Решение № 7389 от 05.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2115/2025
- Вид
- Решение № 7389
- Подписан
- 05.12.2025
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 7389 гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100102115 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. С., ЕГН ********** и С. Т. С., ЕГН **********, против Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК 200644029.
С определение от 24.04.2025 г. е прекратено производството в частта за разликата над 83 392.04 лв. – главница по договор за кредит до първоначално оспорения дължим размер на главницата от 114 661.49 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу Р. В. С. и С. Т. С. е издаден изпълнителен лист от 01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 32291/2009 г. по описа на СРС в полза на БАНКА ДСК ЕАД.
Било образувано първоначално изпълнително дело № 20108410400081 на ЧСИ М., а след това и изпълнително дело № 20248440400811 по описа на Частен съдебен изпълнител С. Я., рег. № 844 КЧСИ. Взискател по изпълнителното дело пред ЧСИ Я. бил Фронтекс Интернешънъл ЕАД /цесионер/. Последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 14.03.2012 г., като петгодишната давност била изтекла на 14.03.2017 г. Молят да се признае за установено, че не дължат на ответника следните суми: сумата от 83 392.04 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от 77884.71 лв. за периода 13.09.2016 г. – 28.03.2025 г. и сумата от 38 222.71 лв., представляваща неолихвяеми вземания /мораторни лихви/, за които суми е издаден на изпълнителен лист от 01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 32291/2009 г. по описа на СРС. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва да е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Погасителната давност била многократно прекъсване, а с предявяване на иска била й спряла. Давностният срок бил петгодишен, считано от 02.02.2010 г. Били извършени множество изпълнителни действия по изп. д. № 81/2010 г. на ЧСИ М., както следва на: 14.01.2010 г.; 06.04.2010 г. – 09.08.2011 г.;
03.10.2011 г.; 07.02.2012 г.; 08.06.2012 г.; 19.06.2012 г.; 03.04.2014 г.; 18.06.2014 г.; 16.11.2015 г.; 24.11.2016 г.; 10.04.2017 г.; 05.12.2017 г.; 25.10.2018 г.; 09.08.2019 г. – 05.10.2021 г. След прекратяване на делото било образувано изп. д. № 811/2024 г. на ЧСИ Я., по което също били извършени изпълнителни действия годни да прекъснат давността на 15.03.2024 г.
,22.04.2024 г. и 30.01.2025 г. Периодът изтекъл между всяко от прекъсванията бил по-малко от 5 години. Позовава си е на ЗМДВИП. Перемпцията не се отразявала на възможността за 1 прекъсване на погасителната давност, липсвало кредиторово бездействие. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство – определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. Надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът - oпределение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о.
Искът е насочен срещу цесионера и настоящ взискател по изпълнително дело № 20248440400811г. на ЧСИ С. Я..
За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено претендираната /непогасена/ спрямо него сума по изп. д. По делото е постъпило удостоверение за размера на дълга по изпълнително дело № 20248440400811 г. на ЧСИ С. Я..
Установява се, че актуалното задължение към 11.08.2025 г. е 83 392.04 лв., главница, ведно със законна лихва, считано от 13.09.2016 г., която към 11.08.2025 г. възлизат на 81 865.65 лв., неолихвяеми вземания /мораторни лихви, изтекли законни лихви/ в размер на 38 222.71 лв., разноски по гр. д. в размер на 2893.16 лв., както и разноски в изп. дело в общ размер на 375.20 лв. В производството от наложен запор е постъпила сума в размер на 1079.30 лв., която не е разпределена. Оттук и претенциите, доколкото касаят вземания, които не са погасени, са допустими и подлежат на разглеждане по същество:
С определение от 28.07.2025 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу Р. В. С. и С. Т. С. е издаден изпълнителен лист от 01.07.2009 г. по ч. гр. д. № 32291/2009 г. по описа на СРС в полза на БАНКА ДСК ЕАД за процесните вземания, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, както и, че въз основа на изпълнителния лист към настоящия момент е образувано изпълнително дело № 20248440400811 по описа на Частен съдебен изпълнител С. Я., рег. № 844 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.
По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента. Още с исковата молба ищците са представили молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за образуване на изпълнително производство, договор за цесия и съобщение за образувано изпълнително дело, в което е отразено, че преди образуването на изпълнителното производство е сключен договор за цесия между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, както и е отразено уведомление за извършено прехвърляне на вземането. Т. е. самите ищци са представили доказателства за извършената цесия и съобщение, с което се връчва уведомление за цесията.
2
В исковата молба обстоятелствата, че вземането е прехвърлено и, че длъжникът е уведомен за това, не се оспорват.
От приложеното копие от изпълнително дело № 20108410400081 на ЧСИ М. се установява, че на 29.01.2014 г. „ОТП Факторинг“ ЕАД /л. 752-793/ са представили договор за цесия и приложения, известие за доставяне на уведомително писмо на 18.04.2013 г. /л. 753/ и доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име, които документи не са оспорени от ищците. Към молбата за образуване на изп. д. № 20248440400811 от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са представили договор за цесия и доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши съобщаване от негово име. С молбата е поискано ЧСИ да връчи уведомлението на длъжниците. Изпратени са съобщения за образувано изпълнително производство е уведомления за извършена цесия, а и процесуалният представител на ищците адв. К. от документите свързани с цесията /л. 144 от делото/.
Оттук и съдът приема, че уведомяването за извършените цесии не е оспорено от ищците с исковата молба, като и от приложените копия от изпълнителни производство, се установява че Р. В. С. и С. Т. С. са надлежно уведомени за извършените прехвърляния на вземанията както на „ОТП Факторинг“ ЕАД, така и на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Видно от копието от изпълнително дело № 20108410400081 поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение от 01.07.2009 г. и изпълнителният лист, е връчена на Р. С. на 18.01.2010 г. – виж л. 218 и на С. С. на 18.01.2010 г. /л. 223/, предвид което и заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо двамата длъжника на 02.02.2010 г.
/съобразно действащата към този момент разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК/.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които 3 давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото съС.ие на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4558e54-78b4-4ff3-a7fe-354b06688d34