Решение № 18540 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18540 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110110752 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 24 000 лв., представляваща получена сума от последния на неосъществено основаниенесключен договор за продажба/доставка на стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2022 г., до окончателното плащане на сумата. В условията на евентуалност претендира връщане на сумата, поради неоснователно обогатяване, на осн. чл.59 от ЗЗД. Претендира разноски.

Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че между страните имало установени търговски отношения от началото на 2020 г. във връзка закупуването на следната стока - колела 50 мм, фиксирани, като през месец февруари и март 2020 г., за осъществените от ищеца покупки от продавача /ответника/ били издадени фактури, съответно от 18.02.2020 г. и от 20.03.2020 г., стойността на които, била платена от ищеца по банков път. Поддържа, че в последващ период, през м. ноември 2020 г., страните се съгласили да сключат нов договор за продажба, като ответното дружество, в качеството му на продавач, се задължило да извърши доставка на стока /не се конкретизира каква/. Във връзка с уговорката за сключване на последващия договор за продажба, ищецът превел авансово сумата от 24 000 лв. по сметка на ответника на 13.11.2020 г., за която имало издадена фактура № 7 от 12.11.2020 г. Страните обаче не сключили процесния договор, съответно ответното дружество не осъществило доставката на стоката, поради което дължи връщане на авансовото платената от ищеца покупна цена от 1

24 000 лв. с ДДС. Моли за уважаване на предявения иск. Само в случай, че съдът не намери за основателен предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, моли да разгледа евентуалния му иск, с пр. основание чл.59 от ЗЗД, по който отново претендира връщане на сумата от 24 000 лв., с която твърди ответника да се е неоснователно обогатил за сметка на неговото собствено обедняване. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.

Претендира разноски по делото. В хода на съдебното производство, вкл. посредством представени по делото писмени бележки, ищеца поддържа исковете си, като оспорва наведените с ОИМ възражения, в т.ч. и за погасяване на насрещното задължение чрез прихващане със съществуващо в полза на ответника вземане срещу ищеца, произтичащо от договор за наем на автомобил от 24.01.2020 г.

Ответникът ..., ЕИК ...“, в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който оспорва предявените в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.1 и чл. 59 от ЗЗД. Не оспорва, че ищецът е извършил плащане в полза на ответника на стойност 24 000 лв. с включен ДДС, с основание по фактура № 7/12.11.2020 г. Не оспорва, че основанието за издаване на фактурата е аванс за бъдеща доставка на стока. Възразява обаче срещу твърденията за неоснователно обогатяване и за неправомерното задържане на процесната сума. Твърди, че между страните имало сключен и договор за наем на МПС от 18.02.2020 г., въз основа на което ответникът имал насрещно вземане срещу ищеца, за ползването му до момента на прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил - 30.07.2021 г. Твърди, че стойността на наема за 1 година била 38 880 лв. с включен ДДС, като за първата година, наемът бил изцяло платен, като ищецът следвало да заплати остатъка от наемната цена за 7 месеца от 2021 г., в размер на 20 196 лв. с ДДС / 16830 лв. без ДДС/, за което имало издадена фактура от 02.08.2021 г. За погасяване на вземането за остатъка от наемната цена на автомобила, ответникът е прихванал част от сумата, преведена като аванс от ищеца по несключения договор за доставка на стока, а разликата от 3 170 лв. без ДДС била възстановена на ищеца с платежно нареждане от 10.06.2022 г., за което било издадено кредитно известие № 44/10.06.2022 г. Поддържа, че с извършеното плащане били уредени финансовите отношения между страните. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства за изложените твърдения и възражения по иска. В хода на производството, ответника поддържа писмения отговор на ИМ, както и възражението си за погасяване на предявеното срещу него вземане на ищеца, чрез извършено прихващане.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че ищецът е извършил плащане в полза на ответника на сумата от 24000 лв. с включен ДДС, по фактура № 7/12.11.2020 г. с основание „аванс за бъдеща доставка на стока“, а на10.06.2022 г., ответникът е възстановил част от тази сума на ищеца до размер от 3 804, лв. с ДДС.

Във връзка със спорните факти и обстоятелства между страните и съгласно чл. 154, 2 ал. 1 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца да докаже извършено плащане на сумa в претендирания размер в полза на ответника, която твърди да е недължима и платена без основание, а в тежест на ответника е възложил да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за заплащане на посочените суми, както и за задържане на получените суми.

Следва да се отбележи по делото, че в производството ответника не посочи и не представи доказателства за извършена доставка на стоки, по повод на която обаче признава да е получил плащане на процесната сума от 24 000 лв. Следователно не се доказва по делото, за ответника да съществува валидно възникнало право на задържане на тази сума, поради което и дружеството – ответник дължи нейното връщане.

В тази връзка следва да се разгледа въведеното с отговора на исковата молба възражение, че задължението на ответника да върне неоснователно получената сума от 24 000 лв. било погасено, чрез прихващане с насрещно негововземане към ищеца, за наем на автомобил „...“ до размер от 16 830 лв. без ДДС, представляваща авансово платени наемни вноски за периода от 24.01.2020 г. до 31.07.2021 г., а разликата от 3 170 лв. без ДДС или 3804 лв. с ДДС, била преведена по сметка на ищеца, с преводно нареждане за банков превод от 10.06.2022 г.

Във връзка с тези твърдения на ответника, които са изцяло оспорени от ищеца, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като е изслушано и заключение по допусната ССчЕ.

Установява се от приетите писмени доказателства, че на 30.07.2021 г. в гр. София е сключен договор за покупко-продажба на МПС между продавач ..., представляван от управителя си ... и купувача ... от гр. ..., за сумата от 48 000 лв. с ДДС. Същевременно, на 19.02.2020 г., т.е. повече от година преди покупко-продажбата на автомобила, управителя на ответното дружество е изготвил и предал на ... и съпругата му ..., пълномощно, с нотариална заверка на подписа му, с което им дава право да управляват в страната и чужбина фирмено МПС, а именно „...“ модел „...“ с рег. № ..., рама № ... и двигател № ..., като пълномощното не е ограничено със срок и е валидно до оттеглянето му. За същия автомобил на 24.01.2020 г. собственикът ... е сключил договор за застраховка ... съгл. застрахователна полица № ..., като посочил в същата, че ползващо лице е ... ЕООД /т.е. ищеца по делото/. От представените от ищеца писмени доказателства /на л.43-50 от делото/ се установява още, че ... е бил съдружник с управителя на ответното дружество ... – ..., в дружеството ..., като на 30.07.2021 г. първия от тях /.../ е продал на втория /.../ дружествения си дял в посоченото дружество за сумата от 48 000 лв. и видно от приетия Протокол от Общо събрание на съдружниците в ..., ... е напуснал дружеството и съответно е бил заличен като съдружник, което обстоятелство е вписано в Авп., видно от приетото извлечение от Търговския регистър.

Изложеното по-горе се подкрепя и от показанията на разпитания като свидетел в 3 производството ....

Според св. ..., процесния автомобил „...“ бил харесан от него още през 2019 г., когато обаче не го удовлетворявала цената. След като през м. декември 2019 г. от представителството на „...“ отново се свързали с него по повод разпродажбата на тестови автомобили, той и ..., с когото по това време били съдружници в ..., решили автомобила да бъде закупен на името на дружеството ... /за съществуването на което свидетеля ... научил едва тогава/ с цел да спести ДДС, като същия му бил предаден веднага за ползване, посредством съставено му пълномощно /посоченото и обсъдено по-горе такова/. Св. ... е категоричен, че никога нито той, нито съпругата му, са имали отношения с ... ЕООД, още по-малко във връзка с наемни отошения по повод собствения му автомобил „... – ...“. Твърди също лично да е заплащал застрахователните премии по застраховките за автомобила, в т.ч.

ЗЗ „ГО“ и „Каско“. Не му е известно по каква причина в представената по делото застрахователна полица № ..., която се отнася за неговия автомобил, е вписано като ползващо лице ищцовото дружество ... ЕООД.

Показанията на св. ..., съдът кредитира като обективни, конкретни и ясни, непротиворечиви, като преценини с оглед разп. на чл.172 от ГПК ги намира и незаинтересовани, доколкото не се установи да е в особени близки отношения с управителя на ищцовото дружество, каквито недоказани твърдения бяха направени от ответника.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че в инвентарната книга на ищеца към 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. няма заведено като собствено или наето МПС „... – ...“, нито има отчетено закупено гориво за такъв автомобил.

Същевременно, при ответника е отразено, че по договор за покупко-продажба на МПС от 09.01.2020 г. ... е продала на ..., л.а. „ ... .. 2.0 .. ...“ за сумата от 66 490 лв. с ДДС, като продавачът е издал фактура № .../08.01.2020 г. на същата стойност с получател ... и в счетоводството на последния същата е редовно осчетоводена, включена в Дневника за покупки, отразена е била в Справка-декларация и данните са подадени към НАП с уведомление, като ответното дружество е ползвало и данъчен кредит в размер на начисления по фактурата ДДС. От инвентарната книга на ответното дружество се установявало, че процесния автомобил е осчетоводен по сметка „Транспортни средства“ на 09.01.2020 г. и заприходен с отчетна стойност от 55 408, 33 лв. Вещото лице е установило също, че за посочения от ответника период от 24.01.2021 г. до 31.07.2021 г. ... не е издавало месечни фактури с получател ... ЕООД с основание „наем на л.а. „... – ...“.

За оспорената от ищеца фактура № 16/02.08.2021 г. с издател ..., с която се твърди да е извършено прихващане на сумата от 16 830 лв. без ДДС или 20196 лв. с вкл. ДДС, вещото лице е категорично, че същата макар да е включена в Дневниците за продажби на ответника за данъчен период м.08.2021 г., същата не отговаря на изискванията на ЗСч. и ЗДДС и е неправилно съставена с посочено основание „услуга“ и общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС „0,00“ и начислен ДДС „0,00“. Категорична е, че във фактура № 16/02.08.2021 г., не е начислен ДДС, което било неправилно видно от устните обяснения на 4 в.л. от съдебно заседание. От обясненията на вещото лице става ясно още, че поради разнородност на задълженията /веднъж задължение за наем ( услуга), а по другата сделка задължение от „аванс за доставка на стока“/ не следва да се извършва такова приспадане, каквото е осъществил ответника с процесната фактура № 16/02.08.2021 г. в нарушение на счетоводните стандарти и изисквания.