Решение № 95 от 19.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Разград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600224 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от прокурор в РП-Разград против Присъда №46 от 19.06.2026г. по нохд №359/2026г. на РС Разград, с която подсъдимият С. Т.

М. е признат за виновен за това, че: на 04.06.2026г. в гр. Разград е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „***, с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред - престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, като също така на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК наказание „глоба“ в размер на 300 евро.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3 НК на подс. М. наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. На основание чл. 343б, ал. 5 вр. с ал. 3 от НК подсъдимият осъден да заплати в полза на държавата сумата от 2 800 евро, представляваща равностойността на лек автомобил „***, с peг. № *** На подсъдимия са възложени и разноските.

Прокурорът счита, че присъдата е незаконосъобразна в частта, с която на подсъдимия е определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. При 1 определяне на това наказание не е съобразено правилото на чл.343г ал.2 НК, съгласно което:

„когато лишаването от право по ал.1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък о срока на лишаване от свобода и го надминава за срок от 1 до пет години“.

Предлага същата да бъде изменена, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС да бъде увеличено на 1 година и 4 месеца.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия, като не са депозирани възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, протестът се поддържа от участващия по делото прокурор на същите основания и със същото искане.

Подсъдимият С. Т. М. редовно призован не се явява в съдебното заседание.

Съставът на въззивния съд след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 2 НПК.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. М. бил правоспособен водач на МПС. На 04.06.2026г., след като употребил наркотични вещества - метамфетамин, отишъл на работа, качил се в служебния товарен автомобил марка „***, ********, привел го в движение и потеглил с него по улиците, в гр. Разград. Св. Д. К. И. - командир на отделение и св. D.H.E - мл. инспектор в РУ-Разград при ОДМВР-Разград били назначени в наряд на 04.06.2025г. за времето от 07.00ч. до 19.00ч. На същата дата около 10.30ч. те се намирали на ул. „Ивайло“ в гр. Разград, когато видели управлявания от подсъдимия товарен автомобил „*** *********, движещ се по ул. Ивайло в посока бул.“Априлско въстание“ в гр. Разград. Полицейските служители решили да извършат проверка на управлявания от подсъдимия автомобил, последвали го със служебния си автомобил и го спрели до бл. №24 в ж.к. „Орел“. При проверката установили самоличността на водача, а именно, че това е подс. М. както това, че управляваният от него товарен автомобил „*** ******** бил собственост на „Зико груп“ ЕООД. В хода на проверката св. И. изпробвал водача с техническо средство Drug Test 5000 с фабр. №ARSE0047 за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози и уредът отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин. С оглед положителния резултат от теста св. И. съставил и връчил на подсъдимия АУАН серия GA №4418654/04.06.2026г., а св.

Х му издал Талон за медицинско изследване бл. №298190. Пред полицейските служители подс. М. приел резултата от техническото средство и отказал да даде кръв и урина, като в талона собственоръчно написал „отказвам“. Тъй като при проверката подс. М. не носел в себе си СУМПС №******* на същия бил съставен Фиш за глоба серия GT № 19747215/04.06.2026г. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. След съставянето на документите той бил съпроводен до МБАЛ-Разград, където и пред медицинското лице отказал да даде биологични проби от кръв и урина, което било вписано в Протокол за 2 медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 04.06.2026г. Със Заповед peг. №1873-3387/04.06.2026г. подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа.

В хода на бързото производство била назначена и изготвена Автотехническа оценъчна експертиза на МПС, съгласно заключението на която пазарната стойност на товарен автомобил марка „***, с peг. № ********* възлизала на 2800.00 евро. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели - И., Х, А., писмените доказателствени материали и експертното заключение, обясненията на подсъдимия. Показанията на полицейските служители, правилно са кредитирани от първия съд, като явно незаинтересовани, логични и допълващи се от останалия доказателствен материал. Подсъдимият и пред първия съд е заявил, че признава вината си.

Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните и проверени гласни и писмени доказателства, от кредитирания останал доказателствен материал, заключението на вещото лице, изготвило автотехническа оценителна експертиза. Тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са достоверни, безпротиворечиви и следва да се кредитират изцяло.

Показанията на свидетелите И., Х, А. са ясни, детайлни, последователни, непротиворечащи и допълващи се. От показанията им безспорно се установяват обстоятелствата, относно управление от подсъдимия на МПС, спиране от служители на МВР, установяване на самоличността му, тестване с Дръг Тест за употреба на наркотични вещества, която проба реагирала положително за употреба на метамфетамин. Безспорно е установено и отвеждането му в болничното заведение, където подсъдимият отказал да даде кръвна проба за изследване, което е отразено в съставения от медицинското лице лист за преглед на пациент. Апаратът "Drug Test 5000“ с фабричен идентиф. № ARSE-0047, с който е била извършена пробата на подсъдимия е диагностиран и изправен и това се установява от представеното писмено доказателство за техническата годност на апарата.

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено възможния извод, че подс. М. на процесната дата, е управлявал МПС - товарен автомобил „*** ******** след употреба на наркотични вещества - метамфетамин.

Не се констатират нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.

В случая е безспорно, че по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от наредбата, употребата на наркотично вещество от водача следва да се установи въз основа на показанията на техническото средство. В тази хипотеза за достоверен се приема резултата, посочен от техническия уред, тъй като подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за химическо изследване, което е отразено в посочените по-горе документи попълнени от полицейския служител и от медицинското лице. След като тестът за употреба на наркотици е дал положителен резултат, подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за извършване на 3 химически анализ, който отказ е бил обективиран по надлежен начин в материалите по делото, подсъдимият сам се е поставил в ситуация меродавни да са резултатите от теста за употреба на наркотични вещества. По този начин подсъдимият сам се е лишил от възможността да оспори резултатите от теста, недавайки кръв за физически анализ, който според Наредбата е по-достоверния способ за установяване на наркотични вещества в организма на водача.

Подсъдимият М. е извършил деянието при пряк умисъл съзнавал е, че е употребил забранени вещества, въпреки това е управлявал товарния автомобил. Законът забранява управлението на МПС, след употреба на наркотици, независимо в какъв период от време преди това, е станала употребата. Метамфетаминът се определя като наркотично вещество, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в списъците по чл. 3 от Наредбата за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина. Законодателят не е предвидил установяване на количеството на употребеното вещество или въздействието му върху извършителя.

За извършеното престъпление се предвижда наказание от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Наложеното наказание е в размер на четири месеца лишаване от свобода, е определено по реда на чл.55 ал.1 т.1 НК, като същото е отложено за изпитателен срок от 3 години, тъй като са налице предпоставките на чл.66 ал.1 НК.

Съдът е определил и размер на кумулативното предвидено в закона наказание в размер на 300 евро, по реда на чл.55 ал.1 т.1 вр. с ал.2 НК под минималния размер. Така определените наказания са съответни на обществената опасност на деянието и на дееца, съобразно с данните за неговата личност – чистото съдебно минало, семейно положение и трудова заетост, добрите характеристични данни. Същите ще осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл. 36 НК.

Незаконосъобразно обаче е определен размерът на наказанието по чл. 343г НК лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Съгласно редакцията на чл.343г ал.2 НК /в сила от 29.07.2025г./ действала към момента на деянието, когато това наказание се налага наред с наказанието лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. При това положение наказанието лишаване от право да управлява МПС е незаконосъобразно определено и доколкото има подаден протест първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като кумулативното наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК следва да бъде увеличено – в случая в размер на 1 година и четири месеца, в какъвто смисъл е и искането на представителя на обвинението.

На основание чл.343б ал.5 пр.2 НК правилно съдът е постановил подсъдимият да заплати в полза на държавата сумата 2 800 евро - равностойността на МПС-то, според заключението на вещото лице изготвило АТЕ поради това, че не е собственост на дееца и не може да бъде отнето.

С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, правилно в тежест на същият са възложени и разноските по делото.

При извършената служебна проверка

4 въззивният съд не констатира при първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Така мотивиран и на основание чл. 337 ал.2 т.1 вр. с чл.334 ал.1 т.3 НПК съдът, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда №46 от 19.06.2026г. по нохд №359/2026г. на РС Разград в частта касаеща наложеното на подсъдимия С. Т. М., ЕГН********** наказание лишаване от право да управлява МПС, което увеличава от една година - на една година и четири месеца.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.