Решение № 272 от 13.10.2022, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 15/2022
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 ал.1 изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. гр. Димитровград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100015 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът “У.Б.“АД и ответника Д. М. Г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №***/***/01.02.2017г. Съгласно чл.12.1 от Договора, срока за ползване и погасяване на кредита се удължавал по преценка на Банката при условие, че не е допуснато нарушение на Договора или просрочие на дължими вноски по кредита. Правото на Банката по тази разпоредба било упражнено, като е удължаван срока за ползване и погасяване на кредита. На 01.02.2019г. ответникът ползвала неразрешен овърдрафт, който не бил върнат и с това бил нарушен договора. Поради това, Банката не упражнила правото си да продължи срока за ползване и погасяване на кредита, като същия е падежирал, считано от 01.02.2019г. Длъжникът бил а уведомена за изискуемостта и размера на задължението по кредита с връчена й покана, като е даден и срок за доброволно изпълнение.
Тъй като ответникът не изпълнила задължението си в този срок, на 27.08.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Д.
М. Г.. Образувано било ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №445/30.08.2021г., с която било разпоредено на длъжника да заплати на кредитора сумата от 1031,51 лева- главница за периода от 01.02.2019г., до 27.08.2021г., ведно със законна лихва върху нея считано от 27.08.2021г. до окончателното й изплащане, лихва от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 308,16 лева, неразрешен овърдрафт от 01.02.2019г. до27.08.2021г. в размер на 0,43 лева, неустойка за просрочена редовна лихва от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 0,08 лева, неустойка за просрочена главница от 08.08.2019г. до 1
27.08.2021г. в размер на 197,13 лева, разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост от 27.08.2021г. в размер на 72 лева, държавна такса от 32,19 лева и адвокатско възнаграждение от 60 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против нея. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по горепосочения Договор за кредит, сумите, визирани в Заповед №445/30.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград . Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответникът Д. М. Г., чрез назначения й от съда особен представител адв.К. К. от АК Хасково, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим. Оспорва същия по основание и размер. Счита, че от приложените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод, че размера на усвоените и възстановени суми по разплащателната сметка на ответника, съответстват на цената на иска.
Не са налице доказателства за водене и отчитане на кредита в счетоводните книги на кредитора, както и за ползван на 01.02.2019г. неразрешен овърдрафт от кредитополучателя, който не е бил върнат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №***/R2590927 от 01.02.2017г., „У.Б.“АД е предоставила на Д. М. Г. потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, който е в общ размер на 2000 лева.
Уговорена е възнаградителна лихва, изразена като ГЛП в размер на 15,05%. В чл.5.4 е предвидено обезщетение за забава /неустойка/,начислявана за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в т.ч. неразрешен овърдрафт, в размер на законната лихва от 10%. Срокът за усвояване на кредита е от 01.02.2017г., като срока за погасяване е до 01.02.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.12.1 от Договора, срокът за погасяване на кредита се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателя спазва условията настоящия договор и не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в Договора срокове, както и ако кредитополучателя не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Неразделна част от така сключения Договор са и Общи условия при които „У.Б.“АД предоставя потребителски кредити на физически лица, като в чл.10.4 от тях е предвидено, че за сметка на кредитополучателя се начисляват и всички разходи, плащани от Банката, в хода на производствата за принудително събиране на вземанията й по неизплатен доброволно кредит.
Съгласно представения от ищеца Погасителен план, датата на отпускане на кредита 2 от 2000 лева е 01.02.2017г., като същия е трябвало да бъде върнат до 01.02.2018г. на месечни анюитетни вноски. ГПР е 17,3703%, а ГЛП е 15,05%. Предоставената главница от 2000 лева е трябвало да бъде върната на една вноска на 01.02.2018г., а ответникът е дължала вноски по кредита в размер единствено на уговорената лихва, която за целия едногодишен период е в размер на общо 305,17 лева. В размера на общото задължение от 2325,17 лева е включена и такса за разглеждане на искане за кредит от 20 лева.
Видно от приложеното по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград Извлечение от счетоводни книги по чл.60 ал.2 от ЗКИ, представено от ищеца е, че към 27.08.2021г. по процесния договор ответника дължи на Банката главница в размер на 1031,51 лева, считано от 01.02.2019г., неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит от 0,43 лева, дължими лихви по договора за кредит за периода от 08.08.2019г. до27.08.2021г. в размер на 505,37 лева, дължими разходи за уведомяване в размер на 72 лева или общо 1609,31 лева.
От приложеното по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград писмо от ЧСИ *** с рег.№*** и район на действие ОС-Хасково, до Д. М. Г., се установява, че на ответника е била връчена Покана за доброволно изпълнение от „У.Б.“АД, с която тя е уведомена, че поради изтичане на договорения краен срок за погасяване и поради неизпълнение на задълженията завръщане на падежа на усвоените суми по Договор за банков кредит от 01.02.2017г. и Анекси към него, което се явява нарушение на сключения Договор, следва в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати сумите посочени в същата. Това писмо и Покана за доброволно изпълнение са били връчени на ***, свекърва на длъжника, на посочения в Договора адрес, на 04.02.2020г. В Поканата за доброволно изпълнение изрично е посочено, че общия дълг на ответника по процесния договор е 1150,11 лева, от които 1031,51 лева главница и лихви 118, 60 лева.
На 27.08.2021г. ищецът подал в РС-Димитровград, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника Д. М. Г.. Във връзка с така депозираното заявление било образувано ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград, по което на 30.08.2021г. съдът издал Заповед №445 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 1031,51 лева главница- неизплатено задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №***/R2590927 от 01.02.2017г. за времето от 01.02.2019г. до 27.08.2021г., неразрешен овърдрафт за периода от 01.02.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 0,43 лева, лихва за просрочена главница в размер на 308,16 лева, за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г., неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 0,08 лева за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г., неустойка за просрочена главница в размер на 197,13 лева, дължима за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г., разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост от 27.08.2021г. в размер на 72 лева, ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 32,19 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, 3 поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против нея.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, размерът на дължимата главница, договорна лихва и такси по договора за кредит към датата на издаване на извлечението от счетоводните книги, описани в исковата претенция, е общо 1537,31 лева, в т.ч.: главница, ведно с надхвърлен лимит на овърдрафт -0,43 лева- 1031,94 лева за периода от 01.02.2019г. до 27.08.2021г.; лихва за просрочена главница 308,16 лева за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г.; неустойка за просрочена редовна лихва 0,08 лева за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г.; неустойка за просрочена главница 197,13 лева за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. От предоставената от ищеца на вещото лице справка „Движение по контакти“ било видно, че с вальорна дата 10.05.2022г. са постъпили 55,06 лева, които са отнесени в погашение на главницата по кредита, т.е. тя следвало да бъде с остатък 976,88 лева, а общото задължение по договора за кредит – 1482,25 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения договор за банков кредит от 01.02.2017г., по което ответникът е кредитополучател, и наличието на настъпила изискуемост на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.
Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №***/R2590927 от 01.02.2017г., „У.Б.“АД е предоставила на Д. М. Г. потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, който е в общ размер на 2000 лева. Наличието на това договорно отношение, не се оспорва от страна на ответника, още повече, че същия е положил подписа си като кредитополучател на всяка страница от представения по делото договор, автентичността на който също не беше оспорен в настоящото производство. На последно място, не се спори, че Д. М. Г. е преустановила плащанията на вноските по кредита от 01.02.2019г., като това се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Спорно по делото е какъв е размера на усвоените от ответника суми по разплащателната сметка; воден и отчитан ли е кредита в счетоводните книги на кредитора; ползван ли е от кредитополучателя неразрешен овърдрафт, който не е бил върнат в последствие.
Отговор на спорните по делото въпроси дава заключението на назначената по искане 4 на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, за целите на експертизата същият се е запознал с приложените по делото документи и е извършил проверка в счетоводството на Банката-ищец. На експерта допълнително са били представени Справка за движенията по кредитна карта за периода от издаването й до 14.09.2018г.; 2бр.Лихвен лист за процесния кредит; Информация по сметка за период;