Решение № 30 от 10.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……………. гр. София, ……. януари, 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, ХІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВ

ПАВЕЛ

ПАНОВ при секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 4521 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.02.2017г. по НЧХД

№ 8198 от 2016 година, СРС, НО, 14 състав, е признал подсъдимата Е.Т.М. за невиновна в това, на 20.11.2015 год. в гр. София, с жалба вх. № 49996 по описа на СРП, чрез използваните изрази: „Не бих могла да знам дали „услужлив” служител от Техническата служба на Община - Район „Банкя” е посочил на ищците „подходящ” имот.”; „... Й. Г. се жалва срещу решението на СРС в частта, с която исковата молба на двамата ищци е върната. Сега той лично претендира за по-голям дял, убеден, че измамата с местностите е минала.”; „Считам, че лицето Й.Г.Г. е основен инициатор за снабдяване с документ за собственост по земеделска реституция върху част от моя имот, чрез „преместване” на имот от м. „Търнов рид” в м. „Банярско вървище”.”; „По предходното дело в АССГ, по повод на отказа на Кмета на Община - Район „Банкя” да нанесе този имот в кадастралната карта, в залата на съдебното заседание имаше много /над 10/ представители на наследниците, докато по делото в СРС те са се отказали да участват. От многото наследници на претендираната част от моя имот, сега по делото участва само З.И.И., който не е участвал по-рано. Тяхното неучастие се дължи на това, че те са си припомнили къде е било мястото на имот на наследодателя им, а не е там, където го посочва Й.Г.Г.. Това не бих могла да знам, но неучастието им е показателно”;

„Моля Софийска районна прокуратура да разследва, дали има участие при измамата с местностите и от там при издаването на документ с невярно съдържание на служител от Техническата служба при Община - Район „Банкя”, който да е информирал ищеца Й.Г.Г., че за моя имот няма реституционни претенции и неправомерно да му е помогнал да се снабди с незаконосъобразно решение на ОСЗ за възстановяването му въпреки, че имотът на наследодателя му е бил в друга местност. Моля да се разследва дали има извършено престъпление при издаването на: удостоверение, издадено от СО Район „Банкя”, чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, Скица № 16/28.02.2011 год., издадена от Г.93, Решение № 03567-1 и № 0373-2 от 20.06.2011 год. на ОСЗ „Овча купел”.”, да е разпространила публично неверни позорни обстоятелства по отношение на Й.Г.Г. и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения от Й.Г.Г., против Е.Т.М. граждански иск за сумата от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2016 год. до окончателното изплащане. Осъдил е Й.Г.Г. да заплати на Е.Т.М. сумата от 1500,00лв. /хиляда петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител, който в законния срок, е депозирал въззивна жалба, с която се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова осъдителна присъда. С жалбата се излагат твърдения за необоснованост на присъдата и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че престъплението, за което е подадена тъжбата е било доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Прави се искане за отмяната й и постановяването на нова присъда, с която подсъдимата Е.Т.М. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната лихва от датата на деянието – 20.11.2015 г.

Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция е депозирано допълнително писмено изложение от тъжителя Г., в което се развиват доводи за постановяване на обжалваната присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, включително прочитането й само с две изречения без посочване на сумата, за която тъжителят Г. е бил осъден да заплати на подсъдимата. Излагат се твърдения за прилагане на присъдата в писмен вид извън сроковете по чл. 308 НПК, както и за изготвяне на мотивите към нея извън разумните такива, което води до погасяване на наказателната отговорност по давност. Изтъква се, че присъдата е необоснована, постановена без обективен анализ на събраните по делото доказателства и на съдържанието на инкриминираната жалба, в която ясно се навеждат твърдения за извършени от частния тъжител престъпления по чл. 308 НК и по чл. 209 НК. Приема се, че искането на М., отправено към СРП за провеждане на разследване за документни престъпления представлява клеветническо твърдение, тъй като добре е било известно, че частният тъжител не би могъл да осъществи състава на твърдените от нея престъпления. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, постановяване на нова осъдителна присъда и осъждане на подсъдимата да заплати обезщетение за причинени на частния тъжител неимуществени вреди.

В депозирано от защитника на подс. М. писмено възражение срещу жалбата на частния тъжител се прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна. Приема се, че в мотивите си районният съд се е позовал на части от жалбата на подсъдимата до СРП, които разкриват в пълнота съдържанието й. Счита, че първата инстанция е извършила подробен доказателствен анализ въз основа на който е било прието, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението, за което е предадена на съд. Този извод се мотивира с анализ на съдържанието на инкриминираната жалба, с която се иска извършване на проверка за евентуални извършени престъпения, към която са били представени редица писмени доказателства. Последното според защитата на подсъдимата обосновава единствения разумен извод за липса на състав на престъпление против доброто име на тъжителя. Такова престъпление би било осъществено единствено в случай, че подсъдимата е имала съзнание за това, че частният тъжител не е извършил престъпление и въпреки това е депозирала жалба пред разследващите органи с твърдения за обратното. Изтъква се още, че фактът, че частният тъжител е бил разпитван в качеството на свидетел не е позорно обстоятелство, а е конституционен дълг на всеки гражданин. В заключение се отправя искане за потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на направените по делото разноски.

В разпоредително заседание проведено на 05.11.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В откритото заседание пред втората инстанция повереникът на частния тъжител поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея. Прави искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова осъдителна такава. Без да възразява срещу възприетата фактическа обстановка, критикува правните изводи, до които е достигнала първата инстанция. Приема, че подсъдимата е отправила директни обвинения против частния тъжител и вещото лице в извършване на тежки престъпления и документни такива, както и прави внушения за участието им в корупционни практики. С тези аргументи се прави искане за признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение, претендира осъждането й за причинените на частния тъжител неимуществени вреди и възразява срещу присъждането на направените от подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният тъжител приема, че е безспорно доказано извършването на престъплението, за което е подадена тъжбата срещу подс. М.. Счита, че неправилно районният съд не е обсъдил всички изрази, съдържащи се в инкриминираната жалба. Изтъква нарушения при постановяване на присъдата от районния съд. Прави се искане за нейната отмяна.

Защитникът на подс. М. – адв. В., моли въззивният съд да отхвърли жалбата на частния тъжител като неоснователна и да потвърди присъдата, предмет на въззивната проверка. Пояснява, че правилно са били интерпретирани използваните в жалбата на подсъдимата изрази като такива, изразяващи съмнение в правомерността на действията на частния тъжител и целящи да предизвикат проверка във връзка с тях.

Приема, че не е осъществен съставът на престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд. Прави се искане за потвърждаване на присъдата, включително в частта, с която е бил отхвърлен предявения граждански иск. Приема, че възложените на частния тъжител разноски за адвокатско възнаграждение не могат да бъдат намалявани с аргумент за тяхната прекомерност.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подс. Е.Т.М. не е извършила престъплението, за което е обвинена.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в хода на което е приобщил чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК събраните писмени доказателства, изслушани са били показанията на свидетелите И.П.(л. 180 от делото), З.И.(л. 181 от делото) и тези на св. Л.И.(л. 200 от делото).

Пред настоящата съдебна инстанция не беше проведено съдебно следствие и не бяха събрани нови доказателства, поради което, съдът изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивната инстанция счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка. Първостепенният съд е кредитирал изцяло всички събрани по делото доказателства, включително и писмените такива, както и се е доверил на показанията на разпитаните свидетели, като въз основа на тях е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на така установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяната й по същество, а от друга такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените източници. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, а именно:

Подсъдимата

Е.Т.М. е български гражданин, с висше образование, неосъждана, ЕГН **********.

Подс.

М. и частният тъжител Г. били ответни страни по неуредени наследствени отношения, свързани с поземлен имот във вилна зона Банкя, гр. София. Всяка от страните претендирала право на собственост по наследство и искала реституиране на имота. Спорът бил отнесен до СРС, във връзка с който било образувано гр. д.