Решение № 231 от 25.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Карлово, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101374 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 и чл.357, вр. с чл.188, ал.1, т.2 КТ от Г. А. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х. Б.“ № **, чрез адв. С. Н., с адрес: гр. П., ул. Й. Г.

№ **против „СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „Ц. О.“ № **, представлявано от изпълнителния директор Р. Б., съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ №**.

Ищецът твърди, че работел на трудов договор при ответника на длъжност „оператор пещи за термична обработка на металите“, считано от 30.10.2017 г. Със заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022 г., му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. След това със Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г. , връчена му на същата дата, му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като със Заповед № ЧР 01138 от 03.10.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца с работодателя било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.3 от КТ – дисциплинарно уволнение. Ищецът счита прекратяването на трудовото му правоотношение за незаконосъобразно.

Оспорва твърденията изложени в самата заповед за налагане на 1 дисциплинарното наказание „уволнение“. Нито едно от наведените като твърдения нарушения на трудовата дисциплина не бил извършил.

На първо място, не било ясно в какво точно бил обвинен.

Първото посочено нарушение било за това, че на 15.09.2022 г., за около 1 час, самоволно и демонстративно преустановил работния процес, довело до спиране на работата.

За следващо нарушение в заповедта се сочело и следното:

„подстрекателство на други работници към нерегламентирани действия непосредствено след оповестено на 15.09.2022г. увеличаване на трудовите възнаграждения“, и по-конкретно се сочело, че Г. А. активно допринасял за дезорганизация на работния процес и разстройване на нормално протичане на работния ден с поведението си, чрез отправяне на призиви за колективно демонстративно преустановяване на работните дейности. Също така – отправени пред колектива обидни квалификации за ръководството на дружеството и на синдикалните организации.

Като друго нарушение се сочело непристойно и агресивно поведение към лице от ръководството на дружеството, изразяващо се в говорене на висок тон, прекъсване, груб изказ, квалификации относно начина на ръководене на предприятието, както и цялостно възпрепятстване на възможността за провеждане на конструктивен разговор, уплътняване на работното време, изпълнение на възложената работа по длъжностна характеристика, и неизпълнени нареждания на директора във връзка с противоепидемичната обстановка на 12.05.2020 г.

С Писмо-искане изх. №0725/29.09.2022г. и Писмо-искане изх.

№0724/29.09.2022г. ищецът бил поканен да даде обяснения във връзка с нарушение трудовата дисциплина, а именно – непристойно и агресивно поведение, насочено към ръководството на дружеството. Ищецът твърди, че имало разлика в това, за което са изискани обяснения, тоест отправено било едно бланкетно искане, без да се сочи никаква конкретика като отразеното в пункт трети от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се сочело нещо различно с повече подробности и факти, които се различавали от въпроса направен в искането. Същите представлявали едни бланкетни обвинения.

Искането за даване на обяснения, както и самата заповед, бил много 2 неясни и изцяло схематични. Не било посочено конкретно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, кои точно работници и по какъв начин ищецът подстрекавал, какви са били обидните квалификации, които отправял и към кого конкретно, как точно се е дезорганизирал работният процес. И най-важното – не било посечено в какво точно се изразява подстрекателството. Всичко това било необходимо да е посочено ясно, точно и конкретно, за да можел ищецът да организира защитата си. По този начин у него възниквала неяснота какво точно нарушение бил извършил, за да упражни в пълен обем правото си на защита и да представи точни обяснения.

Това било така, защото в действителност не бил извършил нито едно от твърдените и описани по-горе нарушения на трудовата дисциплина.

От друга страна ищецът счита, че описаното в пункт 3 на уволнителната заповед не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Твърдяло се, че използвал груб изказ, без да се посочвало, какъв точно е грубият изказ, за да да го опровергае. Не се сочело какви точно били квалификациите относно начина ръководене на предприятието, за да се преценяло дали наистина представляват нещо нередно или обидно, или пък недопустимо.

По този пункт също оспорва да е извършил нещо от твърдяното.

По отношение на твърдяното нарушение в пункт първи от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, то за същото нарушение имало издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от КТ, за едно и също нарушение на трудовата дисциплина можело да се наложи само едно дисциплинарно наказание. В случая обаче с уволнителната заповед му се налагало за втори път наказание за твърдяното от ответника нарушение, че на 15.09.2022 г. самоволно и демонстративно бил преустановил работния процес за около един час.

Ако съдът признае уволнението за незаконно и го възстанови на предишната длъжност, то тогава ищецът имал правен интерес да иска и отмяна на Заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022г., връчена му на същата дата, с която му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Според българското трудово право работодателят бил длъжен да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Само в изложената в нея фактическа обстановка можело да се извърши преценка за 3 законност. Ето защо излагането на мотиви било толкова важно. В противен случай се създавали условия за произволни действия и саморазправа, какъвто бил конкретният случай. Задължение на работодателя било да посочи фактите от обективната действителност, които са го мотивирали да предприеме налагането на наказание съобразно отразеното в обстоятелствената част на заповедта. В случая нямало изложена никаква фактическа обстановка.

Ищецът твърди, че на 15.09.2022 г. не бил преустановил работа без уважителна причина и не се било стигало до спиране на производствения процес.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което:

- да отмени Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и да бъде възстановен на работата, която е заемал до уволнението си при ответното дружество;

- да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца – от 03.10.2022 г. до 03.04.2023 г., в размер на 1500 лева месечно или общо 9000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане;

- да отмени заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Претендира разноските по делото.

Ответното дружество, чрез пълномощника адв. Т. Х., оспорва иска.

Твърди, че ищецът е бил в трудовоправни отношения със „СКФ Б. Б.“ ЕАД от 30.10.2017 г., за работа на длъжност „Оператор пещи за термична обработка на металите“, до 03.10.2022 г., когато трудовият договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

Твърди, че дисциплинарното наказание (уволнение) било наложено на база вътрешно разследване по редица докладвани нарушения на трудовата дисциплина, като при извършения анализбило установено, че поведението на ищеца нарушавало цялостно работния климат в предприятието. Вземайки предвид броя на установените по безспорен начин нарушения на трудовата дисциплина, работодателят достигнал извод за наличие на системност в 4 съответствие със състава на чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

При установяване на наличието и причините за извършените нарушения на трудовата дисциплина, работодателят положил максимални усилия да установи всички фактически обстоятелства и субективни елементи на изпълнителните деяния. В този процес работодателят изискал обяснения както от ищеца, така и от редица други лица – негови колеги, преки ръководители, които били свидетели на въпросните прояви и деяния, за да може в пълна степен да се установи обективната ситуация.

По време на разследването от работодателя било установено, че ищецът бил използвал изключително груб и нецензурен език към всички свои колеги, които не желаели да участват в нерегламентирано спиране на работния процес на 15.09.2022 г. и които следвали указанията на преките си ръководители. Поведението на ищеца било в разрез както с принципите на професионалната етика и колегиалност, но също така и с нормалната човешка етика, морал и възпитание. Подобно поведение от една страна рушало имиджа на предприятието, а от друга страна нарушавало работната дисциплина и разстройвало работата на останалите работници и служители.

Относно твърдението на ищеца, че не е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина, ответникът посочва, че на база извършено вътрешно разследване, проведено от работодателя, и събрани устни и писмени показания на очевидци, по безспорен начин било установено, че въпросните нарушения са били извършени.

Писмените и устни обяснения на ищеца също били взети предвид от работодателя, като по отношение на преустановяването на работния процес на 15.09.2022 г. ищецът по никакъв начин не бил отрекъл. Напротив, в проведени разговори с ръководството на дружеството той изцяло признал, че е преустановил работния процес на въпросната дата.

По отношение на останалите му действия, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, ответникът твърди, че А. изразил своята гледна точка, а именно – че не бил осъзнал и предвидил, че деянията му на 15.09.2022 г. ще доведат до дезорганизация и преустановяване на работния процес.

Също така ищецът бил изразил мнение, че не е успял да сдържи емоциите си и не е осъзнал, че държанието му, по време на разговор с 5 ръководството, е било агресивно и непристойно. Поради тази причина ищецът, след като са му били изискани обяснения, заявил пред представители на работодателя, че искал да поднесе извиненията си към ръководството.

Писмените и устни обяснения на ищеца били взети предвид, но при анализ на съвкупността от всички събрани доказателства, както и вземайки предвид субективността при преценка на собственото поведение, било установено, че нарушенията са били действително извършени.

Относно твърдението на ищеца, че не му е ясно в какво е бил обвинен, ответникът излага следните съображения:

Видно от предоставените писмени обяснения, А. напълно бил разбрал с кои точно свои действия е нарушил дисциплината, тъй като предоставил своя гледна точка върху фактическата ситуация. Освен изисканите писмени обяснения, с А. били проведени няколко срещи с представители на „СКФ“, всяка от които с продължителност между 15 и 30 минути, както в завод Кърнаре, така и в завод С., по време на които на същия подробно и многократно било разяснено за кои точно негови деяния се твърди, че представляват нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът активно участвал във въпросните дискусии, задавайки уточняващи въпроси и предоставяйки информация относно хронологията на събитията по време на неговите деяния. Преди да подпише връчването на искане за обяснения ищецът изразил желание да разговаря със свой адвокат, като му била предоставена такава възможност и нужното време, за да извърши всички необходими консултации. Към ищеца било проявено изключително търпение и внимание от страна на ръководството, като няколко пъти, по разбираем за него начин, му било разяснено за кои точно негови действия му се иска обяснение.