2019 година. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата, посочена в договора, чрез превеждането й по негова банкова сметка. Това от своя страна е породило задължението на последния да върне заетата сума, заедно с уговорените лихви на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 95.20 лева, а последната в размер на 95.43 лева, с падеж на първата – на 14.07.2019 година и падеж на последната – на 14.06.2024 година. С исковата молба ищецът е признал, че ответникът е извършвал плащания по договора за кредит.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява и че дължимата от ответника главница по процесния договор за кредит е в размер на 2 042.24 лева, като последното плащане по кредита е с дата 20.05.2022 година, след което ответникът е преустановил плащанията за погасяване на задълженията. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя за погасяване 4 на задължението му е породило за банката правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 14 от договора. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да се прояви действието на предсрочната изискуемост не е достатъчно да е налице забава в плащане на една или повече погасителни вноски, а необходимо кредиторът да доведе до знанието на длъжника волята си, че прави изискуеми преди крайния срок всички непадежирали вноски. В случая по делото, видно от приложеното Уведомително писмо /л. 35/, връчено чрез ЧСИ, ищецът е уведомил ответника, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски по Договор за кредит № FL997087 от 25.06.2019 година, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението. Същото е връчено на 06.01.2023 година по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът надлежно е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по договора кредит, преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че обявяването на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит може да бъде обявена на длъжника и с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, когато в тях е обективирана волята на кредитора да преобразува кредита в предсрочно изискуем, като това обстоятелство, макар и настъпило след предявяване на иска, следва да се съобрази по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото представлява факт, който е от значение за спорното право. В този смисъл са т. 9 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК, Решение № 10 от 25.02.2020г. по т.д. № 16/2019 г. на II т.о. на ВКС и др.