Решение № 627 от 30.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

В. Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100509505 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 957/17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 11900/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 69-и състав, „Национален Статистически Институт“ е осъден да заплати на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ на С. Ц.

Ц. сумата в размер на 42 630 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда - 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Национален Статистически Институт“ е осъден да заплати на ищеца С. Ц. Ц. сумата в размер на 4872,48 лева – съдебно – деловодни разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Национален Статистически Институт“ е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 1705,20 лева – дължима държавна такса върху уважения иск.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника „Национален Статистически Институт“ с доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Сочи, че 1

„Национален Статистически Институт“ не е надлежен ответник в производството, поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на СРС за конституиране на надлежния ответник – Министерски съвет на РБ. По правилността на решението, счита, че са необосновани изводите на СРС, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е отговарял на изискванията за възраст и осигурителен стаж. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.07.2022г. е имал нужния стаж и нужната възразст, а именно осигурителен стаж от 40 г., 10 м. и 17 дни, а това обстоятелство е изведено от съда по предположение. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. С уточнителна молба от 29.03.2024г., НСИ прави допълнителни оплаквания относно неправилността на решението, изразяващи се в липса на отправено волеизявление от служителя Ц. за ранно пенсиониране до работодателя, обективирано в молба или заявление, както и в липса на своевеременно отправено от него волеизявление, докато служителят все още е в трудово правоотношение с работодателя. С оглед липсата на такова воляизявление искът по чл. 222, ал. 4 КТ се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство - С. Ц. Ц., чрез адв. В. Ж., с който оспорва подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Неоснователни са доводите за недопустимост на решението.

Съгласно чл. 357 КТ трудови са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото 2 правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ . Съгласно чл.

61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал.

1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Качеството на работодател обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника п о трудови спорове, какъвто е и спорът за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - именно от това е изхождал закона при редакцията на чл. 61, ал. 2 от КТ .

Не авторството на самото волеизявление, довело до възникване, съответно прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ, а законът, като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. С разпоредбата на § 1, т.

1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерии, относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи. Тълкуване, допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя, а при конституиране на по-горестоящия спрямо него орган, издал атакуваната заповед, няма опора в закона ( в този смисъл Решение № 675 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.) В настоящия случай решението на СРС е допустимо, като постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, въззивният съд е необходимо да добави следното:

Спорните между страните въпроси във въззивното производство се свеждат до това: 1) отговарял ли е С. Ц. на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. 2) следва ли работникът да е упражнил правото си на ранно пенсиониране или е достатъчно това право просто да е възникнало в негова полза. 3) следва ли работникът да е отправил изрично волеизявление 3 до работодателя, че желае да упражни правото си на ранно пенсиониране.

В исковата молба ищецът е основал претенцията си в посочения размер на разпоредбата на чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно ал. 4 на чл. 222 КТ – предходната разпоредба се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

За успешното провеждане на иска по чл. 222, ал. 3 ищецът следва да докаже: наличието на трудово правоотношение между страните; че същото е прекратено след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че през последните 10 години от трудовия стаж е заемал длъжност при ответника.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни“ – изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя. Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ (в действащата при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца редакция) постановява – при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж.

От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл.

222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента – прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен – плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий – работникът или служителят да е придобил последните 10 години 4 трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

Работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност.

От Заповед № КВ-465/14.07.22г. на министър председателя на Република България се установява, че на осн. чл. 8, ал.2 от Закона за статистиката и т.1 от Решение № 463 на МС от 08.07.22г. С. Ц. е освободен като председател на Национален статистически институт. От трудовата му книжка е видно, че трудовото правоотношение с ответника е започнало през 1982г. и е продължило до 14.07.2022г. с прекъсване между 1995г. и 1998г./ 3 г. и 4 месеца/ и 2013г./7 месеца/. Представено и прието по делото е Разпореждане №********** на ТП на НОИ София Град по Протокол № 54473/14.12.22г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.11.22г. пожизнено по чл. 68, ал. 2 КСО по заявление, подадено на 07.12.22г. и навършена възраст 64 г. и 5 месеца, в което е посочен и осигурителен стаж от 40 г., 10м. и 17дни.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4544340-1c65-48d1-b0c8-707fe604c161