Решение № 5275 от 29.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5275 гр. Пловдив, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330110701 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **, бул. **, ап. 2 против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на водено незаконно производство по досъдебно производство и прокурорска преписка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда18.06.2024г. до окончателното изплащане /видно от молба-уточнение, приложена на л. 28 от делото/.

В исковата молба се твърди, че на **г. около 00:40 ч., в гр. **, на бул. **, ищецът управлявал МПС „**, с Peг. № **, когато бил спрян за проверка от полицейски служители към **, като при проверката бил тестван за наркотици с техническо средство, което отчело положителен резултат за амфетамин. Било му заявено, от полицаите извършили проверката, че е извършил престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, за което ще отговаря. Връчен му бил талон, за медицинско изследване и бил съпроводен до УМБАЛ „**“, където дал проби за кръв и урина за наличие на наркотични вещества. Била назначена и СХТЕ с peг. № **г., от заключението на която вещи лица от ** установили, че в кръвта и урината на ищеца, няма следи от наркотични вещества. В хода на развилото се производство било образувано ДП № **/**г. по описа на ** и Пр. Преписка № **/**г. на РП- **. Със Заповед № ** по чл. 171, т.

2А, б. Б от ЗДВП от **г. на **, заради твърдяно управление на МПС под влияние на наркотици/амфетамин/ му била пркратена регистрацията на МПС за срок от 6 м., като му било отнето й СРМПС и 2 peг. табели.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП -Пловдив от 1

**г. били прекратени ДП № **/** г. на ** и наказателното производство поради това, че при изследванията на кръв и урина и СХТЕ няма следи от наркотици.

С оглед горното, счита, че е осъществен фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно производство, спрямо него като е поддържано обвинение, а ДП е било прекратено. Настъпили са вреди за него като ищец и е налице причинно-следствена връзка м/у вредите и действията на ответника, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление. Счита, че лицето търпи вреди при наказателно преследване с/у него дори, когато производството е прекратено без повдигане на обвинение – в т. см.

Решение 425/01.12.2015 г. на ВКС по гр.д № 93143/2015 г., ІV гр.о. Налице е наказателно преследване, засегнат авторитет в обществото, настъпили промени в отношенията в семейството му, (****). Накърнила се е репутацията му, трудно си намерил работа, тъй като всяко работно място е свързано с придвижване или изискването е шофиране, воденото наказателно производство имало негативен резултат. В резултат на всичко претърпял морални вреди - нравствени, емоционални, психични терзания на личността, накърнени чест и достойнство, доброто име в обществото.

С оглед горното, моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер.

Излага съображения за недопустимост на предявения иск.

По същество, взема становище за неоснователност на исковата претенция както по основание, така и по размер. Сочи, че съгласно чл. 54 от НПК „Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс“. Това изрично изискване на процесуалния закон не е било изпълнено по ДП № 318/2023 г. описа на **. Освен това, не е налице и нито една от другите хипотези на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в случая. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се тълкува разширително. За неуредените от закона случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, следва да се тълкува според ответника в тесния му наказателно-правен смисъл, а не да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Размерът на същата от 2 500 лева счита за завишен и не съответстващ, както на принципа на справедливостта, заложен чл. 52 от ЗДД, така и на установената съдебна практика по аналогични дела /вкл. и тази на ЕСПЧ/ и обществено - икономическите условия в страната/икономическия стандарт в Република България. Счита, че представените към исковата молба доказателства не установяват наличието на действително претърпени неимуществени вреди, което е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди. В исковата молба, обаче, не са посочени каквито и да било конкретни обективни прояви на тези твърдени вреди, и то лично за ищеца, за да има възможност ответникът да изгради защитната си теза, да оборва твърденията на ищеца и да иска събирането на доказателства.

Следователно, искът, така, както е предявен, е поначало недоказан, тъй като не са представени никакви доказателства за твърдените неимуществени вреди. Визираното наказателно производство, на което ищецът основава исковата си претенция - ДП № **/**г. по описа на**, е било образувано на **г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и прекратено в досъдебната му фаза с Постановление на Районна прокуратура гр. **от **г., което се явява в разумен срок. Липсват обаче каквито и да било доказателства ищецът да е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК или друго престъпление, нито спрямо него да е прилагана мярка за процесуална принуда, нито да е 2 взел участие в някакви процесуално-следствени действия и в какъв обем, респ. липсват доказателства за интензивни процесуални действия в хода на наказателното производство.

Ищецът не е ангажирал никакви доказателства и за твърдените негативни последици в исковата молба, както и те да са пряк резултат от воденото наказателно производство, по което същият отново следва да се подчертае, че нито е имал качество на обвиняем, нито някаква мярка за процесуална принуда. От друга страна твърденията на ищеца, че всяко работно място било свързано с изисквания за шофиране са голословни и неверни, тъй като е ноторно известно, че съществуват различни работни позиции, за които не се изисква шофиране. Напълно произволно е и твърдението, че **на ищеца била ****във **, поради напрежение от ситуацията, тъй като подобно неблагоприятно събитие би могло да възникне от различни и непредвидими причини от биологичен, медицински, битов и др. характер. Понататък неоснователни са претенциите в исковата молба за причинени на ищеца Д. неимуществени вреди от Прокуратурата на Република България, за действия, които не са били разпоредени или извършени от този орган на съдебната власт, а касаят действия на други лица и институции. Конкретно претенциите за претърпени неимуществени вреди от издадената Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № **по чл. 171, т. 2А б. Б от ЗДвП от ***г., с което била прекратена регистрацията на МПС на ищеца за срок от 6 месеца и отнемането на свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила, се явяват претенции срещу действията на трети лица преди образуване на досъдебното производство, а именно - на органите на МВР, регламентирани в нормативната уредба, касаеща правомощията и задълженията на служителите в МВР и Прокуратурата на Република България няма никакво отношение към тази дейност и не е пасивно легитимирана да отговаря. Оспорва и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на законна лихва върху сумата от 2500 лева, претендирана за претърпени неимуществени вреди от момента на влизане в сила /придобиване на стабилност/ на постановлението на Районна прокуратура гр.

Пловдив за прекратяване на наказателното производство, като счита, че исковата молба е нередовна и в тази й част, тъй като не е посочена конкретна дата, от която се иска законовата лихва, която принципно е дължима от стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Алтернативно счита, че с оглед неоснователността на основната претенция, неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане в полза на ищеца на законната лихва от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложеното досъд. пр. № **/**. по описа на ** и пр.пр. № **/**. по описа на РП-Пловдив се установява, че същото е образувано срещу ищеца В. Д. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на **. е управлявал МПС –лек автомобил марка „**“ с рег. № ** след употреба на наркотични вещества.

В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване на химико-токсикологична експертиза и други, като същото е приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на наказателното производство от 10.11.2023г.

С Постановление от 21.11.2021г. на РП-Пловдив е прекратено наказателното производство по пр.пр. № **/**. по описа на РП-Пловдив, досъд. пр. № **/**. по описа на **образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. С. Д. Н. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 07.11.2024г./.

3

От показанията на същата се установява, че съжителства фактически с ищеца. Знае за това, че на **. бил спрян за проверка и при направен тест дал положителна проба за наркотици. Това я стъписало, защото живеят заедно и той не употребявал наркотици. Бил задържан за срок от 24 часа, отнели му книжката. Не можел да шофира, нито пък тя.

Двамата били безработни през този период. Тя била бременна и от напрежението пометнала.

Ищецът бил много притеснен. Пробите излезнали негативни, но през цялото това време В. бил много притеснен и стресиран.

Съдът кредитира показанията на св. Н., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата има непосредствени възприятия относно установените от нея факти, показанията й съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от страните, като не се констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния им анализ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.

При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.