Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 250 от 14.08.2024, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 195/2024
Вид
Определение № 250
Подписан
14.08.2024
В сила
11.12.2024
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, Бисера Максимова, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45в · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Търговище, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500195 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Община Търговище, представлявана от пълномощник ст.юрк. Д. К., срещу определение № 789/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1694/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на Община Търговище за изменение на решение № 236/30.05.2024 г., постановено по гр.д.

№ 1694/2023 г. на РСТ в частта му за разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал.3 във вр. с чл. 78, ал.2 от ГПК

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като районният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.

78, ал. 2 от ГПК - в случая са били налице и двете кумулативно свързани предпоставки: ответникът не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска, както с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, така и в с.з.:

В писмения отговор ответникът е признал изцяло иска, като е уточнил, че „ищцата владее имот идентификатор с № 73626.171 788 по Кадастралната карта за землището на гр. Т, м. „Драка“, който е записан в Протоколно решение № 2/30.07.2008 г. на комисията, назначена съгласно чл. 19, ал 2 от ЗСПЗЗ, Приложение № 1 към Раздел 11, т 1, в която са включени „имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им 1 като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Поземленият имот е записан в разписния лист към плана на името на Н. С. Частният жалбоподателя сочи, че е можело и е трябвало ищецът да си докаже собствеността върху имота по административен ред - чл. 11, ал 1 3СП33; иск срещу съответната общинска служба по земеделие, по реда на чл 11, ал 2 от ЗСПЗЗ [§ 22 от Г1РЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр 13 от 2007 г.)] или е могъл да подаде Молба-декларация за заверка в Община Търговище относно статута на имота и правото на собственост върху същия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но и това не е сторено. Към исковата молба липсвали такива доказателства, а в случай, че това е било сторено, се извършва административна проверка за имота и се отразява/заверява в случая, че не е съставен Акт за общинска собственост. Ищцата обаче е избрала възможността да предяви установителен иск за собственост срещу Община Търговище по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Предвид установения материален интерес, при данъчна оценка 168.00 лв., минималното адв.възнаграждение е 400лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Подчертава, че в с.з., след изясняване и събиране на доказателствения материал, искът изрично е признат за основателен. За процесния имот няма съставен акт за общинска собственост. Води се „Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, с площ 778 кв. м. Имотите, регистрирани като „земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ“ са имоти с неустановена собственост. По смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ тези имоти се водят „стопанисвани от Общината“, но Общината по никакъв начин не заявява воля на своене на такива имоти, същите не са записани по партидата на Общината.

По изложените съображения, моли за изменение на решението в частта му за разноските, като на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК бъде отменено решението в осъдителната му част.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Частната жалба е допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 236 / 30.05.2024 г. по гр.д. № 1694/2023 г. на РС2 Търговище първостепенният съд е уважил предявения от ищцата иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на Община Търговище, че Е. Б. А. от гр. Т. е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на изп.д-р на АГКК находящ се в землището на гр. Т., м. „Драка“, с площ от 778 кв.м., при посочени граници, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение Община Търговище е осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Видно от мотивите на решението съдът е приел искането на ответника за освобождаване от разноски на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователни. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника по реда на чл.

248 ГПК като неоснователна.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Ищецът е предявил иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу Община Търговище, позовавайки се на придобивна давност на процесния имот на осн.чл. 79 от ЗС.

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право, а материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.

В настоящия случай Община Търговище се явява надлежна страна по спора, без значение дали имотът е актуван като общинска собственост или общината е собственик на този имот по силата на закона.

Ищцата е твърдяла, че приживе, през 1975 г., с предварителен писмен договор наследодателят й е закупил от две физически лица нива от 0.600 дка, която от закупуването й понастоящем владее; в регистрите на ответната община т. 10, стр. 75 по партидата на наследодателя й е вписана нива от 0.300 дка в м. Драка, за което представя удостоверение от 2010 г. При проверка в СГКК гр. Търговище установила, че по КККР на гр. Търговище имотът кадастрален № ***, с площ от 778 кв.м., е записан като земи по чл.

19 ЗСПЗЗ, обуславящо правния й интерес от предявяване на иска срещу ответника.

3

В писмения отговор по чл. 131 ГПК ищецът е признал иска, пояснявайки, че от извършени от него справки е установено, че няма подадени документи по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, няма съставен акт за общинска собственост, имотът попада извън строителните граници на населеното място, в кадастралния план от 1987г. за м. Драката е записан в разписния лист към плана на Н. Стойнов, прилага извадка от Приложение № 1 към раздел ІІ т.1 от Протоколно решение № 2 от 30.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за „Имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ“.

Представената извадка не е пълна, но ищцата не я е оспорила/възразила относно включването на процесния имот именно в този протокол от 2008 г. на, (стр.102), на Комисията по чл. 19, ал.2 (с участие на представител на съответната община, съгл. чл. 45в от ППЗСПЗЗ) в края на който в т.1 е отбелязано: имотите да се обособят като самостоятелна категория, различна от „Чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ - „Частна собственост, без име на собственик“.

Въпреки това, видно от представената скица на поземлен имот от 02.01.2024 г.

(л.17), по КККР, одобрен със заповед на изп.д-р на АГКК със Заповед от РД 18-18/17.06.2005 г., без последващи промени, процесният имот е записан като „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“ площ 778 кв.м. от правото на собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Следователно, предпоставките са две и са кумулативно дадени. Няма спор относно втората предпоставка - ищецът е признал иска още с отговора на исковата молба, поддържан и в с.з., обусловило и постановяване на решението в условията на признание на иска (чл. 237 ГПК).

Спорно е първото условие - дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Съгласно установената съдебна практика в сходни казуси, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, след като имотът е отразен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ (определение № 181/30.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.. № 3852/2017 г., ІІ г.о.). Същият е общински по силата на закона - чл. 19, ал.1, изр. 2 от ЗСПЗЗ. Процесният имот изначално не е подлежал на реституция, именно поради това и отразяването му като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, дори и погрешно (цитирания от ответника Протокол на комисията по чл. 19.,ал. 2 от ЗСПЗЗ), предвид и липсата на 4 промяна в КККР, видно от представената скица, е причинило необходимостта от предприетата съдебна защита. От съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че поначало от значение за приложението на разпоредбата е поведението на ответника, а не това на ищеца. Обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита (сочени от жалбоподателя), които не е използвал, не може да освободи ответника от отговорност за разноските по делото. Ищецът не е длъжен да се възползва от тези други средства, след като има на свое разположение сигурната искова защита (определение № 111/14.03.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 815/2016г., ІІІ г.о.).

Като е стигнал до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, поради което подадената срещу него жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

За пълнота на изложението, предвид позоваването в ч.жалба на предвиденото минимално адв.възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), в случая минималният размер се определя по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредбата, като договореното и заплатено възнаграждение е под този минимум (1/2 от него).

Предвид горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Община Търговище срещу определение № 789/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1694/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните – при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5