Решение № 13 от 16.01.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 913/2022
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 16.01.2023
- Състав
- Татяна Андонова, Маргарита Алексиева, Росица Бункова
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 115 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Б., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Росица Бункова
Маргарита Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221200600913 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК - ,,Въззивно производство”.
С присъда № 36 от 28.06.2022 г., постановена по НЧХД № 939/2021 г. по описа на Районен съд – Б. подсъдимият Т. Г. Г., роден на .... г. в с. Б., жител на гр. Б., българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, работещ, женен, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 20.04.2021 г. около 17.30 ч. в Б., ул. ,,А.
Х.“ № 17 чрез нанасяне на удари е причинил на М. С. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като пострадалият М. С. М. е отвърнал веднага на подсъдимия Т. Г. Г. със също такава телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК съдът е освободил и двамата от наказание. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Т. Г. Г. /с посочена погоре самоличност/ за виновен в това, че на 20.04.2021 г. около 17.30 ч. в Б., ул. ,,А. Х.“ № 17, на публично място е оправил унизителни за честта и достойнството на М. С. М. думи в негово присъствие, а именно: ,,Мамицата ти да еба“, ,,боклук, нещастник“ – престъпление по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като обиденият е отвърнал веднага с обида, поради което и на основание чл. 146, ал. 2 от НК съдът е освободил и двамата от наказание.
Недоволен от присъдата частният тъжител М. М. чрез повереника си адв. Г. Ч. е подал в срок въззивна жалба, в която са изложени подробни съображения, че присъдата е незаконосъобразна, като съдът неправилно е възприел установената по делото фактическа обстановка и е приложил института на реторсията и по двете повдигнати обвинения. Настоява присъдата да бъде отменена в частта, в която подсъдимият Г. е 1 освободен от наказателна отговорност на основание чл. 130, ал. 3 и чл. 146, ал. 2 от НК, като бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
От подсъдимия чрез защитника му адв. Н. Б. е депозирано становище във връзка с постъпилата въззивна жалба от М. М., с което изразява позиция, че присъдата на първостепенния съд е правилна, законосъобразна, постановена при обсъждане на всички доказателства по делото, а възраженията в жалбата за неоснователни, поради което моли същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата оставена без уважение.
Пред въззивния съд адв. Ч. поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на присъдата в обжалваната й част и признаване на подсъдимия за виновен по подигнатите му с частната тъжба обвинения, като счита, че не са налице основания за приложение института на реторсията. Акцентира на обстоятелството, че съдебномедицинската експертиза относно уврежданията на подсъдимия Г. е изготвена единствено въз основа на амбулаторен лист, който според повереника не представлява годно доказателство тъй като лицето, което го е издало не притежава необходимата квалификация, тъй като е общопрактикуващ лекар, който няма специални познания в областта на съдебната медицина. Претендира разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия – адв. Б. пред въззивната инстанция моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, постановена при обсъждане на цялата доказателствена съвкупност. Сочи, че първостепенният съд подробно аргументирал съображенията си за приложение института на реторсията, механизма на уврежданията на подсъдимия, направил анализ на всички доказателства включително и на представения пред този съд амбулаторен лист, който е обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Претендира присъждане на разноските направени във въззивното производство.
Подсъдимият Т. Г. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Б.ският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите В.
М.а, К. А., Б. Г.а, Л. Х. Г. Г., А. С. К. С., писмени доказателства и съдебно-медицински експертизи за причинени травматични увреждания на частния тъжител и на подсъдимия, приобщени на основание чл. 283 от НПК, които е обсъдил подробно и задълбочено. След анализа им, съдът е възприел следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. Г. Г. е роден на 12.02.1959 г. в с. Б., жител на гр. Б., българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, работещ, женен, ЕГН **********.
Частният тъжител М. С. М. и Т. Г. Г. се познават отдавна тъй като са съседи и живеят в една къща, която се намира в гр. Б., ул. ,,А. Х.“ № 17. Отношенията между семействата им са влошени. От приложените по делото писмени доказателства 2 преписки водени в 01 и 02 РУ Б. става ясно, че всяка една от страните по делото е подавала жалби срещу другата и това положение датира от години. На 20.04.2021 г. около 17.30 ч. М. М. излязъл със съпругата си В. М.а навън, тръгнали към колата, за да се качат в нея. М. се качил първи в колата, която била паркирана пред къщата, в която живеят. В този момент на тротоара ги посрещнала Б. Г.а – сестра на подсъдими Т. Г..
Г.а била излязла с кучето да го разходи, като в едната си ръка държала каишката на кучето, а в другата - торба с боклук. Между В. М.а и Б. Г.а първоначално възникнал словесен спор за това кой е изцапал стълбите. Впоследствие М.а хванала Г.а за косата и я свалила на земята. Г.а започнала да вика за помощ. Частният тъжител излязъл от колата и започнал да дава кураж на жена си. Подсъдимият Г., който бил на двора чул виковете и тръгнал към улицата, където виждайки случващото се започнал да търси сметка на М. защо не ги разтървава. Г. и М. започнали да се обиждат взаимно. Докато се карали, Г. нанесъл на М. няколко удара в областта на лицето. От ударите М. паднал на земята. През това време на мястото се били събрали и други хора. Докато Г. им обяснявал какво се е случило, М. се приближил в гръб и го ударил с юмрук в тила. От удара Г. паднал на земята, потекло му кръв от носа. След това подсъдимият и сестра му се прибрали вкъщи. Малко по-късно, когато двамата излезли навън отново срещнали частния тъжител, който започнал да обижда не само него, но и сестра му, като ги и псувал на майка. На 22.04.2021 г. частният тъжител посетил съдебен лекар др Яни Златин, който след преглед констатирал травматични увреждания – кръвонасядания по дясното ухо, вътрешната страна на устните, под брадичката, по дясната мишница, оток по лявата яблъчна област и охлузване под лява лакътна изпъкналост, които са му причинили болка и страдание. За констатираните увреждания д-р Златин издал на частния тъжител медицинско свидетелство № 45/2021 г.
Подсъдимият също посетил лекар - д-р Ц.В., която след преглед установила травма на главата – неуточнена и травма на шията неуточнена и издала на подсъдимия амбулаторен лист № 1519/21.04.2021 г. В първоинстанционното съдебно следствие са допуснати и назначени съдебно-медицински експертизи за причинените при инцидента травматични увреждания на частния тъжител и на подсъдимия. Съгласно заключенията на вещите лица д-р Х. и д-р М., на частния тъжител М. са причинени мекотъканни увреждания – кръвонасядане на дясна ушна мида, оток в областта на дясна мишница, охлузване в областта на леви лакът; мекотъканни увреждания в лицево-челюстната област – охлузване с кръвонасядане по лигавицата на горна устна в ляво, кръвонасядане централна по лигавицата на долната устна, кръвонасядания в областта на брадата; пукване /непълно счупване/ по средата на първи горен зъб в ляво с жълтеникав оттенък. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че описаните в медицинската документация травматични увреждания се дължат на действия на твърди тъпи предмет, каквито представляват и човешките крайници и същите е възможно да бъдат получени по начин описан в частната тъжба. По отношение на описаното пукване на първи горен зъб в ляво, за да се прецени дали се касае за изкуствено изградена зъбна коронка или за естествени зъбни структури е необходимо да се предостави рентгеново изследване /рентгенова снимка/ на травмираните зъби. Поради този факт, описаното в медицинското свидетелство № 45/21 г., където е посочено, че се установява малка напречна линия на пукване по средата на коронката на първи 3 горен зъб в ляво, която е с лек жълтеникав оттенък, не може да бъде квалифицирано по признаците на медико-биологична характеристика за телесна повреда.
По отношение на травматичните увреждания причинени на подсъдимия Т. Г., вещото лице д-р Х. е дал заключение, че е установен оток в тилната област. При преглед осъществен на 21.04.2021 г. е описано ,,зачервяване“ в същата област, като най-вероятно се е касаело за кръвонасядане. Твърди, че тези травматични увреждания в тилната област на главата могат да се получат в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, респ. както и при удар нанесен в тази анатомична област, така и при падане върху терена и удар на главата в него.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обсъдил доказателствата, както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на свидетелите, провел очни ставки с част от свидетелите, приобщил е по надлежния процесуален ред относимите по делото писмени доказателства и съдебно-медицински експертизи. Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на вярна и точна интерпретация на доказателствения материал. Действително се установяват с категоричност визираните в тъжбата телесни увреждания на частния тъжител М. М., както и обстоятелството, че именно подсъдимият Т. Г. ги е причинил чрез удари с ръце и крака на 20.04.2021 г. около 17.30 ч. в Б. на ул. ,,А. Х.“ № 17. Това се установява от показанията на свидетелите В. М.а и Л. Х.. Първата е пряк очевидец на случилото се, възприела от непосредствена близост ударите нанесени от подсъдимия на съпруга й. Същата в детайли описва физическата агресия, както и отправените обидни думи от страна на подсъдимия към пострадалия:
,,В някакъв момент се появи подсъдимия Г., удари съпруга ми, видях съпруга си на земята. Подсъдимият започна да го удря, очилата на моя съпруг му паднаха….подсъдимият почна да го обижда, да псува от рода ,,боклук, нещастник, майка ти ще ти еба, аз ще ви очистя“. Удари го още няколко пъти.“ Нейните показания не са единствен източник на доказателства относно деянията на подсъдимия. Факти за това се съдържат и в показанията на свидетеля Х., който е пристигнал на място непосредствено след нанесените удари на пострадалия, но неговите показания дават достоверна информация за състоянието на частния тъжител – зъбът му е бил счупен, а очилата му били паднали на земята. Тези показания правилно са били кредитирани от първостепенния съд в мотивите към проверяваната присъда, тъй като същите се подкрепят и допълват от констатациите съдържащи се в съдебно-медицинската експертиза, от заключението на която се установява, че на частния тъжител са причинени следните телесни увреждания: кръвонасядане на дясна ушна мида, оток в областта на дясна мишница, охлузване в областта на леви лакът; мекотъканни увреждания в лицево-челюстната област – охлузване с кръвонасядане по лигавицата на 4 горна устна в ляво, кръвонасядане централна по лигавицата на долната устна, кръвонасядания в областта на брадата. Правилна е преценката на районния съд, която настоящата инстанция изцяло споделя, че не следва да се приемат за достоверни показанията на свидетелите М.а и Х. в частта, в която заявяват, че частният тъжител не е удрял подсъдимия. На тези показания противостоят показанията на останалите свидетели Б. Г.а, К. С., К. А. и А. С.. Свидетелката Г.а е присъствала на случая от неговото начало и същата е дала подробни сведения за действията на частния тъжител, свързани с механизма на причиняване на телесното увреждане на подсъдимия Г., както и обидните думи отправени към него от частния тъжител. Нейните показания относно причиненото увреждане на подсъдимия от страна на частния тъжител намират пълно потвърждение в заявеното от свидетелите К. С. и А. С. които случайно се озовали на мястото на инцидента и са възприели нанесения удар от М. на Г. в областта на тила.
Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4580fa3-f55b-4c12-aa6e-8f31ca563e98