Присъда № 128 от 18.06.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда с рег.№ 128/18.06.2025г. по НОХД № 1466/2025г. по описа на ПРС, ХХII н.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н. К.

К., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че от м. юни 2021 г. до м. декември 2024 г., включително в с. Момино село, обл. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 26.10.217 г. Решение № 3175/26.10.2027 г. по гр. дело № 9779/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив да издържа свой низходящ – ** си А. Н. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 43 месечни вноски всяка от по 115 лв., или всичко в размер на 4945 лв. като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД № 4372/2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 13.04.2022 г.

По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло внесеното срещу подсъдимия обвинение, тъй като го намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали, като подсъдимият изцяло го признава. Предлага, с оглед дееца и неговото предишно осъждане, съдът да постанови наказание „Лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде наложено за срок от 4 /четири/ месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.

Сл.защитник на подс.К. - адв.Т., пледира съда да наложи на подзащитния му наказание „пробация в по-висок размер“.

Подсъдимият Н. К. К. се солидализира със становището на защитника си. В последната си дума, моли за наказание „пробация“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н. К. К. е роден **, живущ в с. **, о**, б., с б.г., разведен, с основно образование, неработещ, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият е осъждан по НОХД № 4372/2021 г. по описа на РС Пловдив, в сила от 13.04.2022 г., което обосновава квалификацията на процесното престъпление като такова извършено при условията на повторност по смисъл на чл. 28 от НК.

Подсъдимият Н. К. К. и св. М. А. К. имали сключен граждански брак и две деца, включително непълнолетната А. Н. К.. С решение № 3175/26.10.2017 1 г. по гражданско дело № 9779/2017 г. по описа на РС Пловдив, влязло в законна сила на 26.10.2017 г. бракът им бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение на А. К. било предоставено на майката М.

К., като с решението посочено по-горе подс.К. бил осъден да заплаща и месечна издръжка на дъщеря си А. К. в размер на 115 лева. – чрез нейната майка и законен представител М. К.. След влизането в сила на решението подсъдимият не заплащал издръжка, поради което и бил осъден по НОХД № 4372/2021г. по описа на РС Пловдив, в сила от 13.04.2022 г. – за извършено от него в периода м. октомври 2020 г. – м. май 2021 г., включително, престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание пробация.

Въпреки влязлото в сила решение № 3175/26.10.2017 г. по гражданско дело № 9779/2017 г. по описа на РС Пловдив, а след 13.04.2022 г. - и въпреки постановената спрямо подсъдимия К. осъдителна присъда по НОХД № 4372/2021 г. по описа на РС Пловдив, последният не плащал издръжка на дъщеря си А. К. и в периода от м. юни 2021 г. до м. декември 2024 г., включително не изпълнил задълженията си и не платил общо 43 месечни издръжки от по 115 лв., или всичко в размер на 4945 лв. Тези си задължения подсъдимият следвало да изпълнява в с. Момино село, обл. Пловдив, където било местоживеенето на А. К. и нейната майка М. К. и където трябвало да се извършват и плащанията на издръжките, респективно там било извършено и престъплението, изразяващо се в неплащане на две и повече месечни вноски от страна на подсъдимия.

Липсват обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на дължимата издръжка. Подсъдимият е работоспособен и може да полага труд и да реализира доход, с който да издържа непълнолетното си дете.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите М. А. К. и А. Н. К., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – Удостоверение за раждане, трудов договор, справка за лице – български гражданин в АИС „БДС”, съдебно решение, справка от АВп, справка от НАП, медицинска справка, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия.

От наличните по делото доказателствени материали, както и от самопризнанието на подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, 2 както и авторството.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като от м. юни 2021 г. до м. декември 2024 г., включително в с. Момино село, обл.

Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 26.10.2017 г. Решение № 3175/26.10.2017 г. по гр. дело № 9779/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив да издържа свой низходящ – ** си А. Н. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 43 месечни вноски всяка от по 115 лв., или всичко в размер на 4945 лв. като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД № 4372/2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 13.04.2022 г.

Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период в с.Момино село, обл. Пловдив, не е изплащал дължимата от него издръжка за ** си А. Н. К. в размер от по 115 лв., който размер е бил определен с Решение № 3175/26.10.2017 г. по гр. дело № 9779/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, влязло в законна сила на 26.10.2017 г., за чието съществуване той е знаел, тоест знаел е за задължението му - за неговото основание и размер.

Съдът намира, че правилно е определено от обективна страна и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните задължения са носими, а не търсими, т. е. тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установи, че низходящата на подсъдимия К. - А. Н. К., е живеела заедно с майка си М. А. К. в с.Момино село, обл.Пловдив, където и престъплението е било извършено.

Същото е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на други вредоносни последици.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на ** се дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.

Подсъдимият е работоспособен и в работоспособна възраст. Подс.К. е разполагал и с активи в имуществото, в процесния период, но видно от справка по данни на физическо/юридическо лице от Агенция по вписванията, същият е извършил прехвърлителни сделки с имуществените си права. Освен това, видно от справката от НАП подс.К. е имал последно регистриран в НАП трудов договор с дата на сключването му 18.01.2021г. и дата на прекратяване 07.04.2021г. и до настоящия момент няма сключен друг трудов договор.

3

Показанията на свидетелите К. и К. подкрепят установеното, че подсъдимият не е полагал каквито и да било грижи за дъщеря си, като не е и компенсирал неплащането на издръжка с покупки под друга форма, съобразени с нуждите й. Не е поддържал почти никакъв контакт с нея. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е съществувала обективна пречка, препятстваща възможността за изпълнение на задължението за заплащане на дължимата издръжка. Налице е престъпно бездействие, като подсъдимият е длъжен да осигури средства за съществуване на ** си. Дори липсата на редовна трудова заетост не го освобождава от това му задължение. Именно чрез бездействието си по непрестиране на присъденото парично задължение подсъдимият неизпълнил задължението си да заплаща издръжка на ** си за посочения период, имайки предвид възрастта и етап от живота на непълнолетното дете, в който има особена нужда от тази издръжка, а именно това да бъде ученичка в тийнейджърска възраст.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно досежно определените с горното решение, размери на месечната издръжка, касаеща низходящата му, като последващото неплащане е било напълно съзнателно. Неизпълнението на това задължение от страна на подсъдимия към ** му, било съзнателно, тъй като същият знаел за влезлия в сила съдебен акт, с който то било присъдено, знаел адреса на ** и нейния законен представител, където следвало да изпълни задължението си.

Престъплението е извършено от подсъдимия при условията на повторност и правилно е подведено под квалифицирания състав на ал. 4 на чл.

183 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно по НОХД № 4372/2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, с която подсъдимият К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК. Тази присъда е влязла в сила на 13.04.2022г. и с нея на подсъдимия е било наложено наказание „пробация“ в размер на осем месеца.

Следователно към момента на извършване на инкриминираното деяние не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието на подсъдимия по предходната му присъда за друго такова престъпление, а евентуална реабилитация в този срок не изключва правилата по чл. 28 и чл. 29 от НК.

Същевременно в Особената част на НК - с разпоредбата на чл. 183, ал. 4 НК, е предвидено наказание за извършено повторно престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Следователно престъплението е извършено при условията на повторност, като има доказателства именно за това.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

В конкретния случай съдът определи наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Определеният от съда 4 размер на наказанието „пробация“ не следва да се редуцира с 1/3, доколкото съгласно изричното правило на чл. 58а, ал.1 НК редукцията намира приложение само при налагането на наказание „лишаване от свобода“ на основание чл.58а , ал.5 от НК. Съдът наложи по-леката от предвидените в закона алтернативи, като при определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и данните за личността на подсъдимия, съдът определи пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК, съответно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на подсъдимия К. пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично по настоящ адрес и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срока на пробацията. Съдът определи наказание, в своята съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок, определен при относителен баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Така като смекчаващи вина обстоятелства се отчитат признание на вината от подсъдимия и то още на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за стореното, декларираното желанието за изплащане на издръжката. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчитат обремененото съдебно минало на подсъдимия извън осъждането му, рефлектиращо върху повторността на деянието, продължителният период на неплащане на издръжката, особено при този изключително нисък размер на същата, както и липсата му на грижа и комуникация към непълнолетното му дете, лишавайки го от каквато и да била родителска подкрепа.