Решение № 1778 от 15.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. Русе, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20234520104406 по описа за 2023 година

Ищцата М. И. П. твърди, че е била в трудово правоотношение с „Водоснабдяване и канализация“ ООД, прекратено със Заповед №*** г., на основание чл.328, ал.2 КТ. Пояснява, че заемала длъжността „Ръководител отдел по продажби“.

Според т.8 на Допълнително споразумение №*** г. към трудовия договор, работодателят се задължил да заплати обезщетение при прекратяване трудовия договор по негова инициатива, в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година общ трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищцата твърди, че към м.декември 2022 г. е имала над 41 години трудов стаж.

В Заповед №*** г., ответникът не начислил дължимото обезщетение, основано на посоченото допълнително споразумение, поради което, с нот. покана от *** г. ищцата предоставила срок за доброволно изпълнение. Въпреки изпратената нотариална покана, дружеството не изплатило претендираното обезщетение.

Ищцата заявява, че последното брутно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, преди датата на едностранното прекратяване на договора е в размер на 4521 лева, формирано от: основна заплата – 3 100 лева, допълнително възнаграждение за 41 години професионален трудов стаж – 1 271 лева и социални суми – 150 лева. Обезщетението, дължимо на основание т.8 от посоченото допълнително споразумение възлизало на 185 361 лева. Предвид забавеното изпълнение счита, че ответникът дължи мораторна лихва за периода 03.05.2023г. – 22.08.2023г. в размер на 7 049,59 лева.

1

Счита, че обезщетението е дължимо, тъй като, на основание чл.66, ал.2 КТ, в допълнителното споразумение от *** г. с работодателя били договорени по-добри условия при прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че съгласно посочената правна норма, страните биха могли да уговорят всички условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и са по-благоприятни за работника от установените с Колективен трудов договор. В този смисъл намира уговорката за валидна, тъй като не нарушавала императивни правни норми и уговореният срок за обезщетението не бил по-кратък от предвидения в КТ или в КТД. В подкрепа на аргументите, които излага цитира съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6, представлявано от управителя Илиан Лоренов Милев да й заплати сумите: 185 361 лева – неизплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо на основание т.8 от Допълнително споразумение №*** г. към трудов договор №*** г. и 7 049,59 лева – мораторна лихва за периода 03.05.2023г.

– 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, адв. П. И. – процесуален представител на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва обстоятелството, че ищцата е работила по трудово правоотношение в дружеството в периода 13.06.1988 г. – 31.03.2023 г., г. на длъжност „Ръководител отдел по продажби“.

Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ – поради сключен договор за управление. Заповедта не била обжалвана. След прекратяване на трудовия договор, работодателят изплатил на служителя дължимите обезщетения: по чл.220, ал.1 и по чл.224 от КТ.

На *** г. страните по делото сключили допълнително споразумение, в което договорили допълнително условие – определяне размера на обезщетението при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Аналогична клауза била предвидена и в трудови договори на служители заемащи следните длъжности:

„Ревизор ВВК“, „Главен инженер“ и „Счетоводител“. Допълнителните споразумения с тези служители били сключени през 2022г., когато главният счетоводител Г.В. временно изпълнявала функциите на управител на дружеството, по отношение на 2 която имало аналогична клауза в допълнително споразумение към трудовия й договор, но сключено преди това – през 2012 г.

В действащите както към 2012г., така и към 2022г. КТД били регламентирани по-големи обезщетения, дължими при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.1, 2, 3 и т.4; чл.325, т.9 и чл.327, т.1 КТ и при пенсиониране.

Ответникът сочи, че при прекратяване на трудовия договор по чл.331 КТ, по инициатива на работодателя, е договорен размер на обезщетението „не по-малко от шесткратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение“ /при определен в закона минимум от 4 брутни месечни заплати/.

Поддържа, че договореното в т.8 от допълнителното споразумение, сключено на *** г. е относимо само при прекратяване на трудовия договор „по инициатива на работодателя“. В тази връзка пояснява, че основанията за прекратяване на трудов договор са нормативно регламентирани и не съществува възможност да бъдат заменяни или променяни в индивидуалния трудов договор, тъй като в тази част разпоредбите на КТ са императивни, т.е. изключени от договорната свобода на страните. В допълнителното споразумение страните посочили едно от нормативно установените основания за прекратяване на трудовия договор – това по чл.331 КТ.

Това основание се реализирало само и единствено по инициатива на работодателя, не било обвързано от наличие на виновни действия на коя да е от страните, не било обвързано от предизвестие или настъпване на други факти с правно значение.

Фактическият състав на основанието включвал материализирана инициатива на работодателя до работника, приемане на предложението от работника и изплащане на обезщетението от работодателя. Работникът разполагал с правото да приеме или да не приеме предложението. При приемане на предложението, правата на работника били гарантирани с нормата на чл.331, ал.3 КТ, съгласно която при неплащане в едномесечен срок на обезщетението се счита, че основанието за прекратяване на трудовия договор е отпаднало.

При тълкуване въпросната т.8 от допълнителното споразумение, ответникът прави извод, че предвиденото обезщетение е основано именно на разпоредбата на чл.331 КТ. Твърди, че трудовият договор е прекратен на различно основание – поради сключването на договор за управление на предприятието, а дължимите при това прекратително основание обезщетения били изплатени. Счита, че тълкуване, различно от изложеното, противоречи на добросъвестността и добрите нрави.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

3

Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, основано на Договор №*** г., изменен с допълнителни споразумения, по силата на който ищцата М. И. П. заемала длъжността „Ръководител отдел по продажби“ във „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3100 лева.

Според т.8 на Допълнително споразумение, сключено на ***г., работодателят се задължил да заплати обезщетение при прекратяване трудовия договор по негова инициатива, в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за всяка година общ трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Със Заповед №*** г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.2 КТ - поради сключен договор за управление. В заповедта са посочени дължимите на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224 от КТ.

На *** г. ищцата е отправила нотариална покана до ответника с искане да й бъде изплатено обезщетение, съгласно т.8 от Допълнително споразумение. Поканат била връчена на *** г.

По делото са приложени длъжностна характеристика; „Вътрешни правила за организация на работната заплата при „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе“ и колективен трудов договор от 16.04.2021 г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в молба обстоятелства и формулиран петитум съдът приема, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове:

- за заплащане обезщетение, основано на т.8 на Допълнително споразумение №*** г. към трудовия договор на ищцата и

– за заплащане на мораторна лихва за забава по чл.86 ЗЗД.

Безспорно е, че трудовото правоотношение между ищцата и „Водоснабдяване и канализация“ ООД е прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ и заповедта, като неоспорена е влязла в сила.

Спорът между страните се свежда до това, т.8 от Допълнителното споразумение, намира ли приложение при прекратяване трудовия договор на посоченото в заповедта основание.

При тълкуване процесната клауза следва да се съобразят и изследват обстоятелствата, при които е договорена, с оглед изясняване действителната воля на страните. Въведената в т.8 от споразумението уговорка на практика е идентична с нормата на чл.331 КТ, предвиждаща заплащане обезщетение при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, което води до извод, че страните са постигнали съгласие относно размера на обезщетението при прекратяване 4 трудовото правоотношение по инициатива на работодателя (чл.331 КТ).

Разпоредбата на чл.331 КТ визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовия договор, различно от прекратяването с предизвестие (чл.328 КТ). Характерна негова черта е предложението отправено само от страна на работодателя, което съдържа два основни реквизита: дата на прекратяване и предложените заплати. За да се счита прието предложението, трябва да бъде постигнато взаимно съгласие и по двата реквизита. В случая не са налице елементите от фактическия състав на правната норма, не са налице и условията за изплащане обезщетение по т.8 на Допълнително споразумение №*** г.

Трудовото правоотношение е прекратено на друго основание - чл.328, ал.2 от КТ – поради сключен договор за управление като са определени и дължимите при това прекратителното основание обезщетения.

Предвид изложеното съдът счита, че претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото, които съобразно списъка по чл.80 ГПК възлизат на 6 500 лева – възнаграждения за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М. И. П., ЕГН:********** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6, представлявано от управителя Илиан Лоренов Милев иск за заплащане сумите: 185 361 лева – неизплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо на основание т.8 от Допълнително споразумение №*** г. към трудов договор №*** г. и 7 049,59 лева – мораторна лихва за периода 03.05.2023г. – 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН:********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 разноски по делото в размер на 6 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

5

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

6