Решение № 630 от 29.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110205198 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано по жалба на М. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Й. А.ВАК против НП 25-0442-001233/ 10.09.2025г. на Началник сектор в ОДМВРВарна- Четвърто РУ, с което на въззивника е наложено административно наказание, "глоба" в размер на 100 лв. / 51,13 евро/ на основание чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се твърди, че към процесната дата въззивникът е имал 10 контролни точки, тъй като е имало НП, което е обжалвано и не е било влязло в сила .Сочи се, че водачът няма достъп до АИС и няма как да знае колко контролни точки има.

Излагат се и други аргументи относно ли5пса на субективна страна на приетото за установено нарушение. Твърди се, че са нарушени нормите на чл.42т.4 и чл.57ал.1т.5 от ЗАНН относно описанието на нарушението от фактическа страна. Не били приложени доказателства, касаещи приетото за установено нарушение. Не било описано процесното ППС и не ставало ясно 1 дА. за управлението му се изисква СУМПС. Не била посочена по ясен и категоричен начин нарушената правна норма и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А.- ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП отменено въз основа на аргументите изложени в жалбата и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява, депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2025 г., около 21:12ч., въз. А. управлявал л.а „******“ с рег.

№ **** в с. Варна, по бул. „Народни будители“, в посока Аспарухов мост и в до поставеният в съответната посока кръст бил спрян за проверка от полицейски екип на Четвърто РУ-ОД на ВР-Варна, които след проверка установил, че за управляваният от жалбоподате4ля лек автомобил няма вА.дна застраховка „ГО“. На място бил съставен АУАН срещу жалбоподателя за констатираното нарушение, но след допълнителна проверка в системите на МВР било прието за установено, че жалбоподателят управлява процесното МПС без да е правоспособен водач, тъй като са му били отнети всички контролни точки. Предвид горното, на следващият ден -18.07.2025. св.Б. съставил срещу въззивника АУАН, в който описал приетото за установено нарушение на чл.150 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, в която възпроизвел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на жалбоподателя наказание на основание чл.

177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни2 показанията на св. Б., писмените доказателства, приобщени на основание чл.

283 НПК.

Съдът кредитира показанията на последователни, непротиворечиви и искрени. св.Б., които оцени като

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът обаче намира, че са нА.це допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и водят до отмяна на обжалвания акт.

Съдът споделя становището, изразено в жалбата, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде описано пълно, точно и ясно от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин и въз основа на какви факти е прието, че има извършено административно нарушение. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при описанието на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да 3 оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна.

Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон.

Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т. е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дА. е извършено нарушение, или не.

В конкретният случа съдът намира, че както в АУАН, така и в НП фигурира единствено правният извод, че на процесната дата и на процесното място въззивникът е управлявал лек автомобил, без да е правоспособен водач във връзка с чл.157 ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки, но кога, с какъв санкционен акт са били отнети контролни точки , кога е бил връчен, кога е влязъл в сила- факти липсват.

Касае се за съставомерни признаци от състава на нарушението, като непосочването им както в АУАН, така и в НП е ограничило правото на защита на жалбоподателя, изправяйки го пред едно неясно административнонаказателно обвинение. Не е допустимо за първи път в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление на жалбоподателя да се предявят всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Тъй като не е ясна волята на АНО, защо приема, че са отнети всички контролни точки на въззивника и липсва индивидуА.зиране на съответните санкционни актове, съдът е лишен от възможност да изложи аргументи относно обективната и субективна страна на нарушението, още повече, че видно от отговорът от сектор ПП-ОД на МВР-Варна се приема , че въззивникът, на 15.02.2025г. е загубил правоспособността си по смисъла на чл.157 ал.4 от ЗДвП и последното визирано в отговора НП, с което се твърди, че се отнемат контролни точки е НП№ 24-0433-001660/16.12.2024., за което се 4 сочи, че е влязло в сила на 15.02.2025г. но видно от приобщените по делото писмени доказателства, към тази дата, това НП не е влязло в сила/ приобщени писмени доказателства по НАХД № 3079/25г. по описа на ВРС/.

Всички тези нередовности на постановлението възпрепятстват възможността на жалбоподателя да се защити по адекватен начин, тъй като са допуснати неясноти и непълноти във фактическото описание на нарушението.

За съда остава неясно какъв точно е предметът на доказване, който се очертава именно от твърденията за осъществилите се факти в постановлението. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени при съдебното разглеждане и налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Доколкото са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът не счита за нужно да обсъжда нА.чието на субективният елемент от състава на приетото за установено нарушение, а е в невъзможност да изложи аргументи относно това, дА. нарушението е осъществено и от обективна страна.

Атакуваното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

Предвид нА.чието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на въз. А. е основателно и тъй като по делото са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 245,00 евро, които не са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер.

Отново предвид изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно.

Така мотивиран от гореизложеното, Варненски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП 25-0442-001233/ 10.09.2025г. на Началник сектор в ОДМВР-Варна- Четвърто РУ, с което на М. М. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание, "глоба" в размер на 100 лв. / 51,13 5 евро/ на основание чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД НА МВР-Варна да заплати на М. М. А., ЕГН

********** сумата от 245,00 евро, явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Варна в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110205198 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано по жалба на М. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Й. А.ВАК против НП 25-0442-001233/ 10.09.2025г. на Началник сектор в ОДМВРВарна- Четвърто РУ, с което на въззивника е наложено административно наказание, "глоба" в размер на 100 лв. / 51,13 евро/ на основание чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се твърди, че към процесната дата въззивникът е имал 10 контролни точки, тъй като е имало НП, което е обжалвано и не е било влязло в сила .Сочи се, че водачът няма достъп до АИС и няма как да знае колко контролни точки има.

Излагат се и други аргументи относно ли5пса на субективна страна на приетото за установено нарушение. Твърди се, че са нарушени нормите на чл.42т.4 и чл.57ал.1т.5 от ЗАНН относно описанието на нарушението от фактическа страна. Не били приложени доказателства, касаещи приетото за установено нарушение. Не било описано процесното ППС и не ставало ясно 1 дА. за управлението му се изисква СУМПС. Не била посочена по ясен и категоричен начин нарушената правна норма и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.