Решение № 117 от 19.05.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Сливен, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20222200100378 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от П. П. Д. против ЗК „Л.И.“ АД, в която се твърди, че на 18.11.2020 г. около 18.30 ч. в гр. Сливен, на ул. „Орешак“ при управление на МПС – лек автомобил „Киа Прежио“, водачът Я. Н. Г. нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал ПТП по непредпазливост, поради което причинил средни телесни повреди на пешеходеца П. П. Д.. За този автомобил, към момента на възникване на ПТП е имало валидно сключен валиден договор за застраховка ГО, валидна до 19.08.21г. В исковата молба подробно се описва механизма на настъпилото ПТП, при което П. П. Д. е получил черепномозъчна травма, както и счупване на основата на черепа в областта на брадавицовидния израстък на слепоочната кост вдясно и травматична руптура на дясната тъпънчева мембрана, довели до значително намаляване на слуха на дясното ухо за продължителен период от време. По повод процесното ПТП е било образувано АНД № 843/21г. на РС Сливен, по което е постановено Решение № 166/29.07.21г. потвърдено с Решение № 25/29.04.22г., постановено по ВАНД № 470/21г. на ОС Сливен, изискано и приложено по настоящото дело. В исковата молба се сочи, че на 01.07.22г. ищецът е депозирал пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетение, като по телефона е бил уведомен, че определеният размер възлиза на 20 000 лв. Размерът, тъй като е бил приет за твърде занижен, не е приет от ищеца, поради което е предявена по исков път разглежданата претенция за изплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв., представляващи неимуществени вреди по повод процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на заявяване на претенцията пред застрахователя - 01.07.22г. Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество. В законноустановения срок е депозиран писмен отговор. В същият са наведени възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорват изложените в исковата молба твърдения за реализираното на 18.11.2020 г. ПТП, при което е пострадал ищеца. Не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП за 2 управлявания от водача Я. Н. Г. товарен автомобил, е било налице валидно сключена задължителна застраховка ГО с ЗК „Л.И.“ АД.

1

Не се оспорват постановените решения по наказателното производство, приложено по делото.

Оспорва се претендирания размер на обезщетението като прекомерно завишен, като се твърди, че ищецът в значително висока степен е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като в тъмната част на денонощието и при слаба осветеност на пътния участък, облечен в тъмни дрехи, без светлоотразители по тях, се намирал на платното за движение и се движил в нарушение изискванията на чл. 108 от ЗДвП. Оспорват се твърденията за претърпените телесни увреждания, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както и твърденията за характеристиките на лечебния процес и продължителността на лечението на пострадалия и възстановителния период.

Оспорват се неимуществените вреди по отношение на техния интензитет и проявление, както и твърденията за наличието на причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В условията на евентуалност, тези възражения са наведени и като възражения за съпричиняване от ищеца за възникване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент. Размерът на претенцията, а именно обезщетение от 80 000 лв. се твърди, че е прекомерен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се изцяло акцесорните искове за присъждане на лихви по предявената претенция като неоснователна. Заявени са доказателствени искания. Правна квалификация на претендираните права - чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ.

На осн. чл. 219 от ГПК съдът е конституирал в качеството на трето лице – помагач на ответника водачът Я. Н. Г..

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за уважаването й. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие, който счита предявения иск за недоказан.

Счита,че е доказано съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице, с оглед на което моли да бъде редуцирано поисканото обезщетение. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. третото лице помагач Я. Н. Г., редовно призован не се явява и не изразява становище.

По делото се установява следната фактическа обстановка :

С влязло в сила решение по АНД № 843/2021 г. на РС Сливен, ІІІ наказателен състав, се установява, че обвиняемият Я. Н. Г. е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78А от НК, за това, че на 18.11.2020 год. около 18:30 часа в гр.Сливен на ул.“Орешак“, при управление на лек автомобил „КИА ПЕЖИО“ с рег. № ***, е нарушил чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Я. Н. Г. средна телесна повреда. Същото е изменено с решение № 25/29.04.2022 год. по ВНАХД № 470/2021 по описа на Окръжен съд 2

Сливен в частта, в която е прието,че е нарушил правилата по чл.20 ал.2, изр.2-ро ЗДвП и чл.116 ЗДвП, като го оправдава да е нарушил тези текстове.

От изготвената авто-техническа експертиза, се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при неосветен пътен участък на къси светлинни на фарове и суха пътна настилка. В следствие на него, ищецът е получил телесни увреждания. Автомобил Кия се е движил по път SLV 2061 в местността „Абланово“, около 18,40 часа, като скоростта на лекия автомобил преди ПТП е около 61 км/ч. Движението се е осъществило в тъмната част на денонощието при неосветен участък на къси светлини на фаровете и суха пътна настилка. Опасната зона на спиране на автомобила при определена скорост на движение е била 51 м. В същия момент попътно за автомобила, извън зоната на действие на пешеходната пътека се е движил пешеходец, който е предприел промяната на направлението на движение от средната част на платното към дясната граница на платното за движение.

Траекторията на движение е близко до дъговидната, като скоростта на движение при бърз ход е била около 6,8 км/ч.

Водачът на автомобила е възприел опасността на около 44 м. от мястото на удара или на около 39 м. от нивото на разположение на пешеходеца, като е предприел ефективно спиране. В момента на възприемане на опасността пешеходеца е бил на около 5,9 м. от мястото на удара.

Пешеходецът е продължил движението си напред и надясно към десния банкет. Настъпил е удар между челно - лявата странична повърхност на автомобила и дясната странична повърхност на тялото на пострадалия, при което тялото е било изтласкано напред по направление на косото движение на автомобила.

В съответствие с данните за увреждане на тялото и динамиката на ударния процес са налице три фази на удара- първата в първоначалния контакт с челно - лявата част на автомобила, в областта на предната броня и в лявата зона. Следва удар в горната част на калника и лявата странична колонка. Това означава, че при относителното движение на двете тела се получава отхвърляне на пострадалия напред по направление на ударната сила.

Приложната точка на ударната сила е първо под масовия център, а след това върху тялото при удара в предния ляв калник и колонката.

Ударът на автомобила по време на първоначалния контакт с тялото на 3 пострадалия в зоната с височина, по- ниска от нивото на масовия център на тялото на пешеходеца. Въпреки предприетите действия от водача е настъпил удар в дясната пътна лента и на 1 м. от дясната граница.

Към момента на възприемане на опасността пешеходецът се е движил попътно за автомобила в средната част на платното за движение и найвероятно в лявата част на дясната пътна лента. Пешеходецът е продължил движението косо и при дъговидна траектория към десния банкет, пресичайки коридора на движение на автомобила Кия. Настъпил е удар между челно – лявата странична повърхност на автомобила и дясната странична повърхност на тялото на пострадалия, при който тялото е било изтласкано напред по направление косото движение на автомобила.

От заключението се установява, че причината за настъпване на ПТП е движението на пешеходеца в лявата част на дясната пътна лента/ средната част на платното/ без да се съобрази с приближаващите се автомобили. От гледна точка на безопасността е следвало да се движи в най-лявата част на платното, за да възприема насрещно движещите се автомобили. Освен това движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред автомобила също е допринесло за настъпването на процесното ПТП, както и движението на автомобила със скорост над максимално разрешената за населено място.

Според разпита на вещото лице в съдебно заседание, предвид обективно определеното разстояние от което водачът е възприел опасността, което разстояние е около 44 м. същото е изминато за около 3 секунди, като за същото това време пешеходецът е изминал разстояние 6 м. Сочи се, че предвид определеното място на удара за това време пешеходецът, връщайки го назад, се получава, че е бил около средната част на платното за движение, вдясно от мислената разделителна линия. Пояснява, че ако пешеходецът не е бил на платното за движение при същите действия на водача на автомобила би възникнала изобщо друга пътна ситуация. Пешеходецът е имал възможност да се движи плътно вляво, при отсъствие на банкет, срещу движението, за да има възможност да възприема насрещно движещи се автомобили и да предприема действия за предотвратяване на контакт с тях.

Това е неговото правилно безопасно движение, тъй като в района на събитието е нямало банкет, както и очертан десен тротоар, то безопасното му 4 поведение следва да е движение в най-лявата част на платното, срещу движещите се автомобили.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът П. П. Д. е получила в резултат на удара при падането след ПТП следните травматични увреждания:

Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на мозъка с данни в материалите по досъдебното производство за изпадане на пострадалия в пълно безсъзнателно състояние и наличие на субарахноидален (между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка) кръвоизлив;

Разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област;

Охлузна рана и травматичен оток на меките черепни обвивки в дясната половина на тилната област;

Травматична руптура (разкъсване) на тъпанчевата мембрана на дясното ухо с изразено кръвотечение (оторагия) от ушния канал и данни за увреждане на слуха за продължителен период от време;

Контузия в областта на дясната раменна става без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костни структури, участващи в изграждането й;

Контузия на лявата ръка с наличие на травматичен оток в областта на предмишницата й;

Контузия на гръдния кош без клинични и от образните изследвания данни за наличие на хемоторакс и/или пневмоторакс (наличие на свободни кръв и/или въздух в гръдната кухина), както и за фрактури на костни структури, участващи в изграждането му;

От разпита на изслушаната СМЕ се установява,че преглед на ищеца не е извършен и същата е изготвена въз основа на медицинската документация и наличните по делото материали. Вещото лице излага, че ищецът е направил лично заявление, че се е възстановил напълно от получените увреждания и не желае да му се извършва преглед. Посочва, че по повод на черепно-мозъчната травма ищецът е бил хоспитализиран в отделение по неврохирургия, където след проведени изследвания и физикални, и инструментални, му е приложено консервативно лечение. По време на престоя му е възстановено увреждане на слуха, свързано с черепно-мозъчната травма, дясно ухо. Излага, че видно от материалите по делото от тези увреждания ищецът се е възстановил напълно.